Вапцарови – бунтари и интелигентни
-
- април 6, 2016
Тома СПАСИЕВ
Вапцаровият род се ражда в Банско от съединяването на две по-малки известни фамилии в Пиринска Македония: Проданичини и Везьови. Първите са известни с буйната си кръв и революционерите, вторите – с интелектуалците и поетите. От Проданичини е Иван (Йонко) Вапцаров, от Везьовите Елена – Никола Йонков Вапцаров. Самият той – и революционер, и поет, явно е най-добрият плод от това родово смешение. От Везьовите е и Неофит Рилски. Името Вапцарови тръгва от началото на 70 – те години на XX в. Димитър Проданичин, дядото на Йонко е един от помощниците на Васил Левски в създаването на революционните комитети. За прикритие използвали събирането на боядисване на прежда. Вапцар идва от вапцвам, т.е. боядисвам.
Синът на Димитър Проданичин – Никола продължава с вапцването и така утвърждава името на новата фамилия. Той е баща на Никола и дядо на Никола Йонков. Жена му Мария по време на Русо – турската война отива пешком в щаба на Скобелев. Моли го да мине с войските си от другата среда на Предела, за да освободи цяла България.
Всичките деца на Мария и Никола Вапцарови са били свързани с ВМОРО – Иван (Йонко), Костадин (Коце), Цвятко, Георги Димитър, Манда и Йорданка. Няма завера, битка или въстание в Югозападна България, в която да не участва поне един представител на Вапцаровия род.
Най-колоритния представител на рода е Йонко Вапцаров, бащата на поета. Роден е през 1882 г. в Банско. Луда глава от малък. Въпреки че майка му Мария е протестантка и се стреми да го вкара в църквата, той цял живот страни от религията. Но още като юноша се врича до живот в религията, наречена ВМОРО. На 16 г. става войвода. В заверата го въвежда лично Гоце Делчев, тогава учител по физическо в Банско. Йонко открадва Елена от интелектуалният род Везьови. Тя е с 2 години по-голяма от него, завършила е английски колеж в Самоков. Женят се преез 1906г. Йонко Вапцаров участва и в аферата „Мис Стоун“. Отвличането на американската мисионерка е дело на четите на Христо Чернопеев и Стоян Мълчанков, в която е и Йонко Вапцаров. „Като ягне я изнесох до Ел тепе“ (връх Вихрен), пише той в тефтера си. По-късно Йонко Вапцаров става близък приятел с цар Фердинанд, получава от него като подарък часовник с четири капака. Този часовник спасява живота му, когато михайловските правят опит да го убият.
Елена и Йонко Вапцарови раждат четири деца, но първото умира. Следват Никола през 1909 г., Райна през 1912 г. и Борис през 1914 г.
Първородният им син Никола Вапцаров е големият поет и революционер на България, единствен наш носител на Почетната награда за мир, връчена му посмъртно от Световния съвет на мира на 3.12.1953 г. Той е роден в Банско, завършва гимназията в Разлог и Машинн о – морското училище във Варна. Работи като огняр и после механик във фабриката в Кочериново, вероятно там става и член на БКП. Уволнен през 1936 г. след авария и идва в София.
Жени се за Бойка, двамата имат син – Йонко, който умира като бебе. През 1939 г. излиза единствената му стихосбирка – „Моторни песни“. Започва минноподривна дейност срещу немските войски, вече като член на Военната комисия при ЦК на БКП. Заради това през март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и разстрелян заедно с още петима свои другари на 23.07.1942 г.
Три години след Никола се ражда сестра му Райна. Тя е била омъжена за Георги Коцаков, шеф на полицията в Разлог. Малко след 09.09.1944 г. заедно с още двайсетина души Коцаков е качен на Предела и разстрелян без съд и присъда. След 1944 г. Райна Вапцарова като журналист в „Пиринско дело“, после е уредник на музея „Вапцаров“. Написва книгите „Бакьо“, „Мама“, „Пирински легенди“ и др.
Жени се повторно за мъж, който също се казва Георги, бил е началник на затвора в Благоевград. С него няма деца, но от брака си с Коцаков ражда све дъщери – Елицавета и Мария. Елисавета е кръстена на Багрян, любима поетеса на семейството. След години Багряна ще бъде обвинявана, че не е подкрепила Вапцаров като голям поет при разпита и по време на следствието.
Елисавета се омъжва за Никола Костов. Тя е работила като специалист в Националния институт за паметниците на културата, ражда 4 деца – Елена, Райна, Марчела и Теодор.
Третото дете на Елена и Йонко Вапцарови е Борис. Той е бил заточен в концлагера „Еникьой“ и там научава, че брат му Никола е разстрелян. След 1944 г. е първи секретар на ОК на БКП в Благоевград, после става зам.-министър на културата. Изкарва два мандата като посланик в Алжир и Испания. Със съпругата си Венера раждат две деца – Мая и Никола.
Мая Вапцарова завършва кинорежисура при Ищван Сабо в Унгария. Автор е на много документални ленти, на игралните „Лъжовни истории“, „Мярка за неотклонение“ и др., както и на няколко книги. В момента е председател на фондация „Вапцарова вяра“ и член на СЕМ. Със съпруга си Евгени имат син – Борис, който е икономист.
Никола Вапцаров завършва архитектура в Марсилия и екология в Московската академия на външна търговия. Дълги години е главен секретар на Комитета на българите в чужбина. Бил е съветник към българското консулство в Торонто, Канада. След 10.11.1989 г. Стоян Ганев го уволнява от МВнР „поради липса на квалификация“.
Има фирма за внос на коли от Швейцария и Германия, както и на бронирали коли, бронежилетки и оборудване за банки. Негов е и четиризвезният хотел „Шато Вапцаров“, построен доста преди строително – туристическия бум в Банско. Има два синове – Борис и Никола.
Be the first to leave a review.
