Ъндърграунд: В плен на икономическото робство…

В града ни нещо е изкривено? Както в цялата държава между впрочем. При нас, разбира се, нещата клонят към патологичност, защото умеем да „доразвиваме“ и най-сериозната криза. Да, пак за криза ще говорим, но този път не за популистката – икономическа, а за… чисто човешката. Кризата на нашето и още едно-две поколения. В редакцията на вестник „Градът“ непрекъснато идват сигнали – съвети за това как да се развие малкия и средния бизнес, как да се насърчи развитието на обществото, как да се помогне на хората… Как? Почти невъзможно е. Звучи песимистично, но е истина. Почти цялото ни общество е под икономическа окупация, клоняща към робство, и никой не смее и сантиметър да се мръдне, камо ли да мисли за развитие. Доста хитри работодатели и в частния, и в държавния сектор усетиха слабостта на хората в Гоце Делчев да живеят по-луксозен живот и я използваха в правилната посока. В тайно и не толкова тайно съдружие с банки раздадоха кредити на кило при подходящи условия …В ПЛЕН НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РОБСТВО… и днес хората са в плен на собствената си мания да са това, което са. Скоро си говорихме с един приятел, граничен полицай, който ме подтикна да коментирам тази тема. Сам той ми призна, че се чувства роб, защото е с два кредита „при изгодни условия“ и осъзнава, че десет години не може да мръдне, освен да служи на държавата за жалка заплата, защото в противен случай банката ще му вземе здравето. А кредитите си взел за кола и ремонти по дома – нещо, което отдавна се е обезценило, но на него му излиза петорно, защото освен с лихвите той го плаща с живота и здравето си. Какво е това? Липса на финансова култура. Кой тогава ни е виновен, че сме в плен на икономическото робство? Този, който ни е дал „баницата“ и сега ни я взема с две кожи и лихви…? Не, виновният е един – намерете първото огледало и го вижте. Там е.