РОМЕО И ЖУЛИЕТА ОТ КВ. „СТРУМСКО“! Той: Родителите й ме плашат с убийство….. Тя: Съгласни са да не съм жива……

Историята на Венцислав Дончев и Десислава Балева – и двамата от благоевградския кв. „Струмско“, е като съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“: нейните родители не й позволяват да се вижда с него и използват всякакви прийоми, за да ги разделят. Венци и Деси са подали в полицията няколко жалби срещу майка й, баща й, брат й и половината й рода за какъв ли не тормоз, включително и заплаха за убийство. Вие сте последната ни надежда, обявиха двамата в редакцията на вестник „Струма“, където Венци разказа историята на тяхната връзка:

С Деси ни запозна брат й Асен, с когото преди време бяхме приятели. Станахме гаджета преди 3 години и от самото начало родителите й отказаха да ме приемат. През последната година те не й позволяваха да излиза, за да не се виждаме, вдигаха й скандали, беше ад. На 21 декември миналата година обаче Деси дойде да живее при мен и стана още по-страшно. Започнаха непрекъснато за звънят по телефоните и да ни плашат. На мен обясняваха, че дъщеря им има психическо заболяване, въпреки че тя завърши екология. На нея пък разправяха, че майка ми ще я откара насила в Гърция и ще я направи проститутка.

Преди 3 седмици Деси дойде при мен в шивашката фирма, в която работя, и баща й заедно с брат й и още един я отвлякоха – напъхаха я в колата и я откараха в Дренково при баба й, където я заключили в една стая. Добре че й оставили телефона, та успяхме да я измъкнем.

Миналата събота ми позвъни брат й Асен с предложение да поговорим за сестра му. Казах му – заповядай вкъщи, но не искам проблеми. Той пристигна с майка си и леля си. Моята майка ги покани в апартамента, аз бях на компютъра и реших да не се меся в разговора им, но ги чух – настояваха да приберат Деси, обвиняваха ме, че съм патологичен лъжец, че съм психичноболен, щом искам да съм с дъщеря им, и какво ли още не. На излизане дори леля й бе толкова озверяла, че ухапа брат ми по ръката.

Този понеделник пък /б.р. – 24 февруари/ брат ми отиде да изпрати майка на гарата и баща й заедно с лелинчо й Александър ги причакали, започнали да ги блъскат, заплашвали, че няма да оставят нещата така, че имало и други начини да се разберат с нас и че докато ковчег не се отвори, няма да се примирят.
Родителите на Деси и роднините й имат полицейско разпореждане да не се приближават до нас, но никой не се съобразява с това. Непрекъснато обикалят дома ни, причакват ни, не знам как ще завърши всичко. Баща ми е болен и вчера, след като брат ми бе ухапан, толкова се разстрои, че припадна и се наложи да звъним за линейка.

Кварталният Антон Попниколов е много разбран човек, но и той вече не знае какво да прави с това семейство. Като последна надежда смятам да отида при шефа на Първо РУП – Благоевград да ме посъветва какво да правя, както и при управителя на „Биострой“ Васил Бачев – да поговори с родителите й, които работят във фирмата. Дано проумеят, че обичам дъщеря им, тя също ме обича, и искаме да сме заедно.

Деси: Родителите ми Цветан и Соня са категорични: Всеки друг, не и Венцислав. Обвиненията към него са, че бил беден. Не че те са богати. Освен това аз съм била малолетна – макар че съм на 24 години, а той бил с 9 години по-голям от мен, което също било причина да се разделим. Така ми е омръзнало, дори ги заплаших, че ще се самоубия. Имам чувството, че те са съгласни да не съм жива, само и само да не съм с него.

struma.bg