Денят 20 март в българската история
-
- март 20, 2016
Денят 20 март в българската история
През 1915 г. чети на ВМРО взривяват жп мост при Валандово. Избухва въстание, което за три дни е потушено. Повече от 6000 македонски българи се спасяват в България. Част от родените на тази дата са родени: Състезателят по кану-каяк Николай Бухалов, адвокат Даниела Доковск. На 20 март умират: актьорът Петър Стойчев и лидерът на Демократическата партия Александър Малинов.
2012 г.
Ренета Инджова става председател на Националния статистически институт.
1968 г.
Започва официално шестдневно посещение на Тодор Живков в Турция. На 22 март Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване. Тя е втората след 1925 г., която се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Влиза в сила през март 1969 г., след като турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено.
1963 г.
България подписва спогодби за търговия и за научно-техническо сътрудничество с Дахомей. Дахомей е старото наименование на Република Бенин (преименувана 1975 г.). Страната е разположена на брега на Гвинейския залив. Има площ 112.6 хил. кв. км. Граничи с Нигер, Буркина Фасо, Нигерия и Того. Тя е президентска република със столица – Порто Ново. Населението на страната е 5 790 хил.
1951 г.
Отменени са купоните за промишлени стоки и се преминава към „открита свободна търговия с тях по единни държавни цени“. Повишени са и заплатите на работниците и служителите, както и пенсиите и стипендиите.
1950 г.
Започват кинопрожекциите на „Калин Орелът“. Това е първият игрален филм, създаден след 9 септември 1944 г. по едноименната пиеса на Никола Икономов. Режисьор е Борис Борозанов, а сценарист – Орлин Василев. Главната роля се изпълнява от Иван Димов.
1921 г.
Евлогий Сливенски е удостоен с архимандритско достойнство. Той е висш духовник, митрополит. Завършва Духовната семинария в София и Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завръща се в България през 1916 г. и работи като учител надзирател в Пловдивската духовна семинария. Скоро след това приема монашество. От началото на септември до края на декември 1917 г. е проповедник във Врачанска епархия. От 16 август 1919 г. до 14 септември 1930 г. е протосингел при врачанския митрополит. В периода 1930–1936 г. е ректор на Пловдивската духовна семинария, а през 1936–1938 г. – на Софийската духовна семинария. На 13 декември 1931 г. е ръкоположен за смоленски епископ. От 1 септември 1938 г. до 1 януари 1939 г. е секретар на Светия синод, а от 1 януари 1939 г. е викарий при сливенския митрополит. На 17 юни 1939 г. е избран за сливенски митрополит.
По време на втория Велик македонски събор в София специална помирителна комисия начело с Евтим Спространов прави неуспешни опити за помирение между Временната комисия и Изпълнителния комитет на македонските братствата.
В събора взимат участие 200 делегати от 68 братства. 63-ма делегати напускат събора и създават Временна комисия с председател д-р Христо Далкалъчев и членове – арх. Никола Юруков, д-р Филип Атанасов, Христо Татарчев и д-р Александър Димитров. Временната комисия е за автономия и самостоятелност на Македония от останалите балкански държави. Печатният й орган е в. „Автономна Македония“, който излиза от 1 декември 1920 г.
1915 г.
Чети на ВМРО взривяват жп мост при Валандово. Избухва въстание, което за три дни е потушено. Повече от 6000 македонски българи се спасяват в България.
1914 г.
Открито е ХVII ОНС с председател Димитър Вачов, представител на либералите. Вачов е роден в Ловеч. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Земеделското училище в Писек (Чехия). Участва като доброволец в Сръбско-турската война 1876 г. След Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. следва химия във Виена, прекъсва и се прехвърля в Хайделберг, където завършва право с докторска степен. Той е един от видните дейци на Либералната партия (радослависти) и близък сподвижник на д-р Васил Радославов. Депутат в III ВНС (1886–1887 г.) и в IV ВНС (1893 г.), както и в VIII (1894–1896 г.), Х (1899–1900 г.), ХVI (1913 г.) и в ХVII ОНС (1914–1919 г.). Подпредседател на III ВНС (1886–1887 г.) и председател на Х (1899–1900 г.), ХVI (1913 г.) и ХVII ОНС (1914–1919 г.). Бил е министър на народното просвещение (1 октомври1899 – 27 ноември 1900 г.). Димитър Вачов е съден като един от виновниците за въвличане на България в Първата световна война 1914–1918 г.
1858 г.
Георги Раковски пристига в Кишинев. Същата година той се установява в Одеса. Там се занимава със събирателска и научна дейност – събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения.
1852 г.
Публикувана е книгата на Хариет Бичър Стоу “Чичо Томовата колиба”. С романа си писателката допринася за разгръщане на движението за премахване на робството в САЩ. В „Ключ към Чичо Томовата колиба“ тя публикува много документи против робството.
На тази дата умират:
1946 г.
Умира Санда Йовчева – българска писателка, журналистка, преводачка, общественичка. Тя е родена на 6 ноември 1882 г. в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора (1900 г.), следва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски“, завършва в Загреб (1907 г.). Работи като учителка. Участва в издаването и редакцията на сп. „Утрина“ и „Миротворец“, основава и редактира в-к „Литературен живот“ (1940-1943 г.). Тя е една от първите жени пацифистки в България, съоснователка и активен член на Българския женски съюз, председател на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка в Клуба на българските писателки и др. Превежда от сърбохърватски език. Печата разкази, повести, романи, произведения за деца. Нейни съчинения са: „В мечти“ (1925 г.), „Жетвен ден“ (1928 г.), „Отхвърлените“ (1930 г.), „Кръст за храброст“ (1931 г.), „Бояна войвода“ (1934 г.), „Княгиня Мара“ (1934 г.), „Ние в дълбокия тил“ (1937 г.), „Малката цветопродавачка“ (1941 г.) и др.
1945 г.
Умира Петър Стойчев – български драматичен артист, режисьор и театрален деец. Роден е на 12 декември 1879 г. в Шумен. Артист е в трупата “Сълза и смях” (1897-1899 г.). През 1903 г. завършва Императорската театрална школа в Петербург. Играл е още в Съвременен театър (1903-1904 г.), в Народния театър (1904-1905 г., 1906-1918 г.), в Свободен театър (1905-1906 г.), на който е директор от 1919 г. до 1923 г. Ръководител е на театрите “Смях и сълзи” (1923-1924 г.) и “П. К. Стойчев” (1930-1934 г.). Директор на Русенския театър (1925-1926 г., 1935-1936 г.), на Народния театър в София (1927-1929 г.), на Пловдивския театър (1937-1939 г., 1941-1943 г.) и на Народната опера (1926-1927 г.). Полага основите на Народния театър за младежта. Изпълнител на роли в постановките “Мизантроп”, “Лес”, “Доходно място”, “Венецианският търговец” и др. Режисира “Игра в замъка”, “Дамата с камелиите”, “Матура”, “Хубавата Елена”, “Царицата на чардаша” и др. Режисьор на филмите “Земя” (1930 г.) и “Песента на Балкана” (1934 г.).
1938 г.
Умира Александър Малинов – български политик, държавник, лидер на Демократическата партия (1902-1938 г.). Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село (с. Пандъклия – днешно Ореховка, Бесарабия). Завършва гимназия в Болград и право в Киев през 1891 г. Той е министър-председател на България през 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. и едновременно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министър на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918, 1931 г.); председател на Народното събрание (1931-1934 г.). Участва в политическите борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново през 1922 г. Осъден и затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор (август 1923 г.). В началото на 1924 г. напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС.
1935 г.
Умира Георги Шкорнов, известен като дякон Евстатий, войвода на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна организация в Ресенско. Георги Шкорнов е роден на 12 февруари 1873 година в Несрам, Костурско – „най-южната крепост на българското племе”. Той наследи борческия дух на своя род, израсна в борбите за човешки права и възмъжа като голям ратник в освободителното движение в Македония.
Взе живо участие през движенията 1902 – 1903 година.
През 1905 – 1906 година дяконът е войвода в Ресенско.
През септември 1912 година замина за Воденско с чета, която се оформи като партизански отряд № 29 от Македоно-Одринското опълчение.
На 1 октомври 1912 година води бой с турския аскер на връх Чавките – Царево – селско.
На 12 октомври с.г., наедно с други 12 чети, се би цял ден с многоброен турски аскер на запад от с. Конопище.
На 20 октомври четите на дякон Евстатий и Григор Джинджифилов вялзоха в град Воден, въпреки волята на гръцкия командир тук, посрещнати най-възторжено от населението. След това почва обиколката из селата на Воденско, която бе едно триумфално шествие от посрещане и изпращане на местното българско население. На 28 октомври частите на дякон Евстатий и Джинджифилов овлядах цяло Съботско и въдвориха българско управление. През Общоевропейската война дяконът пак замина като началник на партизански отряд.
(По материали от в. „Български доброволец“, 1935 г.)
На тази дата са родени:
1967 г.
Роден е Николай Бухалов – български състезател по кану-каяк. Той е първият български спортист, носител на 2 златни медала от една олимпиада. През 1992 г. печели 2 олимпийски титли – на 500 и 1 000 м с едноместно кану. През 1986 г. се класира трети на световното първенство. През 1993 г. става световен шампион на едноместно кану – 500 м. в Копенхаген.
1952 г.
Родена е Даниела Доковска – български юрист, специалист в наказателното право и наказателния процес. Завършва специалност „Право“ в Софийския Университет. Адвокат е в Софийската адвокатска колегия; преподавател в Юридическите факултети на Софийския Университет и на Великотърновския Университет. Автор е на монографии и статии по наказателно право. Тя е защитник по делото срещу бившия държавен и партиен ръководител до 10 ноември 1989 г. – Т. Живков (1990-1996 г.), което печели с оправдателна присъда.
1932 г.
Роден е Димитър Стефанов (псевдоним на Д. С. Бъчваров) – български поет и преводач. Завършва чешка и българска филология в Прага (1954 г.). Работи като редактор във в-к “Димитровско знаме” (1952-1954 г.), издаван на български език в Прага. Бил е редактор и главен редактор в Радио София (1955-1969 г.), завежда отдел в сп. “Пламък” (1969-1972 г.), редактор в издателство “Народна младеж” (1972-1973 г.), завежда редакция “Поезия” в издателство “Български писател” (1973-1975 г.), зам.-главен редактор на сп. “Пламък” (от 1975 г.). Първите си публикации печата в “Емос” (1947 г.) и в-к “Народна младеж” (1951 г.). Превежда поезия от чешки, словашки, руски и френски език. Автор е на произведения за деца и юноши. Негови стихосбирки са: “Слънцето да не залязва” (1957 г.), “Най-голямото небе” (1965 г.), “Знак за събиране” (1968 г.), “Верига от криле” (1970 г.), “Златната юлска пряспа” (1972 г.), “Миналото, в което ще се превърнем” (1975 г.), “И пак за огъня” (1978 г.), “Звънче на колело” (1980 г.) и др.
1920 г.
Роден е Николай Широв-Тарас, (псевдоним на Николай Пеев Широв) – български писател-хуморист и сатирик. Завършва право в Софийския Университет през 1946 г. Работи в Драматичния театър за селото и като редактор във в-к “Стършел”. Публикува за първи път във в-к “Стършел” през 1946 г. Автор е на фейлетони, хумористични разкази и сценки, пиеси и др. Някои съчинения: “Хумористични разкази” (1953 г.), “С жени шега не бива” (комедия, 1956 г.), “Мълчи, жено, да мълчим!” (1958 г.), “Имам думата” (1960 г.), “Трески за дялане” (1962 г.), “Мъже и жени (Истината за Адам и Ева)” (1965 г.), “От дума на дума” (1967 г.), “Пешкови фейлетони” (1969 г.), “Чудото с Ева” (1971 г.), “Корабокрушенци” (1975 г.), “Чудото с мен” (1978 г.) и др.
1882 г.
Роден е Петър Генов – български поет и преводач. Следва в Рисувалното училище в София, посещава Франция, Италия, Швейцария. Той е един от основателите на Съюза на Българските Писатели. Сътрудничи на литературния печат. Негови съчинения са: „В шума на горските извори“ (1922 г.), „Поеми“ (1934 г.), „Кервансарай“ (1935 г., „Хемус“ (1938 г.). Петър Генов умира на 7 декември 1956 г. в Котел.
1877 г.
Роден е Цено Тодоров – български художник. Завършва Държавната художествена академия в София през 1901 г. при професор Ив. Мърквичка. Специализира в Париж през 1901-1907 г. От 1910 г. до 1933 г. е професор по живопис в Държавната художествена академия и неин директор в периода 1930-1932 г. Рисува предимно портрети. Сред известните му творби са: “Автопортрет” (1912 г., 1937 г.), “Майка ми” (1912 г., 1923 г.), “Кирил Христов” (1910 г.), “Боян Пенев” (1919 г.) и др. Умира на 20 ноември 1953 г.
1869 г.
Роден е Руси Лудогоров – български офицер, полковник (1915 г.). Завършва Военното училище в София през 1890 г. и Артилерийската инженерна школа в Торино, Италия през 1897 г. Като младши офицер служи в артилерията. След като завършва образованието си в Италия, служи като старши офицер в телеграфната дружина (1900 г.), командир на рота във втора интендантска дружина (1901 г.) и завеждащ специалната част на втора помощна дружина. През 1904 г. служи в щаба на войската и след това като дивизионен инженер във втора пехотна Тракийска дивизия (1908-1909 г.); завеждащ учебната команда на телеграфната дружина (1909-1910 г.). Назначен е за началник на флота през май 1911 г. Командва флота по време на цялата Балканска война (1912-1913 г.). След това е командир на първа планинска дружина (1914 г.). По време на Първата световна война командва жп дружина (1914-1916 г.), началник е на Управление „Жп съобщения“ (1916-1918 г.) и командир на жп бригада (1919 г.), след което е уволнен от армията. Изследва бойната дейност на инженерните и жп войски по време на войните.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;
www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
