Едно съботно интервю с народната певица Гуна Иванова

Гуна Иванова: Мъжът ми ме носеше на ръце

Планината е най-голямото ми спасение

Общувам с млади и позитивни хора

Гуна Иванова е гастролирала в Русия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия, Югославия, Англия, Канада, Южна Африка. През 1983 г печели конкурс за солистка в Ансамбъла на строителни войски, където пее до 2000 г когато формацията е закрита. Две години пее в „Мистерията на българските гласове” и от 2010 година е солистка в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили. Със своите възпитаници издава 2 диска с 35 видеоклипа, които тематично озаглавява „Бог да пази децата ни”.

Всички харесват Гуна Иванова и по-възрастните, и по-младото поколение, не само заради златния й глас, но и заради стила, женствеността и българската хубост, които струят от нея. Ах, баба ти Гуна! – възкликва тя. “Сега най-голямата ми гордост са двете ми внучки, които са мое продължение и въпреки че учат банкерство вече професионално се занимават с музика, а по Великден предстои да излезе и общият албум на баба и внучки –

“Зайди, зайди, ясно слънце”.

Срещаме се с народната певица в един от малкото дни, през които е в София, защото всеки свободен миг прекарва в планината. Владая, Бояна, Витоша, Боянския водопад са чести маршрути за нея, които посещава с приятелки, а Пирин планина е любимото й място. Казва че всеки, който изкачи Пирин се чувства като Бог. Няма по-красиво място. “Навсякъде съм бродила, и в чужбина. Последно ходих на връх Митикас – 2917 м, това е връх на Олимп. На него няма нито една тревичка и храстче, всичко е камънак. Качваш се и търсиш камък, за да се хванеш или за да подемеш нагоре. На всяка крачка виках: “Их, къде дойде чак тук да късаш парцалите като си имаш Пирин планина?! А едни чужденци казват: Много красиво! Щото не са видели Пирин!” За народната певица пиринските езера – Самодивските, Кременските, Василашките, Тодорини очи, Папаз гьол, Тевното езеро са извор на сила и енергия. Може би, защото е родена и закърмена

в сърцето на Огражден планина

– село Богородица. Мястото е обградено от малки възвишения, на всяко от които има параклис на различен светия. Певицата е напуснала мястото на 11 г., но и досега често го посещава, въпреки че бащината й къща е продадена. Тя отсяда при роднини в Петрич, а до селото отива, за да си направи пикник. Спомня си родния дом – бяла, красива, чардаклия къща. С един огромен чардак с три стълби. “Та на тоя чардак сме израсли многобройна челяд. Разказва ни и предание, което знае от дядовците си. То е свързано със съседното до нейното село – Кръстилци. Легендата е за името на селището и се отнася към времето, когато страната била подложена на набези от византийците. Те се опитвали да подчинят цялото село и тези, които се противопоставяли, били изклани. Една майка обаче проявила изключителна смелост и скрила седемте си невръстни рожби в хралупата на голям чинар. Всички в селото били убити, но майката и рожбите й се спасили. Само те знаят как са оцелели, докато нашествениците отминат. Но именно благодарение на тази майка и децата й това село продължило да съществува и е наречено Кръстилци заради тяхната смелост

да защитят свободата и вярата си.

В бащината къща на Гуна Иванова са три семейства – всички певци и музиканти. Братовчедките, по-големи от нея, я водят по седенки и събори. Там малката Гуна трупа впечатления и опит. Именно на подобен форум е и първата й сценична изява – на фестивала в с. Кърнолово. Оттам пази ярък спомен – след слизането от сцената една жена я прегърнала и й казала: “Боже, колко си маленко, а колко силно пееш.” Това бил първият комплимент, който певицата получила за златния си глас.

Творческият й път я отвежда през 1968 г. В пернишкия ансамбъл “Граово”, където пее до 1983 г. По-късно съпругът й я насърчава да се яви на конкурс в Народния хор при радио София, за да спечели и да поиска жилище. След три тура е одобрена, но изпитва ужас при мисълта, че трябва да поиска жилище и се отказва. “После всички питали коя е тая откачената дето спечели и изчезна! Бях на 20 г. и се срамувах да поискам жилище. Така изпуснах птичето от работо си.”

Едва 14 години по-късно шансът я спохожда отново.

Печели конкурс за солистка в Ансамбъла на ГУСВ. Благодарение на нейния съпруг, който разучил всичко, а в деня на прослушването й казал: “Като тебе друга нема!” Той ме направи певица, спомня си Гуна Иванова. Тогава самата тя не се взимала насериозно, но перничанинът казал и вдъхнал кураж. Казал й: “Я ела тука! Гледай тия – от тях нищо няма да излезе! Ти ще бъдеш ръководителят!” Така завършва школа за художествени ръководители в Пловдив. За покойния си съпруг разказва, че я носел на ръце. Чакал я всеки път с черна волга, а всички му се чудели какво е това неизменно чакане: “Принцеса ли чака, царица ли чака?!” “Имах прекрасно семейство, в което цареше хармония, но това беше до определен момент, изведнъж всичко се срина. Аз съм много откровена, сега посрещам Коледа малко сиротно, понеже синът ми се разведе и сме само двамата на Бъдни вечер, внучките са при майка си, а на следващия ден ще е много красиво ще празнуваме заедно с тях. Голямата е на 20, а малката на 18. Но и тези светли празници се посрещат така – сиротно и смирено.” “Аз съм изключителто вярващ човек, казва още певицата. Споделя, че носи Бог в себе си и е устроена така, че да помага и на врага си. По същия начин може и да прости. “Само вярващ човек може да постъпи по този начин”, отсича Гуна Иванова.

И отваря темата за песента.

Обяснява, че родопските ресни са й любими, защото отключват чакрите в човешкия организъм и лекува. Никоя песен не отключва всички сетива така, както родопската. “Добър лечител е народната песен. Имало я е в миналото, има я и днес, ще я има и в бъдеще, тя е най – устойчивата ценност от духовното ни богатство. И е като нашата красива земя в своите геогравски и исторически измерения, каквато е България – хубост, хубост, свобода, род, родина, рай, вълшебен дом.”

За живота си казва, че е мелница, но сега работи с младите и главата и постоянно ражда песни. И все жизнерадостни. Една от любимите й песни е “Зайди, зайди, ясно слънце”, но си спомня че точно тази песен е била причина преди време да се превърне в птица с прекъснат полет. “С такава жар я запях за първи път на едно интервю по радиото в ефир, а после чух от издателя: “Страхотна песен изпя. Сега ще я запише обаче Бойка Дангова. Ти по-късно ще я изпееш. Беше унизетелно!”

Храни се с риба и плодове

Певицата споделя и рецептата си за младия дух. Непрекъснато е в гората. Всяка сутрин прави по 16 обиколки на градинката с бързо ходене, понеже не може да тича, но ходи бързо. В градинката прави един вид гимнастика, вкъщи – друг. Не спазва диети, но внимава да не се тъпче с боклуци. На трапезата й винаги присъстват плодовете и рибата. Лекува се с билки и народна медицина, защото е убедена, че фармацията произвежда лекарства, които не ни лекуват и то умишлено. “И със стрес! Стресът консервира!” – шегува 67-годишната певица. Общува с млади и позитивни хора, планината си остава най-голямото, а българската шевица на роклите й – запазена марка.

 Драгомира ИВАНОВА