Денят 4 март в българската история
-
- март 4, 2016
На този ден през 870 г. е създадена Българската православна църква.
През 1842 г. руският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските власти. В Лондон през 1904 г. Балканският комитет провежда конференция по македонския въпрос. Българската кауза защитават проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова. На днешната дата през 1914 г., Петнадсетото ОНС одобрява всеобща амнистия в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. През 1942 г. е арестуван Н. Й. Вапцаров. Година по-късно, през 1943 г. е поставено началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 кораба са изпратени до Виена. На този ден през 2001 г. във връзка с напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов заявява, че България е готова да изпрати военни сили в помощ на Македония. През 2005 г. при нападение срещу патрул в района на град Хамза (разположен на около 50 км от Дивания, в провинция Кадисия) е ранен българският редник Гърди Христов Гърдев. На днешния ден са родени: Тодор Александров и Теодосий Спасов. На тази дата умира Владимир Зографски – висш духовник, архимандрит.
2010 г.:
Президентът Георги Първанов връчва на Стоимен Стоилов орден „Стара планина“ – първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.
2010 г.:
Президентът Георги Първанов връчва на Захари Петров Орден „Св. св. Кирил и Методий” – първа степен „за големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
2007 г.
Митнически служители на Капитан Андреево залавят 27.630 кг хероин. Наркотикът е открит при проверка на лек автомобил Форд “Фокус”. Колата е управлявана от 57-годишен хърватски гражданин, пътуваща от Турция за Хърватия. Хероинът, разпределен в 51 пакета е бил укрит в специално изработен тайник. По цени за нуждите на съдопроизводството заловената пратка е за около 2.5 млн. лв. На шофьора е съставен акт за митническо нарушение.
Два дни по –рано на пункта са задържани 5.330 кг хероин пренасяни от турски гражданин пътуващ за Германия.
2005 г.
При нападение срещу патрул в района на град Хамза (разположен на около 50 км от Дивания, в провинция Кадисия) е ранен редник Гърди Христов Гърдев, картечар от І-ви взвод на І-ва рота на Четвъртия пехотен батальон на Българската армия. Патрулът се е движил по южната част на пътя “Тампа” на 40-45 км. от база “Еко”. По-късно, въпреки оказаната му спешна медицинска помощ, редник Гърдев умира. Оказва се, че стрелбата идва от американски войник, охраняващ радиорелейния пост в близост до крайната точка на българската зона за отговорност по пътя “Тампа”. В резултат е извършена проверка на Многонационалните сили в Ирак. На специален брифинг в Багдад (11 март 2005 г.) ген. Джордж Кейси, командващ Многонационалната дивизия съобщава, че американските военни са допуснали две грешки, довели до смъртта на редник Гърди Гърдев – не са положили достатъчно усилия за идентифициране на обектите, намиращи се на главен път „Тампа“, и са открили директно огън без предупредителни изстрели, както изискват правилата за употреба на сила. От американска страна са категорични, че не е имало умисъл в действията на американските военни от радиорелеен пост №5.
На 8 март редник Гърди Гърдев е погребан с почести в родното си село Долно Съхране.
Редник Гърди Христов Гърдев е роден на 18 май 1974 г. в гр. Казанлък. Постъпва в Българската армия като кадрови военнослужещ през 2003 г. Службата му преминава в поделение 38 220 гр. Казанлък. Редник Гърдев не е женен. Със заповед на министъра на отбраната младши сержант Гърди Гърдев е произведен посмъртно в по-горно звание „Офицерски кандидат“ и награден с награден знак „За вярна служба под знамената“ І степен.
2002 г.
СЕМ избира за нов генерален директор на БНТ временно изпълняващия длъжността Кирил Гоцев.
Кирил Гоцев завършва Техническия университет, специалност „Радио, телевизия и електроника“. Работи в БНТ от 1985 г. като анализатор в „Програмна апаратна“, анализатор в „Субтитрираща апаратна“, видеомонтажист, технолог, заместник-директор на дирекция „Техника“. За периода 1993-1994 г. е директор на дирекция „Техника“, през 1994- 1995 г. е изпълнителен директор. От 1995 г. Гоцев е преподавател в Нов български университет. От 1999 г. е директор на изложение „Мултимедийни и тв технологии“.
2001 г.
Във връзка с напрежението на Сръбско-македонската граница президентът Петър Стоянов заявява, че България е готова да изпрати военни сили в помощ на Македония.
По-късно военният министър Бойко Ноев уточнява, че българското правителство би изпратило военни части само в рамките на инициатива на международната общност, т.е. ако Съветът за сигурност на ООН вземе такова решение. Ноев заявява, че изказването на П. Стоянов трябва да се тълкува като „морално-политическа подкрепа за нашите македонски приятели“.
Правителството излиза с декларация, че България предлага техническа помощ на Македония, ако тя пожелае. Премиерът Иван Костов заминава на двудневно посещение там на 8 март.
1981 г.
В гр. Мексико се открива изложбата „Средновековна България – изкуство и цивилизация“. Изложбата е част от тържествата посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. Те се провеждат в Мексико от 28 февруари до 6 март 1981 г. Участие взима и Людмила Живкова.
1980 г.
Като самостоятелно звено към БАН е създаден Център по кирило- методиевистика. Негов председател е акад. Петър Динеков.
Петър Динеков е литературен историк. От 1945 г. е професор по български език и литература, а от 1966 г. е академик. За периода 1962-1964 г. Динеков е заместник-ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Ръководител е на катедрата по българска литература и на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН. Динеков е директор на Института по фолклор към БАН от основаването му. Научните му интереси обхващат цялостното развитие на българската литература и българския фолклор. По-важните му съчинения са: „Българска лирика. Антология“ (1940 г.), „Първи възрожденци“ (1942 г.), „Българска народна поезия“ (1949 г.), „Стара българска литература. Част I и II“ (1950 г. и 1953 г.), „Литературни образи“ (1956 г.), „Български фолклор. Том I“ (1959 г.), „Възрожденски писатели“ (1962 г., 2 издание 1964 г.), „Литературни въпроси“ (1963 г.) „Старобългарски страници. Антология“ (1966 г.; 1968 г.), „Из историята на българската литература“ (1969 г.), „Между свои и чужди“ (1969 г.), „Историческа съдба и съвременност“ (1972 г.), „В света на Христо Ботев“ (1976 г.), „При изворите на българската култура“ (1977 г.), „Между фолклора и литературата“ (1978 г.), „Похвала на старата българска литература“ (1979 г.), „В живота и литературата“ (1982 г.), „Литература и култура“ (1982 г.), „По следите на българската литература и наука“ (1988 г.), „Проблеми на старата българска литература“ (1989 г.), „Стойко Стойков“ (1993 г.) и др.
1977 г.
Румъния е разтърсена от най-силното в историята земетресение в Югоизточна Европа, епицентърът е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, и е с магнитуд около 7.2 по скалата на Рихтер. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 км. Тръсът довежда до разрушаването на над 8500 сгради и убива повече от 1600 души в Румъния и България. Земетресението в България е усетено най-силно в Свищов, където под руините на сградите загиват над 100 души. Съборени са жилищни блокове на ул. “33-ти свищовски полк”, общежитие на „Свилоза“, административната сграда на „Рудметал“. Сериозно е повредена търговската гимназия, училище „Димитър Благоев“, консервната фабрика, църквата „Св.Троица“, строена от Кольо Фичето.
Причината за силната разрушителна мощ е в неблагоприятна насоченост на излъчването на огнището на земетресението, лоши инженерно-геоложки условия и некачествено строителство.
1969 г.
Издадено е постановление на Министерския съвет за организацията на банковата система в България.
1954 г.
На пленум на ЦК на БКП се избират Политбюро и Секретариат на ЦК. Промените на практика са одобрение на промените, предложени от Вълко Червенков още на пленума през януари с.г. В новото Политбюро влизат: В. Червенков, Георги Дамянов, Антон Югов, Георги Чанков, Райко Дамянов, Тодор Живков, Георги Цанков, Енчо Стайков и Иван Михайлов. Кандидат-членове на Политбюро са Тодор Прахов и Петър Панчевски. Секретариатът включва Тодор Живков (първи секретар), Борис Тасков и Димитър Ганев.
1947 г.
Избран е нов Управителен съвет на БАН с председател акад. Тодор Павлов.
Академик Т. Павлов е философ, естетик, литературен критик, политически и държавен деец. Завършва философия и педагогика в Софийския университет “Св. Климент Охридски“. От 1932 до 1936 г. Павлов е професор по диалектически материализъм в Москва. Декан е на Философския факултет на Института по история, философия и литература в Москва. По това време написва труда си „Теория на отражението“. Завръща се в България през 1936 г. и се отдава на научна и публицистична дейност. След 9 септември 1944 г. до 1946 г. е включен в Регентството. В периода 1947–1954 г. и 1962–1971 г. е член на Президиума на Народното събрание. Павлов е дългогодишен председател и почетен председател на БАН. В периода 1947–1952 г. и 1960–1977 г. е директор на Института по философия при БАН. Павлов основава и става главен редактор на списание „Философска мисъл“. Издава книгите „На литературни и философски теми“, „Обща теория на изкуството. Основни въпроси на естетиката“, „Против объркването на понятията“, „Материализмът и другите философски учения“, „Информация, отражение, творчество“, „Диалектическата материалистическа философия и частните науки“ и др. Научното му творчество обхваща различни области: философия, изкуство, естетика, литературна критика и др.
1945 г.
По искане на зам.-председателя на Съюзническата контролна комисия (СКК) в България генерал-полковник С. Бирюзов се изпращат немски военнопленници от България за СССР.
1943 г.
Поставено е началото на депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 кораба са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. От 10 март започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първата партида включва 20 000 души, която в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка.
Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 от “стара България”.
Близо деветте хиляди души от „стара България“ са избрани в Пловдив. Междувременно се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Група от 25 депутати от управляващото мнозинство, начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, се обявяват срещу това решение. Съюзът на запасните офицери, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира остро – Пловдивският митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните.
Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Антиеврейското законодателство обаче не е отменено. То е отменено от правителството на Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.
1942 г.
Арестуван е Никола Вапцаров. На 6-7 юли 1942 г. започва процесът по дело №585/1942 срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП, сред които е и поетът. Въпреки усилията, положени от близките на Вапцаров, той е осъден на смърт чрез разстрел на 23 юли 1942 г. На този ден на стрелбището в Школата за запасни офицери са убити Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев.
Никола Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката смесена гимназия (1923-1926 г.). Учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932 г.). Член е на Комунистическата партия от 1935 г. От 1936 г. е в София, където работи като огняр на локомотив, техник в Държавния екарисаж (1938 г.). В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Вапцаров се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция в Разложкия край през ноември 1940 г. Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за три месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. Това е и причината да бъде арестуван.
1914 г.
Петнайсетото ОНС одобрява всеобща амнистия в новите земи, присъединени към България по време на Балканската война. На 22 октомври 1913 г. е издаден Царският манифест за амнистия и поемане управлението на тези територии.
1913 г.
Със заповед № 136 по Действащата армия се уточняват мерките за запазване на реда в новозаетите земи в Македонското губернаторство. Забранява се на войската да изпълнява полицейски функции.
1904 г.
В Лондон Балканският комитет провежда конференция по македонския въпрос и защитава българската кауза с около 500 участници, сред които 40 депутати. Български представители са проф. Иван Георгов и Екатерина Каравелова. Балканският комитет е неправителствена организация в Англия, основана през 1903 г. по инициатива на братя Ноел и Чарлз Бъкстон. Комитетът цели да подпомага балканската политика на английските управляващи среди. Разгръща активна дейност в навечерието и по време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война. Застъпва се за правата на България след поражението й във войните, но без особени успехи.
1872 г.
В Букурещ е създадено настоятелство за изграждане на паметник на Георги Раковски.
1869 г.
В Цариград започва да излиза седмичният вестник „Право“. Изданието излиза до 1873 г. Счита се за продължител на вестник „Гайда“ (1863-1867 г.), като следва неговата номерация. Издател е Ив. С. Дочков. Редактор – Ив. Найденов. Сътрудници са: М. Д. Балабанов, Д. Енчев, Т. Шишков, С. С. Бобчев, П. В. Оджаков, Н. Михайловски, Н. Павлович, Й. Груев, и др. Вестникът е типичен представител на просветителските издания през Възраждането.
1868 г.
Въпреки протестите на българското население в Пловдив пристига гръцкият духовник Игнатий. Той е назначен от Патриаршията за викарий на митрополит Панарет.
Панарет Пловдивски е назначен за митрополит в Пловдив през 1861 г. Местното българско население обаче отказва да го приеме като гръцки митрополит и през 1868 г. той се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. След като Панарет Пловдивски застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна и национална независимост, през 1872 г. той отново е назначен за митрополит в Пловдив и става член на Временния екзархийски съвет.
1842 г.
Руският вицеконсул в Галац предава Георги Раковски на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 3 март 1842 г. Георги Раковски доброволно отива при вицеконсула в Галац – Карнеев, който от своя страна го предава на румънските власти. От 11 февруари той се укрива в Браила при свои приятели, където подготвя Браилския бунт от 1842 г. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, приближените му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите Раковски се предава и на 14 юли е осъден на смърт. Заради гръцкото му поданство е изпратен от Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата, но гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща в Марсилия (Франция). Там Раковски остава година и половина.
1770 г.
Пожар в Пловдив изпепелява над 500 къщи и много обществени сгради.
870 г.
Създадена е българската православна църква. На извънредно заседание на Осмия вселенски събор в Цариград, след дадени от специална българска делегация изявления, че когато завладели земята, наречена България, там заварили гръцко, а не латинско духовенство, е решено страната ни да остане под върховенството на Цариградския патриарх. По това време в България действа латинско духовенство, което трябва да напусне страната. Обявяването на Българската църква за автономна архиепископия по решение на Вселенския събор се смята за голям дипломатически успех на първия български християнски владетел Борис I Покръстител.
След стъпването си на престола Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. Той сключва съюз с крал Людовик Немски. В договора фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия реагира остро и обявява война на България (863 г.). Българските войски претърпяват поражение и княз Борис I е заставен да приеме християнството от Цариград. През пролетта на 864 г. българският владетел и неговото семейство са покръстени от специално изпратени емисари на Византия в столицата Плиска. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. Против него избухва бунт в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I наказва със смърт 52 боили и техните семейства. Възползвайки се от противоборството на двата християнски центъра, на свикания през 870 г. Вселенски църковен събор българският владетел прави още една крачка в утвърждаването на покръстването – Българската православна църква се сдобива със свой духовен глава в лицето на архиепископ, а по-късно и на патриарх.
На тази дата са родени:
1968 г.
Роден е Киркор Киркоров – български боксьор. През 1984 г. той печели златен медал от турнира “Странджата”. През 1986 г. става европейски вицешампион, а през 1992 г. световен шампион.
1961 г.
Роден е Теодосий Спасов – български музикант. В творчеството си съчетава българския фолклор със джазимпровизация, като по този начин създава собствен музикален стил. Сп. “Нюзуик” го нарежда сред талантливите музиканти от Източна Европа, създал “нов музикален жанр”. Завършва Музикалното училище в Котел и след това Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Теодосий Спасов свири с изявени български джаз музиканти като В. Николов, О. Видев, Й. Ибрахимова, Б. Динев, Петър Петров и квартет “Русе”, “Акустична версия”. Участва в различни джазфестивали, множество концерти и записи, където свири със световни джазмузиканти- А. Мангелсдорф, Т. Гурту, Раби Абу Халил, Глен Велес, Л. Йънг, Диониси Савополус и много др. Концертира с “Мистерията на българските гласове”, а през сезона 1998-1999 г. работи с ирландско танцово шоу “River Dance”. В България негови партньори са Хр. Йоцов, Ст. Янкулов и Р. Тосков. Записва с А. Вапиров, С. Щерев, И. Папазов и др. Теодосий Спасов е автор на музиката към филмите “Граница” и “Гори, гори, огънче”, на обработки на народни песни и пиеси, на композициите “Пясъчното момиче” (сюита), “Манипулация”, “Палеонтологомания” и др. Сред признанията, които получава, са: “Музикант на годината” за 1997 г.; статуетка “Аполон” 2001 г. за дългогодишно ярко присъствие в българския музикален живот и за успеха на световните сцени. Неговите произведения са “Дълъг път” (1985 г.), “Пясъчно момиче” (1989 г.), “Гурбет мохабет” (1990 г.; с М. Левиев и квартет “Катуми”); “Уелкя” (1994 г.), “Beyond the Frontiers” (1995 г.), “The Glimpse” (1996 г.; с Тр. Гурту); “А Fairy-Tale” (1997 г.; с А. Вапиров и Ст. Янкулов), “Fairy Tale Trio – Jazz Accross the Border” (1998 г.); “Братимене” (1998 г.; с М. Левиев).
1881 г.
Роден е Тодор Александров – деец на македоно-одринското национално революционно движение. Отначало учи в родния си град – Щип, а след това в българското педагогическо училище в Скопие. През 1903-1904 г. е избран за член на околийското ръководно тяло на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Щип. Три години по-късно е издигнат за окръжен войвода на Скопски революционен окръг. В началото на 1911 г. заедно с Хр. Чернопеев и П. Чаулев Т.Александров е избран за член на Централния комитет на ВМОРО. Под негово ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани през август 1912 г. Атентатите стават един от поводите за избухване на Балканската война 1912-1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. Т. Александров е мобилизиран и служи в щаба на Действащата армия. След края на войната е арестуван като военнопрестъпник, но успява да избяга от затвора. През 1919 г. заедно с генерал Ал. Протогеров и П. Чаулев Т. Александров възобновява вътрешната революционна организация под името Вътрешна македонска революционна организация. Той е открит противник на вътрешната и особено на външната политика на земеделското правителство. По негово указание след държавния преврат на 9 юни 1923 г. ВМРО участва активно в потушаването на Юнското и Септемврийското въстание. Отделни дейци на организацията участват и в убийство на сваления министър-председател Ал. Стамболийски. Намесата на ВМРО в политическия живот на България влияе отрицателно на авторитета й като национално-революционна организация и създава предпоставки за разцеплението й. За да избегне този процес, Т. Александров предприема стъпки за сближение с комунистическите сили в България и на Балканите, в резултат на което е подписан Майския манифест 1924 г. Виждайки отрицателния ефект на тази си стъпка, той, заедно с ген. Ал. Протогеров, излиза с декларация, че се отказва от подписа си под този документ. Въпреки това не успява да спечели доверието на двореца и правителството на професор Ал. Цанков. Убит е при неизяснени обстоятелства край с. Сугарево, Благоевградско.
1879 г.
Роден е Григор Иванов Чешмеджиев – български писател. Завършва право през 1903 г. във Висшето училище (днес Софийски университет). От 1908 г. е адвокат в София. Участва в Балканската и Първата световна война. По политически убеждения е широк социалист. Депутат е от 1919 г. до 1934 г. Става член на ОФ малко преди преврата на 9 септември 1944 г. След преврата става министър на социалната политика в кабинета на К. Георгиев. Организира издаването на опозиционния в-к “Свободен народ” (1945 г.). Негови съчинения са: “Под облак” (драма, 1911 г. с псевдоним Гр. Лютаков), “Изгубени страници” (1922 г., с псевдоним Via Dolorosa), “Сенки на младините” (1923 г.), “Синовете на Балкана” (роман-хроника на Балканската война, 1926 г.), “В навечерието на хаоса” (роман-летопис на Първата световна война, 1928 г.), “Към лобното място” (1930 г.), “Ильо болшевика” (1932 г.) и др. Защитава много комунисти на съдебни процеси (1941-1944 г.). Активен член на БСДП. През 1943 г. влиза в Отечествения фронт. През януари 1945 г. напуска ОФ и излиза в опозиция. Умира на 16 септември 1945 г. в София.
1864 г.
Роден е Михаил Такев (М. Т. Юнаков) – български политик и държавник. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и право в Париж (1893 г.). Като юнкер участва в преврата срещу княз Александър I и конвоира княза при напускането на България на 9 август 1886 г. Активен член на Демократическата партия и подпредседател на централното £ бюро. Бил е министър на вътрешните работи (16 януари 1908 г. – 5 септември 1910 г.), на обществените сгради, пътищата и съобщенията (5 септември 1910 г. – 16 март 1911 г.), на вътрешните работи и народното здраве (21 юни – 28 ноември 1918 г.) в правителството на Ал. Малинов. Потушава войнишкия бунт през 1918 г. Многократно е избиран за народен представител в периода 1894-1918 г. Убит е от анархиста Георги Донски на 24 януари 1920 г. в Пещера.
На тази дата умират:
1989 г.
Умира Михаил Люцканов – български оперен певец и артист. Люцканов учи в Софийското музикално училище при Иван Вульпе. Основа на концертния му репертоар стават баритоновите арии от оперите „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Бал с маски“, „Мазепа“, песните на Д. Христов. През 1927 г. заминава за Италия и учи в Рим при Еторе Борукия. През 1927 г. Люцканов става и първият популяризатор на български песни в Италия, където става член на Интернационалния експериментален театър за оперната младеж. През 1929 г. се завръща в България и е приет за артист стажант в Софийската държавна опера. В продължение на 31 сезона, от 1929 до 1961 г., Люцканов участва активно в оперния живот на страната, като изпълнява 61 роли в 1 898 спектакъла предимно в рамките на лиричния баритонов репертоар. Сред тях по-известни са: Онегин („Е. Онегин“), Жермон („Травиата“), Валентин („Фауст“), Роберт („Йоланта“), Марсел („Бохеми“). Люцканов играе над 200 пъти ролята на Фигаро. Разделя се със сцената през 1961 г. През 1976 г. публикува книгата „Моят път към оперната сцена“.
1983 г.
Умира Стефан Илчев – български езиковед. Роден е на 29 септември 1898 г. в Ботевград. Завършва славянски филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1925 г. Специализира славистика във Варшава, Краков и Прага в периода 1929-1930 г. От 1954 г. до 1965 г. е старши научен сътрудник в Института за български език. Научните му интереси са в областта на българската антропонимия и лексика. Автор е на: „Времена и думи. Езикови въпроси“ (1942 г.), „Български именник“ (1968 г.), „Речник на личните и фамилни имена у българите“ (1969 г.). Той е един от съставителите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (3 т., 1955 г.- 1959 г.), „Български тълковен речник“ (1955 г.), „Български етимологичен речник“ (1971 г.-1978 г., т. I, II), „Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ-ХХ в.“ (1974 г.) и др.
1969 г.
Умира Цветана Романска – българска фолклористка, етнографка, литературоведка и лексикографка. Родена е в София на 16 декември 1914 г. Тя е дъщеря на Стоян Маринов Романски – български славист, създател на съвременната българска лексикография. Академик Цветана Стоянова Романска завършва славянска филология в Софийския университет през 1937 г., специализира в Карловия университет в Прага, където защитава докторска степен през 1939 г. През 1963 г. става професор по славянски фолклор и етнография в Софийския университет. Работи в областта на старата българска литература, славянските литературни връзки, славянска лексика, етнография и български фолклор. Автор е на множество научни студии, изследвания, монографии и речници.
1963 г.
Умира Владимир Зографски – висш духовник, архимандрит. Роден е през 1877 г. в с. Тиховлища, Костурско. В периода 1921-1924 г. и 1929-1963 г. е игумен на Зограф. Със своята дейност допринася за опазването на Зографската обител като български манастир на гръцка територия.
1953 г.
Умира Теодор Гълъбов – български стенограф. Разработва теорията и методиката на българската стенография и подготвя „Доклад и правилник проект за стенографската служба в Народното събрание до господина Председателя на Народното събрание“ (1918 г.). Председател е на стенографско дружество „Габелсбергер“ (1897 г.), на дружество „Бързопис“ (1903 г.). В периода 1923 г. –1929 г. е доцент по стенография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В годините между 1926 г. и 1935 г. Гълъбов е директор на Българския стенографски институт. Редактор и издател е на вестник „Бързопис“ (1895 г.), списание „Бързопис“ (1906 г.-1907 г.) и „Стенографско списание“ (1924 г.-1926 г.); като притурка към „Стенографско списание“. През 1925 г. излиза съставената от Т. Гълъбов „Кратка стенографска енциклопедия“.
1930 г.
Умира Васил Пундев – български публицист, журналист, литературен критик и историк. Роден е на 6 септември 1892 г. в Дупница. Участва в Балканската война (1912 г. –1913 г.) и в Първата световна война (1915 г.- 1918 г.). През 1919 г. завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в Народната библиотека и като учител в Първа софийска мъжка гимназия. След възстановяването на ВМРО през 1919 г.се включва активно в дейността £. Участва в редактирането на вестник „Македония“ от 1926 г. до 1930 г. В периода 1929-1930 г. е главен редактор на вестник „Вардар“. Сътрудничи и в други литературни вестници и списания: „Слово“, „Литературен глас“, „Демократически преглед“, „Златорог“, „Отец Паисий“ и др. След разцепването на ВМРО минава в крилото на генерал Ал. Протогеров и активно подкрепя федералистките идеи. Убит е на ул. „Шипка“ в София от привърженици на Ив. Михайлов.
1925 г.
Умира полковник Рачо Хаджиев – военен деец. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след Освобождението завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. Хаджиев е командир на Пета запасна дружина от Четвърти пехотен Плевенски полк, с която действа във Видинския гарнизон. През 1904 г. е командир на Седемнадесети пехотен (Доростолски полк). По време на Балканската война (1912-1913 г.) Хаджиев участва в атаката на Чаталджанската позиция и в овладяването на Одринската крепост.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;
www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
