135 години от рождението на Тодор Александров

Благоевград ще отбележи днес 135 години от рождението на българския революционер Тодор Александров. Церемонията по повод годишнинатаще се състои от 11:00  часа пред бюст-паметника на героя, намиращ се при сградата на Съдебна палата.

Кой е Тодор Александров

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в щипския квартал Ново село, в семейството на Александър Попорушев и Мария Александрова. През 1898 г. той завършва българското педагогическо училище в Скопие, след което е учител в Кочани, Кратово, с. Виница и Щип. Едва 15-годишен, Христо Матов го покръства за член на ВМОРО.

През 1903 г. Тодор Александров се отличава като рядък ръководител и организатор на кочанския революционен окръг. Арестуван е от турските власти на 3 март 1903 г. и още същата нощ под усилен полицейски конвой е изпратен в Скопие. Тамошният извънреден съд го осъжда на петгодишен строг тъмничен затвор, но поради дадената след 13 месеца амнистия той е освободен от затвора през април 1904 г. Наскоро след това е назначен за главен учител на II-ро класно училище в Щип. Тодор Александров заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров денонощно работи за организирането на щипския революционен район. Резултатите от неговата активност са забелязани и от турските власти, които през ноември 1904 г. му забраняват да учителствува.

На 10 януари 1905 г. къщата му е заградена от многоброен аскер, но смелият революционер успява да се изплъзне от войсковият кордон и веднага се присъединява към четата на Мише Развигоров, на която става секретар. Александров е бил делегат на щипския район пред първия окръжен конгрес на скопския революционен окръг.

Разклатеното му здраве го кара да стане учител в Бургас през 1906 г., но научавайки за героичната смърт на Мише Развигоров, той напуска учителството и веднага заминава за Македония. През ноември 1907 г. Т. Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на скопския революционен окръг.

На 2 август 1909 г. турците отново правят опит за неговото арестуване, но и този път не успяват. През пролетта на 1910 г. той обикаля с чета скопския революционен окръг и развива успешна дейност за засилването на организационното дело. В началото на 1911 г. Тодор Александров става член на ЦК на ВМРО. През 1912 г. е войвода в Кукушко и Солунско, където извършва редица саботажни действия срещу турските власти, като по този начин подпомага българската кауза в Балканската война.

Той е в щаба на Трета бригада на македонското опълчение през 1913 г., а по време на Междусъюзническата война заедно с чети на ВМОРО подпомага Осма тунджанска дивизия. След 1913 г. организира революционната дейност на ВМРО срещу настъпилото ново – сръбско и гръцко, робство.

Арестуван на 4 ноември 1919 г. от правителството на Стаболийски, Тодор успява да избяга на 13-и същия месец и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за Македония, където наново възстановява Организацията и поставя пред световното внимание нерешения Македонски въпрос. В края на 1922 г. главата му е оценена от Белград на 250 000 динара. 

Станал жертва на заговор, Тодор Александров пада повален от предателски куршум в дебрите на легендарната Пирин планина на 31 август 1924 година.