Айс в „Открити карти“ със Силвия Домозетска по Радио Благоевград

www.Bayraktarski.com

Гост в предаването за диалога, между поколенията е Методи Байрактарски – Айс. Името му нашумява в началото на ’90-те години на миналия век, когато Айс записва първите си песни в стил рап. Песните му оглавяват класациите за българска музика измествайки тогавашните фаворити “Каналето” и Дони и Момчил. Айс създава първата школа по Хип-Хоп танци в Благоевград. Отваря първата дискотека без цигарен дим в България, в която се пуска само Хип-Хоп музика. Организатор на няколко благотворителни концерта, автор водещ и продуцент на музикални ТВ предавания. Днес музиката е на заден план, но Байрактарски се радва на новото си поприще, а именно зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса и на още едно много хубаво поприще, това на баща на 8 – годишният Георги и 2 – годишният Методи и съпруг на както се казва хубавата Елена. Това е нашият гост в предаването тази вечер, Методи Байрактарски – Айс. Опитах се да го опиша само в няколко изречения. Макар, че те са крайно недостатъчни за всичко което е Айс, като човек, като душевност… Той е правил толкова много и различни неща за които ще ни разкаже в предаването тази вечер. Да допълним портрета, които направих току що, ще бъде и една песен в негово изпълнение, песента “Стига злоба”

Песента, която чухме е апелът на Методи Байрактарски – Айс, първият запис на тази песен е направен през 1995 година тук в Радио Благоевград. Сега Методи е тук в студиото на Радио Благоевград, като гост на предаването „Открити карти“.

Здравей добре дошъл…
– Здравей, добър вечер и на всички твой слушатели. Разбрах, че са много. Голяма аудитория.

Разкажи ни първо, защо имаш този псевдоним “Айс”, от къде идва?
– Псевдонима идва от Ванила Айс. Всичките ми приятели ме наричаха така, аз изглаждах като него, дрехи, прически… Когато започнах да правя свой песни ми трябваше мое си артистично име и така реших да е “Айс”.

Виждам в твоя сайт, че имаш един девиз: “Прави това, което харесваш” и детската ти мечта е да станеш професионален рапър. До ден днешен ли държиш девиз “Прави това, което харесваш”?
– Този девиз ми е от времето, когато имаше мутренски организации… Аз бях един луд тинеийджър, който не се страхуваше от нищо, а и хубавото беше, че мутрите харесваха рап музиката. Детската ми мечта я сбъднах. Оглавих класациите, имах издадени албуми, страшно много концерти, телевизионни и радио предавания. Така, че мога да кажа, че съм сбъднал детската си мечта.

Защо се отказа, до къде спряха нещата, казваш, че в България няма място за шоу бизнес. Това е всъщност причината поради която си се отказал. В сайта си отново пишеш: “Уви в България да бъдеш звезда е невъзможно. Да наистина много време трябваше да мине за да го осъзная…”
– Тези мои успехи бяха в тинейджърските ми години, в които аз много, много не се замислях за утрешния ден. Радвах се на това, че днес съм изкарал пари, добри пари… че тази вечер ще бъда в една хубава женска компания. Знаех, че това на следващия ден ще се повтори. Правеше ме щастлив, това че пътувах из цяла България с моята група. Не съм мислил какво ще бъде утре. Пораствайки осъзнах, че в България щоубизнес няма. Самата дума щоубизнес е много относителна. Като видим кои са нашите върхове в този бизнес, човек се замисля и си казва, че е безсмислено. “Музикант къща не храни” тази поговорка е много точна за България. Пораснах и осъзнах, че рап музиката в нашата страна трудно вирее. Последният ми издаден албум беше сборен и включваше хитове от 1994 до 2000 година. Разбрах, че фирмата, която го издаде, е не коректна към мен и аз не взех нито една стотинка. Въпреки големите тиражи на диска и успеха с които се продаваше. Имах уговорка с майка ми, че ще и върна парите при първа възможност. Тя беше продуцент на продукта и като се разбра, че няма да взема нищо, адвокатите тук установиха, че фирмата реално не съществува. Майка ми ми каза, че не иска да и връщам парите, но държи да си намеря работа, като всеки нормален човек. И така, аз започнах да си търся работа и се озовах в един сладкарски цех. Беше много интересно, че до вчера до мен имаше танцьорки, аз бях със сценични костюми, прически, охрана и изведнъж, около мен само чували с брашно, тесто, шоколади… и станах сладкар. Започнах да правя сладки…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса