Патриотът Никола Григоров: Гоце Делчев е светиня за Пиринския край, за цяла Вардарска и Егейска Македония

Гоце Делчев е едно име кое­то в Пиринския край и изобщо в цяла Вардарска и Егейска Македония е като светиня. Той е влезнал в сърца­та на всички бъл­гари и напрактика няма такъв, който да не го обича. Това се дължи и на неговият про­изход. Той израст­ва в китния град Кукуш, унищожен от гърците и из­горен през 1913 година. Закърмен с идеите за свободата на поробените бъл­гари. Показателен за характера на Гоце Делчев е един анекдот в който се разказва, че когато бил малък едно дете казало на учителя, че децата правили лу­дории. Заради това нещо Гоце Делчев вади джобното си нож­че и в един учебен час го заби­ва в гърба на детето, като му казал „Предател“. В следствие на този инцидент се наложило детето да бъде лекувано, а ба­щата на Гоце Делчев трябвало да плати обезщетение. Още от ранните си години Делчев ви­наги е бил отдаден на каузата за освобождението на бълга­рите в Македония, а неговата доброта, чо­вечност и завладява­ща реч му спечелват всеобщата любов. Гоце Делчев винаги е бил добър с хората, а след като спечелва тяхната любов започва да носи прозвището Апостол на свободата на Маке­дония. Когато се каже неговото име няма чо­век от Пиринска Маке­дония, на който да не му треп­не сърцето.

– Тъй като споменахте, че той е бил наричан Апостол, то знаем, че и друг голям бълга­рин е бил наричан така, а имен­но Васил Левски. Освен общо­то прозвище има ли и друго общо между тях?

– Общото между тях е, че и двамата са се посветили на свободата на българския на­род. Малко примерно се знае, че Апостола на свободата Ва­сил Левски обикаля и Македо­ния, като не случайно в едно свое писмо казва: „…там къ­дето живее българина Мизия, Тракия и Македония“. Левски е знаел познавал добре бъл­гарския народ в Македония и се е борил за него. Не слу­чайно в Македония е запазе­на една от най – хубавите песни за Гоце Делчев, в която се разказва за момента когато е бил обкръжен от ня­колко аскера и се е измъкнал като се е преоблякъл като кадъна. Така, че общото между двамата е, тях­ната отдаденост и посвещение на борбата за свобода на българите без да търсят лична изгода.

– Г-н Григоров, по­неже заговорихме за Васил Левски, то за него като, че ли има много мал­ко запазени песни, но не така стоят нещата с Гоце Делчев. Как смятате Вие, възможно ли е някои от песните за Апостола на Пиринския край по – рано да са били пяти за Левски?

– Наистина за съжаление по – малко са известните песни посветени на Васил Левски, отколкото на Гоце Делчев. Въ­преки, че в тяхната дей­ност се срещат доста еднакви епи­зоди. Например Гоце Делчев следва примера на Васил Левски и се представя в най – различни образи, като на­пример той се прави на черно кюмюрджиите, повтаряйки примера на Левски. Прави се на голям търговец когато посе­щава Даме Груев в битолския затвор. Изобщо в дейността си Гоце Делчев следва приме­ра на Васил Левски. Но ще се върна на песните. Може би от времето, може би зара­ди това, че българите от Македония пеят много, за Гоце Делчев има повече песни. А също така както знаете Пи­ринска Македония се освобождава доста по – късно от оста­налата част от Бълга­рия и може би заради това песните за Гоце Делчев са повече. Във фолклора също така има приемственост и често пъти се получава така, че една пе­сен започва да се пее за друг. Наистина факт е, че за Васил Левски няма много известни песни, като все пак нека спо­менем, че най – известната е песента в която се пее за него­вото обесване.