Общинският съветник Злата Сотирова: Да се молим да не ни нападне глутница кучета!

– В социалните мрежи се завъртя клип, в който домашно куче разкъсва улично,  насърчавано от собственика си и докато всички споделяха клипа с възмущение, Вие написахте: „Не ме е еня за Шаро” и докато всички осъждаха стопанина на кучето, Вие го поканихте на масата си, с което си навлякохте гнева на мнозина.

– Да написах : „Не ме е еня за Шаро и ако това е този Шаро, който разкъса нечие дете и уби човек в парка, то собственика на „булдога” може да заповяда на моята маса”.

Вижте ние ежедневно ставаме свидетели на това как бездомните кучета се самоизяждат, но тогава не сме толкова състрадателни милосърдни  и ги подминаваме, на улицата няма кой да ни хареса за това и там позата ни е излишна, там Шаро е поредния помияр.  От такива хора получих злостни коментари и упреци, но не, защото ги е еня за Шаро, а защото позата е модерна и им стои добре, състраданието и милосърдието се харесва. Аз не харесвам лицемерието. И все пак аз не съм звяр и обичам животните, но гледайки клипа си зададох въпроси, който никой друг не зададе: Какво е породило това? Ако Шаро преди това е нахапал детето на „пълничкия господин” и това е породило агресията му?

Някой замислял ли се е кога се появяват такива клипчета? /този се появи малко преди гласуването на общинските бюджети/

Някой замислял ли се е как се възпроизвеждат тези кастрирани кучета?

Аз познавам много хора и като се замислих, не познавам човек, който да е изоставил домашното си куче. Вие колко такива познавате?

И все пак се надявам да публикувате снимката, която ми споделихте тогава, тя казва това, което аз не мога да опиша и с най-силните думи.

– Тъй като Вие все пак сте общински съветник. Какво прави община Благоевград за решаването на проблема с кучетата?

– Каквото позволяват възможностите й. Не достатъчно, разбира се. Проблемът с бездомните кучета не е проблем със самите кучета, той е икономически проблем /и сега тук ще се разпознаят всички НПО-та, занимаващи се с бездомните кучета/.

– И все пак решение трябва да има.

– Неразрешими проблеми няма, има такива, които не трябва да бъдат решени. Решението е много просто и аз няма да открия топлата вода: евтаназия за агресивните и болни кучета, чипиране, регистър и кастрация на всички останали.

– Какво мислите за хората, които хранят бездомните кучета? И има ли нещо, което можем да направим, за да помогнем за разрешаването на проблема?

– Не мога да ги обвинявам, защото това значи да ги обвиня в милосърдие. А на нас като хора ни остава само едно –  да се молим. Да се молим да не ни нападне глутница кучета. Да оцелеем, ако ни нападне. Да се молим да не паднем в дупка и да се осакатим  на път за вкъщи, да не счупим колата си в друга, защото примерно правителството реши да не одобри нито един проект на Община Благоевград.  Да се молим да не завали сняг през зимата, който да изненада институциите. Да се молим.

– Толерантно ли е българското общество като цяло, не само по отношение на кучетата?

– Не, тази дума е криворазбрана. Лицемерно е. Ние свикнахме да ни налагат модели, свикнахме да възприемаме модели. Казват ни да бъдем толерантни и ние организираме паради, правим кокошките си щастливи, купуваме играчки на прасетата, които вече убиваме хуманно. Е, аз не съм толерантна. Не приемам мама Манол и ако трябва да избирам между дете и помияр не бих се поколебала и за миг. И сега трябва да бъда внимателна, деликатна, защото някой от „толерантните” може да реши, че насаждам враждебност, нетърпимост и пр. ЗАПОЧВА ТОТАЛИТАРИЗМА НА ТОЛЕРАНТНОСТТА

Страницата е подготвена от “Ice Entertainment”