Талисманчето на Добринище спасява градчето от зла съдба

На Богоявление кръстът, хвърлен в река Десилица, се изгубил, градчето изтръпнало в очакване на нещастия

Дона АЛЕКСОВА
70-годишната баба Клементина Милева от Добринище си има две внучки – едната е със същото име – Клементина, а другата – Райна. Младата Клементина е наречена “талисманчето на Добринище”, защото на нея се пада рядък шанс, сякаш по волята на съдбата.
На един Йордановден, преди години, цялото население на Добринище излиза край река Десилица, прекосяваща градчето, за да се извърши традиционният ритуал по хвърлянето на кръста в реката. Било, както си е обичайно по тези дни, много студено време. Всички били обхванати от весело празнично настроение. Попът прочел молитвата и с вдигната ръка дал знак на готовите младежи, че хвърля осветения кръст.
Момчетата се хвърлили в реката след него. Минала първата минута по търсенето на кръста, после още няколко. Хората смълчани очаквали да видят кой пръв ще извади кръста от реката. Минало още време, но никой не можал да го намери. Младежите вече поизмръзнали, започнали да излизат от водата. Не можело да се търпи дълго сред ледените води на Десилица. Няколко смелчаци отново се върнали и претърсили дъното, но отново не открили кръста. Добринищани се споглеждали, питайки се какво означавало това. Започвало да ги обхваща страхопочитание и смътно усещане, че това е значим божи знак за всички тях. Питали най-възрастните хора имало ли е друг път подобен случай.
И КАКВО СЛЕДВА, АКО НЕ БЪДЕ НАМЕРЕН КРЪСТЪТ ПО ЙОРДАНОВДЕН
От отговорите на всички най-възрастни, а имало и стогодишни старци сред тях, се разбрало, че е лоша поличба за градчето и за жителите му, ако кръстът не се намери до три дни след празника. Градчето потънало в смълчана тревога какво следвало от всичко това.
Къщата на баба Клементина е до реката. Единият път я делял от нея. Малката Клементинка била на гости при баба си, тя живеела с родителите си и тук, и в Банско. Излязла на улицата да играе със сестра си Райна и с другите деца от махалата. Говорили си за ненамерения кръст и се вглеждали любопитно и със страх в замръзналите води на реката. Клементинка била най-смела измежду всички деца. Тя слязла надолу към реката и се загледала внимателно в бреговете й. Приближила до един замръзнал храст в самия бряг на реката и се навела към него.
В заскрежените клони на върбалака се бил оплел и замръзнал така желаният да бъде открит кръст, хвърлен в реката на Йордановден. Клементинка бързо изкачила брега на реката и се втурнала в къщата на баба си. После всички заедно занесли кръста в църквата на попа и му го предали. Цялото градче си отдъхнало. Всички поздравявали и благодарили на малката Клементинка, която имала късмета да намери кръста. Оттогава я нарекли “талисманчето на Добринище”.