ДО ВСИЧКИ МУЗИКАНТИ И КРЪЧМАРИ В ЮГОЗАПАДА: Специален поздрав за вас: „В хладен гроб…“,„Болна съм легнала…“, „Сестра ми я взехте…“ – що не се осъзнаем с какви текстове се поздравяваме и пожелаваме здраве!
-
- февруари 8, 2016
УРОДЛИВОТО РОДОЛЮБИЕ!
Специален коментар на
Веселин СТАМЕНОВ
„Кумът поздравява младоженеца с песента „Скопие, Скопие…“, а сега специално за рожденичката песента „В хладен гроб почива Яне…“, на кума и кръщелника специално песента „Сложи, майко, църна шамия“… Познато ли ви е? Щото на мен да, предполагам – и на вас. Така предложени на текст, поздравите, които постоянно чуваме от микрофона на певците и музикантите из Югозападна България, не ви ли звучат абсурдно? Дори страшно? Определено да. На тази комично-трагична ситуация ми обърна внимание един чужденец, на който се опитвах да преведа песни, с които ние, хората от Югозападния край, се поздравяваме на най-хубавите си празници. Присъствах на едно великолепно тържество с една изключително весела компания и в разгара на вечерта певицата дойдеа при нас и заяви, че поздравява цялата компания, пожелава здраве и дълголетие на всички с песента „Скопие. Скопие…“. На пръв поглед нищо лошо. Но в момента, в който взех да обяснявам на госта от чужбина, който знаеше развален български, за какво се пее, ми се изправи и малкото коса, която имам на главата. Не сме обърнали внимание, но песента „Скопие, Скопие“ не е песен, с която можем да си пожелаваме здраве и дълголетие. Защо? Защото песента е възпоменателна и на практика поздравът с нея е все едно да изпратиш за рожден ден не картичка, а некролог. Песента е паметна за страховито земетресение, случило се преди години в Скопие, лирическият герой оплаква хилядите жертви, сред които била и неговата сестра. À кажете ми – добре ли е да те поздравят с такава песен? Ами на кръщенка нормално ли е певецът да изпее „Сложи, майко, църна шамия, църна шамия антерия…“, може ли да пеем за „хладен гроб“ на имен ден, или на 4 май да пеем за възпоменателно за смъртта на Гоце Делчев? На мен, уважаеми читатели, местни музиканти и ресторантьори, това ми прилича на уродливо родолюбие. Наричам го „родолюбие“, защото знам, че всички сега ще ми скочите, че това са паметни песни и те трябва да се помнят и пеят. Да, прави сте, аз оспорвам само поводите за това. Надали ще ви е приятно навръх рождения си ден да ви пеят на ушенце „Болна съм легнала“, да ви пеят за „Църната земя“ и пр. Едва ли. Това е липса на култура, уважаеми потребители на кръчмите, уважаеми музиканти и уважаеми ресторантьори. Сигурен съм дори, че допреди тази статия да види бял свят, вие едва ли сте обърнали внимание на това безумие, което се случва в нашите кръчми. Това безумие, което вади акъла и на чужденците, които не могат да си обяснят как си тачим празниците с песни за „болести, смърт, помени за сестри и близки, почерняне на майки и роднини…“. За родовата памет и за родолюбието си има времена и място. Не ми скачайте, защото българин и патриот не се става по хъшовски – само на кило ракия, ама трябва всеки ден да се демонстрира с поведение и уважение. С респект и това да е в сърцето, а не в черния ни дроб. Бихме ли могли да си представим една икона като Гоце Делчев да види как почитаме смъртта му на 4 май – пияни, хвърляйки салфетки, червени бузи, натруфени, на кило уиски и полудели от кеф. Това ли е патриотизмът? Аз не смятам така. Дано от днес и вие се съгласите си мен. Казах.
Be the first to leave a review.
