Няма лъжа, няма измама – надежда за един по-добър живот
-
- февруари 5, 2016
Димитър Джамбазов
Димитър ДЖАМБАЗОВ
Да започнем разказа така:
В Сатовча казват едно дете не са ли метне на уйкото (вуйчото), тва не е дете. Разправяше ми бай Запрян Стоилов:
– Беше преди 09 септември 1944 година. Отидафме еднъж за дърва с магарьтъта къде св. Костадин (майоров гроб). Там уйко ти Пасо, с който бефме заедно ми каза:
– Запро, дръж за малко сва магаре до сая борика, оти я ша делкам нещо по нея.
Задържеф му магарьто до бориката, а уйко ти Пасо се покачи прав на самара и на високото почна да дълбае с едно ножче по коръта. Яз си помислиф, че са подписова, че си издълбава името, но сетне видях, че е издълбал сърп и чук и СССР. На друга борика издълба петолъчка и чак след тва започнахме да събираме суари, за да натварим магарьтъта.
– Запро, да не казоваш некъде за тва дето го изделкаф, оти тия работи са забранени, а моя път е пъта на правдата и справедливостта, идваща от изток (СССР) и да знаеш, че комунизма ша победи.
По времето на мракобесния тогавашен режим, моят вуйчо – Спас Георгиев Начев, който в бил ученик, гимназист и ремсист (прогресивна личност) в Горна Джумая (дн. Благоевград), след един провал чрез предател попада в ареста на полицията за разпространение на прогресивни материали, позиви и нелегална литература. Там в едно влажно мазе е бил разпитван, малтретиран, жестоко изтезаван и бит от назначени за тая цел прости и тъпи същества, вследствие на което той заболява и тъй като нищо не е признал и никой не е издал, поради липса на доказателства е освободен и същевременно изключен от Горноджумайската гимназия (бивша Солунска), за антифашистка дейност, но с разклатено здраве, като същевременно се разболява и от туберколоза. Лекарите са препоръчали чист въздух и почивка в гората, затова близки и негови другари са му построили колиба до едно бунарче с бистра и студена водица, която и досега извира и бунара носи името Начевски бунар. На 30 метра – Пачовската колиба, а и цялата местност над „Джиковото”, под „Пирамидата” югозападно от „Пещовете” и над зловещият „Корчов дол” се знае от хората като Начовския бунар (сега има и чешмичка) и Начовската колиба.
Грижите за болния ми вуйчо изцяло поемат майка ми Екатерина и баба ми Марика /Калайджиева/ Начеви, но напразно. На 16 май 1939 година младежите от Сатовча устройват голямо погребение на своя любим другар Спас Георгиев Начев. Те го изпращат с венци и червени ленти, а в надгробното му слово, неговият другар и съмишленик Петър Тодоров Кючуков /Селяшки/, между другото казва:
– Днес Сатовча се прощава с един от най-видните си и верни синове (Лъч. Селяшки в книгата „Гласът на мълчанието”, стр. 41 и 42). Притежавам снимки от това тъжно погребение, след което следва коренна промяна на политическия живот в Сатовча, което се признава и описва в спомените си Тодор Узунов – единственият партизанин от Сатовча, останал жив след разгрома на отряд Антон Иванов в книгата си „Желаното спасение”, стр. 11 и стр. 12.
Има една приказка „Скромността краси човека, но прекалената скромност го грози” и гоя скромен човек понякога го смятат за будала. По-старите нашенци от Сатовча го знаят моя вуйчо Илия Георгиев Начев, като експерт счетоводител в бившата кооперация „Севди балкан” през онова време след 09 септември 1944 г., като добър, честен и справедлив човек. За него се разправят легенди. Завърши дните си в град Пловдив, където се беше преселил.
Има един такъв случай:
– Отиват да правят ревизия на мандрата и всички от комисията са си похапвали от сирене и кашкавал, като така са „определяли” маслеността на продукта, само моя вуйчо не е вкусвал, а е размазвал трошици между пръстите си. Даже е направил забележка на един лапчо:
– Плюни кашкавала бе серсем, ние сме дошли тук не да ядем, а за контрол, а пък ти си са налапал от общественото, та чак ще се задавиш.
– Де бе, де бе Линдьо, апни и ти. Ти нема да го оправиш тоя свет – му е отговорил наглият човек.
Извъртащите се и изменчиви хора наричаше хамелеони и фурнаджийски лопати и им го казваше директно в очите, а лъжльовците ги зовеше бучиници, подлеци и демагози – просто ненавиждаше. За съжаление той не промени нещата и все пак системата се срина от само себе си, защото управляващия „елит” на всички нива, беше загубил всякакъв свян и срам и със своите действия настрои народа срещу себе си и в един момент като усетиха дебелия край на гьостовицата изоставиха и власт и чест. Властта за вас, парите за нас (хитреци).
Първата ми книга подарък от вуйчо ми Илия през 1953 година беше „Чичо Пей и асма бей” от Еню Кювлиев, която помня и до днес наизуст, и в която се разказва за раздаване на правдини през едно отминало време.
Другите ми двама вуйчовци Атанас и Димитър Георгиеви Начеви, също бяха с прогресивни разбирания и с уважение сред хората, както и майка ми, тяхната единствена сестра Екатерина Георгиева Джамбазова, една от първите кооператорки, учредител на ТКЗС, в което трудово кооперативно земеделско стопанство и аз поработих малко като каруцар, снабдяващ къшлите с фураж и известно време като шофьор на молотовка.
Лека им пръст и Бог да прости, че ги споминам всички починали.
Be the first to leave a review.
