144 години от рождението на Гоце Делчев
-
- февруари 4, 2016
На 4 февруари преди 144 години в гр. Кукуш, днес град Килкис в Гърция, е роден един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Гоце Делчев.
Ранните години от живота на Гоце Делчев преминават в родния му град, където завършва прогимназия, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”. От 1894 до лятото на 1896 година е учител в град Щип, по-късно и в град Банско.
Той е един от основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети, преименувани неколкократно и останали в историята като Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. На 4 май 1903 година Гоце Делчев e смъртоносно прострелян в сраженията при село Баница, Серско.
Лобното място на героя тъне в разруха
Не едно и две са свeтите места в българската история, изпълнени с трагизъм. След Илинденското въстание от 1903 г. и най-вече в резултат на Междусъюзническата през 1913-а и последвалата я Европейска война, стотици хиляди българи от Егейска и Вардарска Македония са прогонени от родните си огнища и приютени от родината майка, наричана тогава Горна България.
На мястото на опустошените и изгорени български села гърци и сърби отдавна са изградила нови. Различна е само съдбата на Баница, Серско, кротнала се в полите на планината Шарлия (Врондос). От учебниците по история знаем, че тук, на 4 май 1903 г. Гоце Делчев е обграден със своята малобройна чета и убит.
При потушаването на Илинденското въстание турците изгарят 88 къщи. И въпреки това, по данни на Българската Екзархия, през 1905 г. в селото са живеели 1080 българи екзархисти (данните сочат само мъжкото население). Българската войска освобождава Баница през 1912 година – обитаемите къщи тогава са 120. За да дойде следващата трагична 1913-а. Гръцката войска опожарява изцяло селото и прогонва всички семейства на север.
Сега село Баница, наричано от гърците Кария, представлява по-скоро декор за исторически филм. Оцеляла е единствено камбанарията и надписа в горната й част: „Мастора Георги Лиму Жилюв 1883“. В основата й родолюбиви българи дискретно са поставили малка плоча с лика на Гоце. Около камбанарията надлъж и нашир са руините от голямото някога село. А под пътя тъжно стоят останките от църквата. Само олтарът още се съпротивлява на времето. От вътрешната му дясна страна православни християни са направили абсида. И поставили в него шест икони, кандило, две шишета зехтин и запалка. На юг и изток около руините на храма са се ширнали поляни. В дъното им се вижда римски мост, а под него тече река Серовица.
Автор: Павел Шатев, E79 News
Be the first to leave a review.
