Художникът от Бобошево А. Милчев: Преживях ужаса на атентатите в Париж, оцелях, казах си – невероятен късметлия си, горе главата и напред

Художникът Асен Милчев нареди в изложба под заглавие „Безумен вик” 25 свои картини. Преди откриването на изложбата, която е организирана в сградата на община Дупница, на чаша ароматно кафе Асен Милчев сподели за вестник „Струма”:

„Започнах да рисувам през далечната 1976 г. Майка ми Костадинка, която е родом от село Левуново, е учител по професия. Баща ми Георги Милчев цял живот беше учител по музика. Родителите ми ме възпитаха да вярвам в себе си, да гоня мечтите си. Възпитаха ме в честност. Завършил съм Учителския институт „Свети Иван Рилски“ – Дупница, специалност „Рисуване и трудово обучение“, а след това „Педагогика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Бях две години учител по трудово обучение в Петрич.

Брат ми Кирил е композитор. От 30 години живее в Норвегия. Преподава музика в едно училище. Свирил е с много известни у нас изпълнители. Започнал е с група „Фактор“ при Веселин Тодоров, след това е свирил с Росица Кирилова и Васил Найденов. В Норвегия, за разлика от България, гледат с респект и уважение на учителите и хората на изкуството“, сподели развълнуван творецът.

Асен Милчев заедно със съпругата си, която е интериорен дизайнер, и дъщеричката си Гергана, която учи в Немската гимназия в София, са посетили Париж точно по време на атентата от 13 ноември. „Със семейството си бяхме седнали в Японския ресторант в Париж, а когато започна атентатът, бяхме на 500 метра. Първото нещо, което си помислих, след като свърши този ужас, беше, че съм роден с невероятен късмет. Казах си: „Оцеляхме! Горе главата и напред!”.

Разбира се, пак ще посетя Париж. Пък и работата ми е такава. Освен художник съм представител на една строителна фирма, която е лидер в бранша. Обичам моя роден град Бобошево и гр. Дупница, защото тук съм учил. Имам много приятели. За мен безшумният вик, а може би и за много хора, е апатията и лицемерието. Не мога да търпя лицемерието, както и апатията, която за съжаление е навсякъде. Трябва ние, българите, сами да си помогнем, защото ако ние не си помогнем, няма кой да ни помогне“, сподели Асен Милчев.

„Купих четири декара земя в родния си град Бобошево. Искам да направя арт зона с ателие за рисуване, стая за гости. Освен че рисувам, имам хоби – играя голф и карам сноуборд”.

„Асен Милчев е художникът, който може да направи „дупка в небето“ с неговия специален кълвач. Имаме и философията за парите, които в един миг се изпаряват, и смисълът е на друго място, трябва да бъдем по-човечни. Всяка картина има свое собствено послание. Има много оптимизъм в това, което ни показва Асен“, заяви при откриването организаторката на изложбата Мария Любенова. Тя връчи на художника грамота на община Дупница за специален принос към популяризирането на българското изкуство и създаване на нови културни традиции.

Видимо развълнуван беше и заместник-кметът на община Дупница Красимир Георгиев. „Много съм щастлив, че на мен се пада честта да открия тази първа за годината изложба. Най-вече заради това, че представяме един художник, който, реално погледнато, си е дупничанин, защото Бобошево е част от Дупнишка околия. Той е учил в Дупница, очевидно пъпът му е хвърлен в нашия град. Много добре, че такъв човек, реализирал се в живота, се връща в Дупница, за да покаже своите картини. Аз мисля, че дори човек да не е специалист, може да види, че това са поразяващи картини, нещо много по-различно от това, което сме виждали до момента. Това е един уникален художник. Дай Боже повече хора от региона да се връщат по този начин в нашия град и да напомнят за себе си. Много съм щастлив, че този човек е сред нас“, заяви в емоционалното си слово Красимир Георгиев, който е дългогодишен журналист и произхожда от известно учителско семейство.

На откриването на изложбата присъстваха и Таня Петрова – шеф на дирекция „Социални дейности и духовно развитие” на община Дупница, и директорката на отдел „Култура“ Радостина Иванова.