Якорудската фамилия Бокови направила първите си пари с продажба на катран!
-
- януари 27, 2016
Пенчо КОВАЧЕВ
Тони МАСКРЪЧКА
Историята на фамилията Бокови започва от Якоруда, Благоевградска област, където е роден Георги Боков. Градът е в близост до Банско, Разлог и Белица. От Якоруда е и Зорка Първанова, съпруга на президента Първанов.
Георги Боков е единственото дете на Филип и Карамфила, кореняци якорудчани.
Баща му е катранджия. Събирал смолата от борова гора и правел катран. Продавал го в Пазарджишко, за да си смазват хората каруците. След септември 1944 г. двамата с жена си работили в ТКЗС-то.
Карамфила била неука, но природно интелигентна жена. Слушала редовно радио и се интересувала от политика. След като ражда Георги, заболява от върлуващата тогава испанска болест. Едва я спасяват, но не еможела повече да има деца.
Георги Боков е член на РМС от от 1935 г. и на БКП от 1940 г. През същата година участва в Соболевата акция. 1942-1943 г. е студент в Юридическия факултет на СУ.
През 1943 г. е изпратен в черните трудови роти, но през септември успява да избяга от тях и става партизанин в отряд „Никола Парапунов“, където е политкомисар на чета.
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на околийския комитет на РМС в Разлог. През 1946 г. постъпва във в. „Работническо дело“, а през 1958-а става главен редактор и работи във вестника до 1976 г. От 1960 до 1976 г. е председател на СБЖ, от 1969 до 1976 г. – зам.-председател на Международната организация на журналистите.
Член е на ЦК на БКП. Народен представител в ІIV, V и VIІ народно събрание. Автор е на няколко публицистични книги.
През 1976 г. е свален от всички постове и изпратен в пенсия. На драматичния конгрес на СБЖ в края на 1989 г. Георги Боков посмъртно бе изключен от журналистическия съюз.
Със съпругата си Надежда Георги се запознава в партизанския отряд. През пролетта на 1944-а има призив за мобилизация и 18-годишната Надежда също отива в отряда. „Там срещнах Георги и се влюбихме“, разказва днес 83-годишната Надежда.
По това време тя имала едногодишен син от първия си съпруг Атанас Асьов – Ангел. Бебето останало при баща си. Въпреки че Надежда не го е отгледала, през годините не губи връзка с него.
Ангел бил много сръчен майстор строител и работил дълги години в Сирия. Преди 5 години умира на 60 г.
След като на 9 септември слизат от Балкана, двамата продължават дружбата си. Започнали да обикалят района, за да създават организации на РМС. По това време главен редактор на „Работническо дело“ е Владимир Поптомов, родом от съседното градче Белица. Поптомов кани Боков на работа в редакцията. Той заминава за София, после идва и Надежда и двамата се женят.
Надежда завършва вечерна гимназия в София, а след това и медицина. Дълги години работи в Института по радиобиология и радиационна хигиена. Защитава дисертация и се пенсионира като старши научен сътрудник ІІ втора степен.
Сега Надежда Бокова живее в София, но не пропуска през лятото да си почине на чист въздух в Якоруда.
„Зад къщата на мъжа ми имам градина. Хвърлям патерицата и започвам да копая. Когато ми звънят приятели и роднини и не вдигам телефона, после им обяснявам, че съм била на фитнес в градината“, обяснява с усмивка Надежда Бокова.
Сега приема много поздравления за избора на дъщеря й Ирина като шеф на ЮНЕСКО.
Бокови имат две деца. На 3 юни 1948 г. в София се ражда Филип, четири години по-късно – на 12 юли 1952-а – Ирина.
Филип Боков завършва английската гимназия в София и Института за международни отношения в Москва. От 1974д о 1990 г. е дипломат в МВнР, работи в отделите „Западна Европа, САЩ и Канада“ и „Печат“, бил е и началник на отдел „ООН и разоръжаване“.
От 1986 г. е в чужбина – аташе, трети секретар и пълномощен министър в посолството ни в Лондон.
В най-бурните начални времена на прехода – от декември 1989 до февруари 1990 г., е председател на Комитета за радио и телевизия, който по-късно е разтурен.
По негово време стартира студентското предане „Ку- ку“, а БНТ отразява митинга
на сформиращата се демократична опозиция на 14 ноември 1989 г., както и митинга на СДС на 14 януари 1990 г. На поста генерален директор на БНТ го сменя Павел Писарев.
Филип Боков участва и в кръглата маса в НДК, която трябваше да реши основните правила на прехода. През 1990-1991 г. е депутат във Великото народно събрание и същевременно е зам. главен директор на генция София прес.
При едно от изказванията си във ВНС казва прословутата реплика: „Ние вината я поемаме с мезе“, която предизвиква бурно недоволство сред опозиционните депутати.
От 1990 до 1997 г. Боков е член на Висшия партиен съвет. Депутат в 36- ото и 37-ото народно събрание. От януари 1995 до април 1997 г. е председател на българската парламентарна делегация за ПАСЕ в Страсбург.
От 1990 г. влиза в Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП. През 1993 г. е член на Изпълнителния съвет на Гражданското обединение за републиката (ГОР). Става член на ръководството на Българската евролевица (БЕЛ), но на втория конгрес на партията се обявява против лидерството на Александър Томов и гласува в полза на конкурентката му Елена Поптодорова.
Напуска ръководството на БЕЛ и заедно с Поптодорова, Николай Камов, Ивайло Калфин, Росен Карадимов и др. участва в учредяването на „Социалдемократи“. Определен е за представител на партията в ПЕС.
През 1997 г. напуска политиката и до 2003 г. е съдружник в частна консултантска фирма. Става секретар по координация на посланията при президента Първанов. От 2005 г., след идването на власт на тройната коалиция, е началник на кабинета на Сергей Станишев. На 19 септември 2008 г. е назначен за посланик на България в Словения, където сменя бившия образователен министър при НДСВ Владимир Атанасов.
Филип Боков владее 4 езика: английски, шведски, руски и френски език.
Бил е женен за Юлия Владикова, дъщеря на Георги Владиков, шеф на отдел „Деловодство“ в ЦК на БКП. От брака си двамата имат син и дъщеря. Синът Георги многократно е арестуван за кражби на коли. Полицаи твърдят, че е голям спец, отключвал колите дори с поглед. За първи път е арестуван през 1993 г.
В бранша си обаче Георги е известен и като голям карък. През 2001 г. се блъска челно с крадено ауди в камион до с. Люти дол, Врачанско, и се контузва тежко. Друг път, бягайки от полицаи, чупи капачка на коляното и е заловен. Осъждан е многократно. Пред приятели се хвалел, че в затвора припечелвал допълнително като преводач на свободна практика.
„Не поддържам отношения със сина си Георги. Той е пълнолетен и си носи отговорност пред закона. Когато е хванат с крадена кола, трябва да бъде осъден. Жалко е, че в България такива хора не ги съдят“, заявява в интервю Филип Боков.
Според вуйчото на Георги сега се бил кротнал и имал фирма за внос на коли втора употреба от чужбина.
Голямо нещастие сполетява Бокови с дъщеря им Биляна. Тя била адвокат и рисувала много хубаво. Според съседи била интелигентно и лъчезарно момиче. Но на 26 септември 2003 г. се обесва 29-годишна в дома си в кв. Лозенец. Близък на семейството обяснил самоубийството й с факта, че не могла да понесе действията на брат си Георги и писанията за него във вестниците.
Ирина Бокова поема по стъпките на батко си Филип: завършва английската гимназия в София и международни отношения в Москва. Започва дипломатическата си кариера през 1972 г. като старши аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“, шеф на който е батко й. От 1982 до 1984 г. е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН. До 1990 г. е втори и първи секретар в отдел „ООН и разоръжаване“.
През 1990 г. се впуска в политиката и също като брат си е депутат във Великото народно събрание. През 1995 г. става зам.-министър на външите работи в правителството на Виденов, а след оставката на Георги Пирински е и министър за няколко месеца.
През 1996 г. е кандидат на БСП за вицепрезидент в тандем с Иван Маразов. На първи тур печелят 1 158 204 гласа или 27,01%. На втория тур – съответно 1 687 242 гласа, или 40,27%.
През 2005 г. Ирина Бокова отново се връща на дипломатическия фронт. Става постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а малко по-късно и посланик на България във Франция. На 22 септември 2009 г. след драматична борба оглавява организацията. Първата жена шеф на ЮНЕСКО и първият човек от Източна Европа.
Бокова владее английски, френски, испански и руски език.
Има два брака – с Любомир Коларов и с Калин Митрев. Коларов е завършил радио и телевизия в Московския държавен университет. Бил е кореспондент на БНТ в Москва и в страни от Третия свят, член на ВПС на БСП, а при управлението на Виденов е председател на Комитета за пощи и далекосъобщения. Сега е женен за Лилия Райчева – автор на предаването „Минута е много“ и член на СЕМ. В едно интервю Любомир Коларов казва, че и двете му жени не били известни преди брака му с него, но след това ставали. „Значи съм бил сериозна опора в живота им, а за една жена е от изключително важно значение да има солидна опора“, казва Коларов.
От брака си Бокова и Коларов имат син Павел, роден през 1973 г., и дъщеря Ная, родена през 1977 г. И двамата идват на бял свят в Москва. Павел завършва мениджмънт в Ню Йорк и сега работи там като мениджър в частна фирма. Женен е за пловдивчанката Калина, която е завършила университет в Аризона. Двамата имат дъщеря Ирина.
Ная завършва пъблик рилейшън в Бриджпортския университет в щата Кънектикът. Работи в рекламния отдел на фирма „Виза“. Омъжена е за шведа Гунар Ларсон, който е завеждащ сектор в банка. Двамата живеят в Стамфорд, щата Кънектикът.
Сега Ирина Бокова е омъжена за Калин Митрев – представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие от декември 1996 г. Когато са в страната, двамата отдъхвали в неговата фамилна къща в пернишкото село Дивотино. Местни шегобийци твърдят, че в селото вече правели сметка как да го обявят за защитено от ЮНЕСКО селище.
Be the first to leave a review.
