Неврокопският край преди 155 години
-
- януари 26, 2016
Текст и снимки
Атанас ПАНЧЕЛИЕВ
В периода 1850-1877 година известният сърбохърватски учен и фолклорист Стефан Веркович – пратеник по това време на сръбското правителство в Сяр – събира подробни сведения за миналото, бита и културата на българите от Източна Македония. В тази своя благородна дейност, която го утвърждава като голям приятел на българския народ, той използува помощта на много местни възрожденски дейци. Веркович публикува в края на 19-ти век труда „Типографически-етнографски очерк за Македония”, в който дава данни за броя и народностния състав на населението в Неврокопско през 1860 г. Описанието на Неврокопската каза (околия) е направено и изпратено до него от учителя Георги Иванов Зимбилев от с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско, и от Димитър Димов от с. Скребатно. Това научаваме от три писма, изпратени до Веркович от двамата неврокопски възрожденци. Писмата са публикувани в „Документи за Българското възраждане от архива на Стефан Й. Веркович 1860- 1893 г.” (БАН, 1969 г.) Независимо от това, че Георги Иванов Зимбилев и Димитър Димов правят почти по едно и също време описание на Неврокопска каза, между тях има някои различия. Затова Веркович публикува в книгата си и двете описания.
Интересно е да надникнем в описанието на Г. Зимбилев (днес то се пази в архива на Веркович, съхраняван в БАН) и да прочетем как е изглеждал Неврокопския край преди 155 години. След като споменава с кои кази той граничи, а именно с Мелнишка, Демирхисарска, Серска, Зъхненска, Драмска, Пазарджишка и Разложка, Георги Зимбилев дава данни за броя на къщите във всички села и за вероизповеданието на населението, както и за броя на венчилата, за плащания от отделни села царски данък. Най-напред описва селата на изток от р. Места – в Тракийско, както той нарича Родопския район. Те са 75 на брой и 2 чифлика, като най-северозападно е с. Елешница, отстоящо тогава на 9 часа път от Неврокоп. На запад от Места селата са 48 и 4 чифлика, така че общо в Неврокопско имало 123 села и 6 чифлика. Населението било изключително българско.
Ето и броя на къщите и венчилата в някои неврокопски села; Ковачевица – 165 къщи и 190 венчила, Гърмен – 50 къщи и 104 венчила, Либяхово – 240 къщи и 250 венчила, Мосомище – 98 къщи, Кремен – 140 къщи, Корница – 90 къщи, Брезница – 80 къщи, Ючдурук (Делчево) – 69 къщи, Елешница – 260 къщи и 279 венчила, Долен – 129 къщи, Сатовча – 125 къщи, Добринище – 262 къщи, Гайтаниново – 150 къщи, Копривлен – 50 къщи и.т.н.
Българското население в Неврокоп живеело в две махали с общо 206 къщи (според Дим. Димов те са близо 300) и разполагало с 2 черкви и 1 училище.
Освен демографски сведения Г. Зимбилев споменава и за съществуващите останки от римския град Никополис ад Нестум край Заграде, а за с. Зирополи (квартал „Циропол” от сегашното село Господинци) пише: „Покрай тува село има големи стари темели и значи да е било някога голяма касаба.”
Не пропуска да отбележи и провежданите ежегодно три панаира в Неврокопско. Те са в с. Търлис, през октомври (10 дена до Петковден), между Дъбмица и Блатска, на 8 ноември (Архангеловден) и прочутият Неврокопски панаир, който започвал на 1 август и продължавал 15 дни.
Описанието на Георги Иванов Зимбилев е наситено с интересни старобългарски думи и наречия от местния говор, което би предизвикало интерес у езиковеди и изследователи на бита и поминъка на населението от Неврокопско и днес. То представлява скромен принос в нашето краеведение, защото осветлява един, макар и съвсем кратък, период от многовековната история на Неврокопския край.
Be the first to leave a review.
