За корените на вдъхновението

Юлия БАЙМАКОВА
Марияна Беличовска – неврокопчанката, спечелила най-големия конкурс за производство на биохляб от любители пекари в Белгия. Хлябът, който тя създава, е от естествен жив квас, а рецептата – нейно авторско творение. Нарича го „Неврокоп“ и така възкресява не само старото име на родния си град, но и старата слава на неговите изкусни майстори занаятчии.
– Г-жо Беличовска, Вие сте човек, който държи на родното и на спомените. Бихте ли ни разказали повече за детството си?
– Да, наистина, много държа на традициите и на всичко свято, което ни идентифицира като българи. Израснах в родния си град Гоце Делчев. Имах прекрасно и щастливо детство и винаги съм била заобиколена от много любов, грижа и внимание. Като дете книгите и цветята бяха моите най-добри приятели и за щастие това остана непроменено и до днес. Обичах кулинарията и често се развихрях в кухнята, правейки с голяма страст различни видове курабии, кексове и всякакви ароматни печива. Понякога печах сладки по цяла нощ. Целта ми беше да зарадвам съучениците или близките си с нещо различно и вкусно. Обичах да се ровя в старите готварски книги на бабите ми и да търся стари рецепти. Интересуваше ме вкусът на автентичната българска храна, въпреки че бях изключително злояда. Спомням си, че забивах обелени слънчогледови семки в хляба, защото за мен само така той имаше вкуса, който желаех.
– Проучвали ли сте родословието си? Например родовите корени на баба Ви Анастасия, за която разказвате, че е била изкусна майсторка на хляб?
– Винаги много съм се вълнувала от корените си и затова често разпитвах бабите и дядовците си какво е било преди, как са живеели, какво ги е вълнувало, каква е била храната им, ежедневието… Всичко, свързано с миналото, за мен беше изключително любопитно и вълнуващо. Моите баби са бежанки от Егейска Македония, по-точно от Горно Броди – китно българско село, което днес се намира в северна Гърция. С баба ми по майчина линия – Анастасия Диамандиева, имах много силна и хубава връзка. Мога да кажа, че бяхме не само баба и внучка, но и приятелки. Тя можеше да прави еднакво добре всичко и винаги съм се чудела как е възможно човек да има толкова много таланти. Като млада тя е замесвала квасените хлябове за цялото си голямо семейство и за целта е имала специална стаичка до пещта, където са ставали чудесата… Често си представям как усърдно и страстно е извършвала това свещенодействие. Имала си е инструменти, ленени платна и всичко, което истинските майстори и до днес използват в работата си. Благодарение на най-малката и сестра, която пази живи спомени до днес, научих, че основната и рецепта е абсолютно същата като моята и е включвала абсолютно същите съставки. Съвпадение или не, но любимият и хляб е бил с пюре от картофи, а това е и един от най-често правените хлябове вкъщи и мой любим.
– Вероятно вече сте били в Америка като награда от спечеления конкурс. Проявиха ли и там интерес към Вашия хляб? А Вие какво научихте по време на престоя си зад океана?
– Престоят ми в Ню Йорк беше кратък, но изпълнен изцяло с положителни емоции и вълнуващи срещи. За почти една седмица имах възможността да се насладя на уникалната коледна атмосфера и красота на Манхатън и да посетя емблематични и интересни забележителности. По програма имах предвиден курс в една от централните пекарни на Le Pain Quotidien в Манхатън, където освен това се радвах на голямо внимание и интерес от страна на моите домакини. Всички много се въодушевиха и развълнуваха от факта, че съм българка, защото помощник – мениджърът им се оказа също българин – Росен Вълчев от Трявна, и целият персонал знаеше къде е България. Това искрено ни зарадва, мен и съпруга ми, и ни даде още един повод да се гордеем с националността си на толкова много километри от Родината.
За съжаление нямах възможност да презентирам хляба си, тъй като процесът на производството му е много дълъг, но важното е, че хората знаеха защо съм там и ми оказаха необходимото внимание и уважение. Присъствието ми беше отразено в официалния им сайт, както и в официалната им страница във Фейсбук, което за мен е голяма радост и чест. Направи ми изключително хубаво впечатление, че хората са много непринудени и изключително приятелски настроени, усмихнати и внимателни, за разлика от европейците, които според мен са доста по-резервирани.
Имах много интересна и топла среща с българския консул – господин Любомир Грънчаров, в Консулството ни в Ню Йорк, който прояви голям интерес към хляба ми и към историята на конкурса. За радост имах възможност да се срещна и с моята първа братовчедка Марияна Карпатова, която от години живее отвъд океана.
– Освен в областта на хляба, в какви други кулинарни сфери експериментирате?
– Обичам експериментите във всяка област на кулинарията. От една страна, това не е чак толкова хубаво, защото за мен е почти невъзможно да направя една рецепта точно както е написана. Все променям нещо според моите виждания, вкусове и очаквания… От друга страна, е добре, защото изцяло давам воля на експериментаторския си дух и това ми дава усещането за свобода и творчество.
– Обичате цветята. Опишете ни, ако обичате, градинката си.
– Аз обожавам цветята. Радвам им се като на деца и се грижа с много любов за тях. А те ми се отблагодаряват подобаващо – с красотата и съвършенството си. За щастие имам прекрасна градина, която в различните сезони изглежда различно. Хубавото е, че непрекъснато имам планове за нея и да се надяваме, че ще успея да ги осъществя. Обожавам розите и затова имам няколко розови храста в червено, розово и жълто, които цъфтят изобилно през цялата година. Голяма радост ми носят камелиите. Имам бяла японска камелия и червена, които през ранната пролет се обсипват с разкошни цветове. Рододендронът ми пък е цяло бижу, цветовете му са големи и греят в няколко червени нюанса. Имаме и дръвчета – вечнозелена магнолия, малка декоративна върба, люляк, хибискус, който ми напомня за моя роден град…
Обичам да украсявам храната с цветя.
– Бихте ли ни разказали за своите делници? Как се чувствате в сърцето на Европа?
– Чувствам се добре навсякъде, където семейството ми се чувства добре. Животът в сърцето на Европа е по-различен от този в България, но има доста причини за това. Тук има ред, който хората спазват и никой не оспорва. Животът е организиран много добре и смело мога да кажа, че всичко е в полза на хората, създадени са удобства и условия човек да живее нормално и да се чувства добре. Помислено е за всичко, което може да допринесе за това. Иска ми се, ако може всеки един българин да осъзнае, че и от нас, обикновените хора, зависи животът ни да е по-хубав във всеки смисъл на тази дума.
– Продължава ли най-известната пекарна в Белгия да произвежда Вашия хляб?
– Вече не. По договора на конкурса компанията имаше право да произвежда моя хляб само два дни (един уикенд) във всичките си пекарни на територията на цяла Белгия.
– За какво мечтаете?
– Аз съм мечтател реалист. Внимателно избирам мечтите си. Не обичам неосъществимите мечти и затова преди да започна да мечтая за нещо, го обмислям дълго и внимателно. Все пак мога да кажа, че имам много и смели мечти, които ми се струват напълно изпълними. Те, разбира се, са свързани със здравословния хляб, който правя. В момента разработвам свой собствен блог, в който ще споделям своя опит и знания, ще давам съвети и кураж на все повече хора, с надеждата да започнат да приготвят хляба си сами.
Мечтите са онова, което ни кара да летим на крилете на вдъхновението и да се чувстваме живи.
– Благодаря Ви за отзивчивостта и Ви желая винаги да сбъдвате мечтите си!