Повелителят на лавинните кучета

Банскалията Петър Чолев е доайенът на планинските спасители в популярния вече по цял свят зимен курорт. 52-годишен е, като 34 от тях е планински спасител.

„Повече време съм живял в Пирин, отколкото у дома в Банско. Като бебе на 8 месеца са ме качили на хижа „Вихрен“, още ме майтапят, че съм проходил първо върху ски“, започва разказа си планинският спасител.

Преди 32 години Пепи Чолев става водач на спасително куче за търсене на затрупани от лавини и на изчезнали хора при земетресения, бедствия и аварии. Тогава – в далечната вече 1984 година, приема в дома си първата немска овчарка с името Крис. Тъкмо го е обучил и започнали заедно да участват в спасителни акции и кучето умира. Следва Крис II, с който са заедно от 1986 до 1999 година:

„Няма никога да забравя спасителната акция в река Върбица до Момчилград през 1990 година. При военно занятие 2 танка и 3 БТР-а потънаха в буйните и дълбоки води на реката. Крис II даде всичко от себе си, за да извадим живи войничетата, но за съжаление 10 извадихме удавени“, натъжи се при този спомен Чолев.

„През 1990 година в Тренто , Италия след курс и изпит получих диплома за инструктор”, допълва спасителят.

Когато дойде момента да разкаже за третата си немска овчарка от династията Крис очите на планинския спасител се оживиха.

„Най-дълго време верен другар ми беше Крис III – от 1999 до 2015 година. Взех го от бебе, почина от старост на 16 години преди десетина месеца. Изключителен професионалист беше Крис III. С него сме участвали в десетки планински акции за лавинно спасяване. Така го бях обучил, че когато откриеше затрупан, но жив човек в снега, кучето лаеше три пъти. Но когато пострадалия беше безнадеждно безжизнен – тогава излайваше само веднъж.

През 2004 година близо седмица двамата бяхме в спасителния екип, който търсеше оцелели моряци от потъналия в Черно море, на 6-7 километра от Босфора български кораб „Хера“. Претърсвахме брега от Караборун до Шиле, около 120 км брегова ивица, в азиатската част на Турция.

Още от малък Крис III свикна безпроблемно да се вози на моторна шейна и на лифт. Към непознати хора никога не е проявявал агресия, напротив. Стана част от нашето семейство. Сутрин първи се събуждаше и ме чакаше седнал на вратата пред спалнята. Обикновено „трудовият“ стаж на лавинните кучета е до 10 годишна възраст, после ги пенсионираме, но остават част от семейството до смъртта си. Крис III изпълняваше дълга си на планински спасител, също така и спасител на хора при земетресения, бедствия и аварии до 12-та си година. Само 4 години живя като „пенсионер“ и се помина на достолепната за немските овчарки 16 годишна възраст.

Едва след неговата смърт взех малкия Крис IV, продължава разказа си Петър Чолев. Вече е на 7 месеца, той е най-младият член на Планинската спасителна служба – отряд Банско. Не ни остави в къщи дълго да тъгуваме по предшественика му – не остана ненахапана кожена тапицерия по мебелите и столовете. Обучението му върви много добре за възрастта му. Вече го взимам със себе си на акции. Заравям му в снега предмети, които бързо намира и изважда. Другата седмица заминаваме с Крис IV на обучителен курс в базата ни на Витоша. Ще го обучавам да намира затрупан в снега човек. И това куче е както се казва от сой, като другите преди него – в рода му има работна линия. Баща му и майка му са шампиони на България и Румъния в състезания по търсене на взривни вещества”.

 Инструктор

26 години Пепи Чолев е и инструктор по обучение и работа със спасителни кучета.

„По време на занятията имитираме реална ситуация на затрупани при земетресение или друго бедствие хора. Разполагаме човек на такова място, че кучето да няма достъп до него. По наша команда то трябва да влезе в сградата, да я претърси, да проучи и да ни съобщи, че е намерило издирвания. В реални условия ние невинаги можем да рискуваме и да вкараме жива сила в обектите, където се провежда търсенето. Може да има вторични срутвания, на етажи, на колони от конструкцията на сградата например или ако има земетресение, нови трусове. Водачът преценява дали да влезе, дали ще изпрати екип, как да подходи. Без помощта на кучетата, много пъти би било невъзможно да намерим пострадалите при даден инцидент хора, за да им помогнем. Може само да гадаем. Помощта на кучетата е безценна. Те ни помагат страшно много при всяка спасителна акция.

Важно при обучението е кучетата да не са агресивни към непознати и да контактуват с тях. Преминават лавинна подготовка, търсене на изгубени в планината и действия в условия на бедствия, аварии и катастрофи. До 1 г. трябва да се научи да преодолява всички фобии и стресови ситуации. Да се вози на моторна шейна и на лифт, да прави десант от хеликоптер, да обикаля без страх мазета и тераси. На 6-ия месец след раждането си вече трябва да се подчинява на основни команди. Първо преминава обучение за началния клас А, което означава да е послушно и да изпълнява основни упражнения. 

В Банско имаме 6 лавинни кучета, още 2 в Разлог и 2 в Добринище. Без тяхната неоценима помощ сме с вързани ръце“, завърши разказът си доайенът на планинските спасители Петър Чолев.

Автор: Румен Жерев, в. „Телеграф“, E79 News