Главният художествен ръководител на ансамбъл “Гайтан” Й. Николов: Трябваше да стигна до Дубай, за да разбера в какъв земен рай живеем

Йордан Николов е главе художествен ръководител на ансамбъл „Гайтан“ – село Първомай, община Петрич. Роден е на 30.12.1977 г., живее в китното село Първомай. Завършил е ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, специалност „Българска народна хореография“. Родителите му са самородни таланти, има три по-големи сестри Юлия, Марияна и Надка. Със съпругата му Евгения, която е родом от Дупница, се срещат в последната година от следването си в Благоевград. Имат две дъщери – Радина, която е 6-и клас, и Мария – 2-ри клас, които учат в СОУ „Св. П. Хилендарски“ – село Първомай. Йордан Николов е бил професионален танцьор в ансамбъл „Пирин“ – Благоевград. Преподава български народни танци в Българско неделно училище “Свети Великомъченик Георги Зограф“ в гр. Солун – Гърция, както и в ансамблите „Янтра“ и „Мартеница“ в гр. Будапеща, Унгария.

– Г-н Николов, какво може да провокира млад човек като Вас да се занимава професионално с български народни танци?
– Да бъда хореограф беше детската ми мечта. В четвърти клас влязох за първи път в танцовата зала. Тогава разбрах, че това трябва да правя занапред в живота. Много се радвам, че така се случи – да избера тази работа, да бъда учител по български народни танци, за която един мой преподавател казваше, че е неблагодарна. Сега разбрах и другата страна на монетата, но когато човек обича професията си, няма от какво да се притеснява.
– Откъде идва любовта Ви към българския фолклор?
– Майка ми пее много хубаво. Тя беше участник в една от самодейните групи за автентичен фолклор в село Първомай. Баща ми танцуваше много добре. Беше, както се казва по нашенски, добър игрохорец. Винаги ми е било приятно като дете да виждам как се хващат десетина мъже и тресат земята с огражденско хоро. Родителите ми са самородни таланти. Може би от тях идва и любовта ми към българския фолклор.

– Какво беше детството Ви?
– Щастливо и спокойно. Родил съм се и учих в така нареченото комунистическо време. Имаше един тежък период за нас и нашите родители, 1990-1994 година, когато кризата се усети от всички. Нашето детство беше щастливо, но и много работехме. Родителите ми се занимаваха със земеделие. С трите ми сестри Юлия, Марияна и Надка, които са по-големи от мен, наред с ученето, ходенето на кръжоци работехме и по нивите още в ранна детска възраст. В днешно време това на децата им е непознато.

– Разкажете за Вашия край?
– Толкова много неща искам да разкажа за Югозападна България и за Петричкия край, че няма да ни стигне времето. Преди две години бях в Дубай и разбрах всъщност в какъв земен рай на планетата живеем ние. Аз трябваше да отида в този нов свят, за да разбера, че планините Беласица, Огражден и Пирин, които ни заобикалят, са един наистина природен ресурс, на който трябва да се радваме и да му се възхищаваме. Трябва да сме щастливи, че сме деца на планината. Казвам това, защото потеклото на моите родители е от Огражден планина, а и на много хора, които живеят в община Петрич и в село Първомай. Това е един приказен край. Едно много добро място за живеене. Дубай е държава с 20-годишна история – нов свят, всичко е направено много хубаво, то е изкуствено направено, но явно имат естествени управници. Докато при нас, в България – една естествена красота по отношение на географско положение, но като че ли управниците ни са изкуствени.

– Възпитаник сте на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Разкажете за Вашите студентски години. Ходехте ли на купони?
– Едва ли има човек, който като студент да не се е забавлявал. Специалността, която учехме в продължение на четири години, предразполагаше да се събираме в различни фолктеки, в които се забавлявахме. Танцувахме български народни хора. Е, разбира се, кършехме телата и в ориенталски ритми, но сме се забавлявали и сме правили купони.
– На какво Ви научиха Вашите преподаватели?
– Много благодаря за този въпрос, защото не мога да не спомена имената на моите преподаватели – доц. Йордан Янакиев, доц. Петър Петров, проф. Кирил Стефанов, който беше главен художествен ръководител на ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, Живко Димитров, проф. Николай Цветков… Щастлив съм, че съм имал възможност да се уча от тези доказани професионалисти. Много научих в ЮЗУ и в залата, но имах възможността да общувам с тези хора и извън университета, много повече ми е останало в съзнанието това, което са ми казвали като приятелски съвети за работата.

– Вашата професионална кариера започва от сцената на ансамбъл „Пирин“ – Благоевград като професионален танцьор. Как се присъединихте към колектива му?
– Мечтата ми беше да бъда изпълнител в ансамбъл „Пирин“ – Благоевград и се сбъдна. Покани ме проф. Кирил Стефанов. Почувствах се много щастлив. Гледал съм много записи на ансамбъла. Вдъхновението ми да се занимавам с фолклор е до голяма степен ансамбъл „Пирин“ – Благоевград. Ансамбъл „Гайтан“ всъщност е чедо на ансамбъл „Пирин“ и на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Ако в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград ни учеха да бъдем добри учители, добри педагози, то в ансамбъл „Пирин“ за малкото време, което бях – четири години, се изградих като добър изпълнител и танцьор.

– От 2000 година в село Първомай, община Петрич, учите децата на български народни танци. Как се зароди идеята за ансамбъл „Гайтан“?
– Ансамбъл „Гайтан“ се появи на хоризонта по едно не чак толкова добро време по отношение на внимание от страна на държавните институции към културата. Беше един период, в който всеки трябваше да се оправя сам. Субсидии нямаше, пари нямаше, съкращаваха се щатове в библиотеки. Но това беше огромното ми желание, така че основах ансамбъл „Гайтан“. Много млади семейства инвестират в ново обзавеждане, а ние инвестирахме в закупуването на български народни носии, естествено, втора употреба. В нашия ансамбъл има професионални танцьори, които са започнали при мен като деца. След това са завършили в Широка лъка, висше хореографско образование и пак са се върнали в село Първомай, за да работят и да са част от ансамбъла. Искам да благодаря на Румен Стоянов, който е директор на СОУ „Св. П. Хилендарски“ и председател на НЧ „Димитър Благоев“ в Първомай, а преди това беше и кмет на селото, затова че в това трудно време ми даде възможност да ползвам срещу наем залата в читалището.

– Със съпругата Ви Евгения изработвате български народни носии. Разкажете повече за това си начинание?
– През 2007 година инвестирахме в изработването на български народни носии. Основно с тази дейност се занимава съпругата ми Евгения, която е завършила специалност „Текстилна техника и технологии“. Радваме се, че освен за ансамбли в България изработваме носии и за ансамбли в Гърция, САЩ, Англия, Испания, Италия. От пет години сме организатори на фестивала „Оро се вие, цървули се кинат“, на който наградният фонд е уникален. Той е единственият в България. Това са 108 народни носии, които се дават за 1-во 2-ро и 3-то място в три възрастови групи.
– Разкажете за участията на ансамбъл „Гайтан“, за изявите Ви зад граница?
– Ансамбъл „Гайтан“ се радва на участия не само в България, но и в чужбина. 2014 и 2015 г. бяха много добри за нас. Направихме турне във Франция, Русия, Дубай, Гърция, Македония. Тази година сме планували концерти в Югозападна България, във Варна… Хората ни канят. Тези концерти са съвместно с фолклорна група „Огражденска четворка“. Това е един фолклорен квартет от четирима мъже, сред които и аз. Досега имаме издадени два диска – „Яжте ми, пийте, другари“ и „На тебе, Пирин планино“, съвместно с ансамбъл „Гайтан“. Предстои ни издаването на третия диск „Песни от Егея“. Направихме спектакъл „На тебе, Пирин планино“, с който обиколихме цяла България и имахме грандиозен концерт в зала 1 на НДК.

– Споменахте, че сте били на турне в Дубай. Как Ви посрещнаха там?
– Бяхме много изненадани. Концертите там бяха в един много голям мол. Във фоайето на мола беше направена много хубава сцена с добро осветление и озвучаване. Когато влязохме първия ден в мола, казах на изпълнителите: „Момчета и момичета, тук като че ли ще играем и ще пеем на нас си. Ние ще играем и ние ще си се слушаме.“ Рекламният клип се въртеше в рамките на 15 секунди. Точно за тези 15 секунди игла да хвърлиш, нямаше къде да падне. Събраха се много хора, снимаха с телефони, с таблети. За нас беше приятна изненада. Хората, освен че искаха да се снимат с нас, си купиха и дисковете с българска народна музика. А когато една жена дойде до нас и проговори на български език, ни стана още по-приятно. През тези десет дни в Дубай разбрахме, че българската народна музика има място на сцената, както в България, така и извън граница.

– Кухнята в Дубай или в Русия Ви хареса повече?
– Храната в Дубай е почти като нашата – европейска. В хотела, в който бяхме, имаше от „пиле мляко“, както се казва. Много голямо спокойствие има в Дубай. В мола влизаха да пазаруват майки с по три-четири деца, които излизаха с пълни торби. Там за десет дни усетихме незначението на парите. Там няма как да не се почувстваш спокойно, всичко е подредено. По-късно заминахме за Русия. Това са два различни свята. Русия е страна с хилядолетна история, като България. Ако в Дубай алкохолът беше забранен, то в Русия е обратното. Бяхме на концерти в гр. Липецк и в Москва. Храната е различна от нашата. В салатите със зеле слагат захар вместо сол. Готвят повече с цвекло, а пелмените не ни харесаха.

– Според Вас какво мотивира младите хора в село Първомай да се занимават с български народни танци?
– Тази година село Първомай ще навърши 60 години. Традицията хората да имат желание да танцуват не е с основаването на ансамбъл „Гайтан“. Хората в Първомай са преселници от много села от Огражден. Те носят танците и песните в себе си. Всичко това е събрано в село Първомай. Ансамбъл „Гайтан“ внесе по-скоро нов облик с неговите над 160 танцьори – деца и възрастни.
– Вие преподавате и в чужбина…
– През 2009 година Министерството на образованието реши да отвори една програма „Роден език и култура зад граница“, вследствие на което се създадоха много училища в чужбина. Едно от тях е Българско неделно училище „Свети Великомъченик Георги Зограф“ в гр. Солун, Гърция. Две години по-късно отправиха покана към мен да бъда преподавател по народни танци в училището. Вече пета година всяка събота пътувам до Солун и преподавам на децата. Освен това посещавам и ансамблите „Янтра“ и „Мартеница“ в гр. Будапеща, където има поставени мои постановки като „Русалийски игри“, „Пиринско настроение“ и „Хора и ритми от Петричко“.

– Според Вас на какво се дължи агресията, която се е наслоила в обществото, и как ще я преодолеем?
– Ох, тази агресия, тази агресия. Този свят с тази война в Сирия… Агресията и завистта между хората идват от това, че демокрацията е време, което дава на знаещите и можещите картбланш. Но за хората, които не са толкова предприемчиви, онова време беше по-добро, защото онова време даваше работа за всички, сега е по-различно. И оттук идва и агресията. Тези отношения между хората „този колко има, откъде ги изкарва…“. Агресията се появи от това неравнопоставяне в държавата. Винаги е имало различни класи – висша, средна, но сега има бедни и богати. Най-лошото е, че агресията се появява и сред децата, защото икономическото положение в семейството се отразява и на децата. Едно дете има повече парички, а друго по-малко. Оттук идва и неравнопоставеността между децата. За съжаление сме свидетели как деца се бият, стрелят се… Според мен ние, родителите, не трябва да оставяме децата си. Жалко, че отнеха много права на учителите. Те вече почти нямат такива. По тази тема мога много да говоря, защото се интересувам от психология. Децата са бъдещите управници на България. Възпитавам моите танцьори още от малки както са добри на сцената, така да бъдат добри граждани на България.

– Как се запознахте със съпругата си Евгения?
– Съпругата ми Евгения Николова е от Дупница. Запознахме се като студенти в ЮЗУ последната година. Тя е завършила специалност „Текстилна техника и технологии“. В момента даже продължава образованието си, желае да стане инженер. Имаме две дъщери – Радина е в 6-и клас, Мария във 2-ри в СОУ „Св. П. Хилендарски“ – село Първомай. Радина няма афинитет към танците, докато Мария идва редовно на репетиции.
– Вашето хоби?
– Обичам да чета руска класическа литература, приказки. Но най-вече чета психология. Преди 4-5 години бях изпаднал в тежка депресия. В ръцете ми попадна книгата „Мъдростта на вековете“ от Уейн Дайър. Това е книга за всекидневна употреба. Книгата съдържа самооценки, есета и анализи. Това беше за мен среща с психолог.

– Кои са щастливите мигове в живота Ви?
– Щастливите мигове са много. Нямаше по-щастлив млад човек от мен, когато ме приеха да уча това, което желая. Не по-малко щастлив миг е срещата с моята съпруга и спътница в живота Евгения. Раждането на двете ни дъщерички. В професионален план – когато многолюдното семейство „Гайтан“ са на сцената и когато обират поредните овации от концерти, е неописуемо прекрасен миг за мен. Тези аплодисменти те зареждат и те подготвят за следващите концерти.

– Кое Ви е любимото хоро или танц?
– Любимото ми хоро е от Петричкия край – „Ески мангосар“, а любимият ми танц е „Хора и ритми от Петрич“.
– Според Вас защо хората трябва да се занимават с български народни танци?
– Хората трябва да се занимават с български народни танци, защото фолклорът ни е запазил като народ през 500- годишното османско владичество. В днешното трудно време българските народни танци ще ни помогнат да излезем от тежкото ежедневие.

– Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Струма“, както и на всички, които имат желание да се занимават професионално с български народни танци?
– На читателите на вестник „Струма“ пожелавам много здраве, мир в душите им, мир в България и мир в света. На хората, които се занимават с български народни танци, пожелавам да бъдат здрави и да знаят какво искат. Да го правят от сърце и душа. Да вярват в себе си, защото има една поговорка „Господ е всеки сам за себе си. Ако си помогнеш сам, и Господ ще ти помогне.“
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА/struma.bg