Боби Ваклинов от „Господари на ефира“: 4 месеца гоня Христо Бисеров, все ми бяга

Напористият Боби Ваклинов е едно от младите и доста точни попадения в журналистиката. „Повелителят на Златния Скункс“ в „Господари на ефира“ дебне всеки, който се провини и дори с цената на лични жертви и наранявания се грижи да му връчи „миризливата статуетка“. От скоро обаче, Боби се изявява и на музикалната сцена, като представи дебютното си рап парче. Потърсихме го, за да ни разкаже малко пикантерии от кухнята на предаването, както и да ни представи бъдещите си проекти.

Боби, познаваме ви като репортера, преследващ хората в „Господари на ефира“ до последно, за да им връчи „Златния скункс“. Как попаднахте в предаването, с какво ви спечели за каузата си?

Явих се на кастинг и съм много щастлив, че успях да впечатля продуцента на „Господари на ефира“ Джуди Халваджиян и да стана „Повелителят на скункса“. Много съм му благодарен за шанса и се стремя да оправдавам доверието.

Хората реагират по различен начин, когато получат тази анти награда. Кой беше най-трудният ви за връчване скункс?

Най-трудният е равнозначен на най-интересния. Когато на мен ми е трудно – тогава ми е интересно. Определено скунксът на Христо Бисеров е най-трудният, той все още не е връчен след 4 месеца гонитба. Но и това ще стане! Къде ли не се срещахме с г-н Бисеров – пред Следствието, пред къщата му, дебнах го пред един ресторант, където обичал да хапва, в Съдебната палата, имам чувството, че следващата ни среща ще е на Луната

Имате ли си любим „Скункс“, който, както се казва, сте връчили с кеф?

Един от любимите ми безспорно е този на Игумена на Троянския манастир дядо Теодосий, който беше изгонил хора с увреждания от светата обител – били „грешници“, можете ли да си представите?! „Атакувах“ го първо директно в Троянския манастир, гоних го чак до килията му. След това направих втори опит пред Светия синод, където беше привикан да дава обяснения за деянията си. Тогава отново не пожела да го вземе и го оставих на капака на лъскавото му возило и шофьорът му за малко да сгази оператора ни!

В тази връзка любимият ми репортаж, колкото и да не ми се иска, отново е свързан с Църквата. В материала „Разврат в Църквата“ показахме какво в действителност се случва зад вратите на един от най-посещаваните ни храмове. Оказа се, че от шестима монаси, четирима са гейове, а йеромонах Кирил обича да си го развява по нета. Лъсна и истината и за останалите герои или по-скоро май героини – абсолютният хит Баба Гуси, Палома… След този материал Божиите служители тотално паднаха в очите ми, а се водя вярващ човек! Надявам се, че не навсякъде е така, въпреки че имаме сигнали и за други места…пак за подобни оргии, но не ми се иска да разкривам нищо на този етап!

Има ли човек, който е приел най-достойно наградата и факта, че е сгафил жестоко, като толкова се е разкаял за грешката си, че даже да ви е станало жал, че му го давате?

Последният, който най-достойно прие статуетката ни беше Нидал Алгафари по повод развода му с Първанов и АБВ. Човекът ме покани в офиса си, предложи ми кафе…не мога да се сетя за много други подобни случаи. Другите най-малкото ми обръщат гръб и гледат лошо. А жал май не ми е станало за никой, явно съм много зъл! /смее се – б.а./

Каква според вас е най-нормалната реакция в подобна ситуация? За да подготвим тези, а те не са малко, на които им предстои да получат „Скункса“?

Не мисля, че има точна рецепта за това как да се държим, ако ни връчат скункс. И да има тя е строго пазена и няма да ви я доверя! Повечето хора не съзнават, че когато бягат и не искат да я вземат – всъщност вървят срещу себе си. Когато ми отбягват скункса – ставам още по-напорист и изобретателен!

Съжалявал ли сте някога? Имало ли е „Скункс“, който не сте искали да давате?

Не! Заставам зад всички, които съм връчил и не съжалявам за нищо.

Освен чакането и преследването на хора, какви са другите трудности, с които се сблъсквате в работата си, неща, които остават скрити за зрителите?

Чакането наистина си е проблем, случвало се е с часове да киснем в колата с оператора и шофьора. Но май вече свикнах с него. Без трудности не може, иначе не е интересно. Няма кой знае какви, пък и аз не обичам да се оплаквам. Най-голямата трудност срещаме, когато хората, потърпевшите, които са ни подали съответния сигнал не искат да ни съдействат 100% и не успяваме да стигнем докрай.

Дал сте скунксове на много известни хора, промени ли се отношението към вас през годините? Чувствате ли се звезда? Или пък секссимвол може би?

Предвид мащабите у нас е смешно да говорим за звезди, особено като съпоставим реалността у нас с тази отвъд океана. Просто такава ми е работата, дават ме по тИлИвизора, добре че се намери кой да го счупи /смее се – б.а./. А това за секссимвола звучи също доста абсурдно. Пък и аз не се вписвам в представите за секссимвол много май -дразнят ме модерните впити дрешки, да не говорим за мъжките ботуши и зализани прически. Залагам на почти голата глава, кецове, дънки и семпла тениска, другото е кич, май сините ми очи отговарят само на критериите.

Предполагам, че имате много фенки. И всички те се интересуват от едно – имате ли си приятелка или си все още свободна птичка?

Направо се дегизирам като излизам от нас, гонят ме на глутници. Шегувам се. Не съм забелязал чак да са много, намират се наистина не мога да се оплача от женско внимание към себе си. Преди обичах да казвам, че съм сам като куче. Да, обаче отскоро си намерих дама. Много държа на нея и мисля, че тя е жената. Времето ще покаже.

Малко хора знаят, че произхождате от артистично семейство. Майка ви е актриса в Драматичния театър „Н.Вапцаров“ – Благоевград. Отразява ли се това на поведението ви пред камерата? Прави впечатление, че сте доста нахакан и дързък?

Така е, аз съм израснал в театъра, още от малък се увлякох по магията, която сцената ти дава, въпреки че при мен се прояви под по-различна форма. Разбира се, че ми помага! От мама съм наследил почти перфектната си дикция ( не мога да казвам много добре „л“) и тя и до ден днешен ми помага със съвети, защото има много допирни точки между моята и нейната работа.

Не се ли изкушавахте като малък да тръгнете по стъпките на майка си? Защо избрахте телевизията пред театъра?

Това, че не съм завършил НАТФИЗ, не смятам, че е пречка. Таланта или го имаш или го нямаш, а при мен мисля, че се вижда как стоят нещата, колкото и нескромно да звучи. В 12 клас избрах журналистиката пред НАТФИЗ именно, защото бях наясно колко жалки са заплатите в театъра и колко недооценени са актьорите там. В киното и телевизията, слава Богу, нещата са по-добре. Пък и телевизията ме привлича доста повече. Киното също, но всяко нещо с времето си.

Артистичната нотка във вас обаче се проявява и в друга област, освен в „Господарите“. От известно време правите рап и хип-хоп музика…

С рап се занимавам от малък, просто нямах шанса да пробия по-рано. Просто, започвайки в „Господарите“, исках да се утвърдя първо като репортер и след това да продължа и с музиката, както се случва в последно време. Което не значи, че съм се утвърдил като репортер – мога още и ще го покажа в близко бъдеще. Скоро ще излезе видеото към „Неудобно“ – мое солово парче. А веднага след това съвместната ни песен с Хон Конг, върху която работим в момента. Рапът е моя голяма страст и претендирам, че го мога.

Напоследък стана модерно всеки да „прави рап“, защото този стил явно набира популярност, младите го слушат и се пуска по дискотеки. Какво мислите за новите хип-хоп изпълнители, имате ли си фаворит?

Нека го прави, който го може обаче. Аз лично съм се изградил като изпълнител на базата на 3 имена – „Ъпсурт“, Спенс и X-team. И това в общи линии са ми любимите изпълнители, които са ми най-близко като послание, текстове, звучене…

С кого бихте направили дует, ако можете?

Колкото и противоречив да е 100 кила, той определено има почерк и е неподражаем. С него би ми било интересно, ако намерим общ език и стилистика, която би ми паснала и на мен. Но трябва да внимаваме с текста, че да не осъмна със златен скункс и предупреждение за уволнение!

Автор: Гергана Бойчева

Източник: Всеки ден