Делчево, българският Берген
-
- януари 4, 2016
Мирисът е на сладостта на меда, тръпчивостта на индришето, сухотата на паяжината и дима на отиващата си есен. Ние сме в Делчево – на 600 м надморска височина над град Гоце Делчев, а името на селото повтаря и възвисява името на народния герой.
„Тук е като в Норвегия – баири, бистра вода, чист въздух, а и хората – спират се, поздравявят, разговарят“, – разказва – доста неочаквано, първият срещнат местен жител, който веднага ни покорява с десетки усмихнати бръчки около очите и твърде енергичното си поведение. Както се оказва, той е изкарал година в Скандинавия при сина си. Учил, английски, норвежки, но не е лесно на тази възраст. Намерил обаче сродни души и близки пейзажи край Берген, където също тъй, както тук, водата извира, за да ороси дърветата, изстуди бирата и приповдигне настроението. А и хората там били като тукашните – ще се спре, ще те заприказва, ще те изслуша, няма да вири нос.
Зеленото в букака показва къде е изворът.Фотограф: Елена Геловска
Баба Мария и приятелката й Анастасия – на която викат Стояна, се радват на всеки събеседник. Не съм излизала оттук, тук и ще умра, казва старицата, седнала на пейка пред запустялата си къща.
Когато била млада, било по-весело. На Благовец запявали и птиците, и момите – за зелената гора, за хайдутите и войводите – абе друго било, много хубаво. Но и днес ще ви кажат, че най-бистрата и сладка вода е в букака – там, в зеленото, запазило се дори в края на есента в морето от жълточервени листа наоколо… И обезателно да си наточите и да си отнесете в София, заедно с тези две дюли – да ви миришат на зряло до дълбока зима.
Неделното развлечение на баба Мария.Фотограф: Елена Геловска
Местната черква „Успение Богородично“, строена през 1838 г., както и кошчетата за боклук около нея са достояние на обществеността благодарение на Европейския съюз. Както и пейките наоколо. Това се разбира от информационните табели в затънтеното село, в което 26 от къщите са обявени за национални паметници на културата. Пътят също не разочарова – нов е, макар че остър завой не позволява на туристическите автобуси да го вземат.
Черквата и кошчетата за боклук около нея са реставрирани по проект с еврофинансиране.Фотограф: Елена Геловска
През зимата е още по-хубаво – бяло, бяло, като в приказка, разказва друга жена, в чиято къща сме седнали да обядваме. Широкият чардак надвисва над скалите, а долу в ниското, там в мъглата, са покривите на Гоце Делчев. Някога местните слизали всеки ден до града на работа по късите стръмни пътеки, а вечер се прибирали с торба през рамо нагоре – само на 9 км, но и на 600 м надморска височина над града. В наши дни два пъти седмично тук се качва маршрутка и носи заявените продукти.
За туристите са няколкото къщи за гости и ресторантите, за местните – кръчмата до смесения магазин. Свинският бут вече се суши, малиновият сироп е сварен, чушките и царевицата са окачени под стряхата. Иде зима.
Be the first to leave a review.
