Млад татко с болка разкри: След трансплантация на бъбрек живея втори живот, но 7 г. съм без работа, дъщеричката ми е обречена на глад и мизерия
-
- февруари 25, 2014
КМЕТЪТ НА БЕЛИЦА ТВЪРДИ, ЧЕ НЯМА СВОБОДНИ МЕСТА, А Е НАЗНАЧИЛ 3-МА ПЕНСИОНЕРИ
26-годишен съм, баща на 3-годиш- на дъщеричка Джемиле, оцелях преди 7 години чрез трансплантиране на бъбрек, живея втори живот и съм друг човек, благодарение на дарения орган от 36-годишната Лили Ангелова от Варна, но семейството ми е обречено на глад и мизерия, безработен съм и живеем само със 130 лв., разказа с болка Исмаил Бимбаш от село Краище, община Белица.
Младият мъж вчера бе на лекарска консултация в Благоевград. Неработоспособността и хемодиализата са в миналото, вече водя активен живот на млад човек. Вместо да съм щастлив, сега страдам, че нямам работа и не мога да осигуря прехраната на семейството си. Исмаил Бимбаш превъзмогна мъката и с болка разказа за неволите си седем години, след като е спасен от лекарски екип в Правителствена болница „Лозенец“ в състав проф. д-р Панчев, доц. д-р Симеонов, д- р Спасов, д-р Пъшев и други специалисти.
Ето какво разказа пред в. „Струма“ И. Бимбаш: Аз преживях тежката бъбречна операция, но сега съм потресен от отношението към мен, вече седем години не мога за започна работа с мотив, че няма свободни места, и издържам семейството си със 130 лв. пенсия.
Случващото се е подигравка с нас, младите хора. Разболях се на 15-годишна възраст след каране на ски, от тежката настинка получих остро възпаление на бъбреците и близо три години бях на хемодиализно лечение, пътувах до Благоевград. Сега този сериозен проблем се разреши, но аз съм обречен на глад, искам да работя и да се грижа нормално за семейството си. За изминалите 2 години най-малко 5 пъти съм разговарял със служители в община Белица, лично съм разговаря и с кмета Ибрахим Палев, но резултат до този момент няма. В същото време в община Белица като охранители /портиери/ на двата входа – централен и втория вход, работят хора на пенсионна възраст, от тях най-малко трима са пенсионери. Само на 26 години съм, но бюрокрацията и държавната машина ме смазват. Имам завършено средно образование, дипломиран съм от СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Белица. Не мога да упражнявам тежък физически труд, не мога и да замина за чужбина, защото на всеки 1-2 месеца ходя на контролен преглед в Александровска болница – София. Поради извършената ми трансплантация, изследванията са задължителни, а пътните разходи само до София и обратно ми струват 50- 60 лв.
Майка ми и баща ми също са безработни. Временно баща ми работи сезонна работа по дърводобив. Как да изхранвам семейството си…. Само за справка искам да посоча, че моят приятел по съдба Ангел Ангелов от Силистренско, който е трансплантиран с другия бъбрек на до- норката, работи и упражнява професията си на учител. Моят разказ не е жалба, а зов за справедливо отношение от компетентните институции, заключи с болка Исмаил Бимбаш.
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
