Млад татко с болка разкри: След трансплантация на бъбрек живея втори живот, но 7 г. съм без работа, дъщеричката ми е обречена на глад и мизерия

КМЕТЪТ НА БЕЛИЦА ТВЪРДИ, ЧЕ НЯМА СВОБОДНИ МЕСТА, А Е НАЗНАЧИЛ 3-МА ПЕНСИОНЕРИ

26-годишен съм, баща на 3-годиш- на дъщеричка Джемиле, оцелях пре­ди 7 години чрез трансплантиране на бъбрек, живея втори живот и съм друг човек, благодарение на дарения ор­ган от 36-годишната Лили Ангелова от Варна, но семейството ми е обрече­но на глад и мизерия, безработен съм и живеем само със 130 лв., разказа с болка Исмаил Бимбаш от село Краи­ще, община Белица.

Младият мъж вчера бе на лекар­ска консултация в Благоевград. Не­работоспособността и хемодиализата са в миналото, вече водя активен живот на млад човек. Вместо да съм щастлив, сега страдам, че нямам ра­бота и не мога да осигуря прехраната на се­мейството си. Исмаил Бимбаш превъзмогна мъката и с болка разказа за неволите си седем години, след като е спасен от лекарски екип в Правителствена болница „Ло­зенец“ в състав проф. д-р Панчев, доц. д-р Симеонов, д- р Спасов, д-р Пъшев и други специалисти.

Ето какво разказа пред в. „Струма“ И. Бимбаш: Аз пре­живях тежката бъбречна опе­рация, но сега съм потресен от отношението към мен, ве­че седем години не мога за започна работа с мотив, че няма свободни места, и из­държам семейството си със 130 лв. пенсия.

Случващото се е подиг­равка с нас, младите хора. Разболях се на 15-годишна възраст след каране на ски, от тежката настинка получих остро възпаление на бъбре­ците и близо три години бях на хемодиализно лечение, пътувах до Благоевград. Се­га този сериозен проблем се разреши, но аз съм обречен на глад, искам да работя и да се грижа нормално за семей­ството си. За изминалите 2 години най-малко 5 пъти съм разговарял със служители в община Белица, лично съм разговаря и с кмета Ибрахим Палев, но резултат до този момент няма. В същото вре­ме в община Белица като ох­ранители /портиери/ на два­та входа – централен и вто­рия вход, работят хора на пенсионна възраст, от тях най-малко трима са пенсио­нери. Само на 26 години съм, но бюрокрацията и държав­ната машина ме смазват. Имам завършено средно об­разование, дипломиран съм от СОУ „Св. св. Кирил и Ме­тодий“ – Белица. Не мога да упражнявам тежък физичес­ки труд, не мога и да замина за чужбина, защото на все­ки 1-2 месеца ходя на кон­тролен преглед в Александровска болница – София. Поради извършената ми трансплантация, изследва­нията са задължителни, а пътните разходи само до Со­фия и обратно ми струват 50- 60 лв.

Майка ми и баща ми съ­що са безработни. Временно баща ми работи сезонна ра­бота по дърводобив. Как да изхранвам семейството си…. Само за справка искам да по­соча, че моят приятел по съд­ба Ангел Ангелов от Силис­тренско, който е трансплантиран с другия бъбрек на до- норката, работи и упражнява професията си на учител. Моят разказ не е жалба, а зов за справедливо отношение от компетентните институ­ции, заключи с болка Исмаил Бимбаш.

Вестник „Струма“