Ъндърграунд: За личната омраза, болното его и лицемерието в местните политици…

…Чух от мои хора, че инициативата, която поде пръв (и засега единствен) вестник „Градът” – да мотивираме като общество местните ни парламентаристи да даряват заплатата си за благотво­рителност с цел да покажат личната си безкористност в общинския съвет – е била доста солено подигравана от някои избраници. Чух също така, че някои „на инат” ня­мали да го направят заради мене, заради това, че ме мра­зят и че не щат на техен гръб да си правим ние от „Градът” пи-ар. Пи-ар? За да наречеш една благородна идея „пи-ар”, то трябва да си човек с толкова болно его, че чак да ти свирят ушите от бяс. Ние тези пари за нас ли ги искаме или за какво…? Вбесен от този факт, аз реших да реагирам в рубриката си във вестник „Градът”, за да изкажа лична­та си молба към така нарече­ните големци, болни егоцентрици, таящи към мен лична омраза. Моля ви, не опоро­чавайте идеята. Мразете ме, безплатно е, подигравайте се още по-солено, но моля ви… работете за хората, правете добро, дарете заплатите, търсете начин да помагате, да се трудите за благото на съгражданите ви с дадената ви от държа­вата власт. Аз лично отдавна съм простил това поведе­ние, защото няма как да мра­зиш един болен човек, един психологически инвалид. Такива хора са достойни за съжаление. Готови да плюят в сурата и на най-благородна­та идея, само и само да гъделичкат болното си съзнание. Обръщам се и към тези, които се колебаете да подкрепите идеята на вестник „Градът”, водени от първия и най-смел ваш колега – Росен Думанов. Не се плашете от заплахите на злобните ви и надсмиващи ни се колеги, те на Вас и над Нас ще се смеят, но и над тях има кой да се засмее… Бог. В крайна сметка помнете едно – който плаши мнозина, от мнозина се плаши.