Ъндърграунд: За личната омраза, болното его и лицемерието в местните политици…
-
- декември 7, 2015
…Чух от мои хора, че инициативата, която поде пръв (и засега единствен) вестник „Градът” – да мотивираме като общество местните ни парламентаристи да даряват заплатата си за благотворителност с цел да покажат личната си безкористност в общинския съвет – е била доста солено подигравана от някои избраници. Чух също така, че някои „на инат” нямали да го направят заради мене, заради това, че ме мразят и че не щат на техен гръб да си правим ние от „Градът” пи-ар. Пи-ар? За да наречеш една благородна идея „пи-ар”, то трябва да си човек с толкова болно его, че чак да ти свирят ушите от бяс. Ние тези пари за нас ли ги искаме или за какво…? Вбесен от този факт, аз реших да реагирам в рубриката си във вестник „Градът”, за да изкажа личната си молба към така наречените големци, болни егоцентрици, таящи към мен лична омраза. Моля ви, не опорочавайте идеята. Мразете ме, безплатно е, подигравайте се още по-солено, но моля ви… работете за хората, правете добро, дарете заплатите, търсете начин да помагате, да се трудите за благото на съгражданите ви с дадената ви от държавата власт. Аз лично отдавна съм простил това поведение, защото няма как да мразиш един болен човек, един психологически инвалид. Такива хора са достойни за съжаление. Готови да плюят в сурата и на най-благородната идея, само и само да гъделичкат болното си съзнание. Обръщам се и към тези, които се колебаете да подкрепите идеята на вестник „Градът”, водени от първия и най-смел ваш колега – Росен Думанов. Не се плашете от заплахите на злобните ви и надсмиващи ни се колеги, те на Вас и над Нас ще се смеят, но и над тях има кой да се засмее… Бог. В крайна сметка помнете едно – който плаши мнозина, от мнозина се плаши.
Be the first to leave a review.
