Защо забравихме лечителката от Калиманци?

Енергия блика от дребната набита жена. Най вече от очите й – големи, тъмни, дълбоки. Малко в контраст с леко умореното изражение на скулестото й лице. Смирената, леко приведена фигура се преобразява, когато пред нея застане поредният посетител. Движенията стават решителни и властни, гласът – плътен и уверен. Изправя дошлия с гръб към нея и сякаш потъва в себе си, в нейния незнаен свят. Изведнъж човекът започва да се люлее, движен от неведоми сили. А тя нарежда при кой лекар да отиде или какви билки да взема. На друг разкрива грешките, докарали нещастията, и заръчва какво да прави отсега нататък. На трети прилага лечебни масажи. Случва се и да върне някого, ако Силата й разпореди. Така приема хората, дошли с болки и проблеми, лечителката Мария Стоянова, в къщурката си в малкото селце Зорница край Мелник.

Казва за себе си, че е обикновена жена, която живее в едно диво и красиво село и обича да копае градината си с домати. Никога нито е помисляла, нито е желала да става известна лечителка, поетеса, автор на музика и песни. Всичко е дошло при нея неочаквано. Оттогава са минали вече шестнайсет години, но тя сякаш още не може да свикне с него.

Родом е от село Калиманци, Благоевградски окръг. Детството й не е безоблачно. От малка се грижи за себе си и близките си. Омъжва се в Сандански, има дъщеря. Работи като счетоводител, докато един ден…

Всичко започва през 1991 г. Преди Разпети петък съседка й казва, че хората за здраве се промушват под масата в храма. И тя тръгва за черквата с дъщеричката си, без да помисли, че още е четвъртък. Мушват се под масата, а през нощта се случват странни събития.

„Сънувам, че летя в Космоса, а около мен плуват ярко сини звезди, пръскащи искри. За ръка ме води белобрад старец с дълга до раменете коса, облечен в ленена роба. Има сини, дълбоки, разбиращи очи и ти се иска да влезеш в тях и да останеш завинаги. Духовен образ – може би Учител. За мен бе Господ. Летяхме, летяхме и накрая стъпихме на нещо като скала в тъмното, в бездната, в космическото пространство. Отдолу се виждат милиони светлинки, като запалени свещи…Изведнъж усещам, че говорим в моята стая и той си тръгва. Помислих си – сън. Но дъщеря ми се събуди и посочи към вратата – мамо, чичкото стои там. Станах и тръгнах към хола, а той целият светеше”, спомня си Мария. След няколко дни сънува, че извънземни оперират главата на племенницата й, болна от епилепсия. Пак си мисли, че е само сън, но болната оздравява. Малко след това в къщата на сестра й започват да се чуват почуквания и да се местят мебелите. Пришълците обявяват, че са от съзвездието Козирог. Явленията се пренасят в дома на Мария – хвърчат чинии, лъжици, чаши, чука се, подскачат маси и столове. Докато един ден всичките й мебели са изпотрошени.

„Това ли е начинът да показвате силата си, като ни плашите и трошите? А казвате, че сте извънземни, висша форма на разум. Ако на мен дадете тази сила, с нея ще правя много добро и ще лекувам хората, вместо да чукам и чупя”, вика отчаяно Мария към невидимите. За нейна изненада те отговарят чрез почукване с „да” и поразиите спират. Оттогава Мария придобива ясновидска и лечителска дарба.”Започнах да гледам с челото си цветни картини, органите в тялото, аурата, миналото на хората. Пръстите ми прорисуваха картини, прописах поезия, в главата ми зазвуча музика. Не беше за вярване, но се случваше”, връща се Мария към онези дни. Променят се и сънищата й. Сякаш нощем живее втори живот – посещава училища в незнайни измерения и страни, Учители й разкриват историята на Земята, на която хората се преселват от една загиваща планета, показват й как са се образували континентите, възхода и изчезването на цивилизации, катаклизмите, потопа…

Все в тези първи години на дарбата си Мария е белязана и физически. На три големи християнски празници – Петровден, Коледа и Великден, на главата й се отварят три дупки, колкото монети от 20 стотинки, вкостенели и с ясни ръбове. Всяка вдлъбнатина се предшества от силно главоболие, ясновидски картини с челото и усещане, че някой обхваща главата й с ръце. Мария ми позволи, като неверния Тома, да напипам с пръсти дупките под косата й. Образуват триъгълник на главата – от двете страни и към тила.

Още с появяване на дарбата вратата й е окупирана от болни и обременени с тревоги хора. Идват по всяко време, редят се на опашка и я чакат. Това създава трудности с близките й, със съседите, в работата й. Тогава взима генерално решение – завършва курс по медицински масаж и се преселва в село Зорница. Там човърка градината си, пише стихове и песни и приема търсещите помощ и съвет. Така е и до днес.

Интересува ме как поставя диагнози. „Питам човека какви са му оплакванията, какво се е случило, как e лекуван. Както разговарям, челото ми сякаш се включва, на екрана му се появяват картини и чувам и глас, който обяснява. Понякога зад човека застава негов умрял роднина, представя ми се и говори за проблемите на близкия си. После, като обърна човека с гръб към мен, сякаш времето спира, от челото ми се пръскат лъчи и човекът срещу мен започва да се люлее като махало – напред-назад, наляво-надясно. Не съм сигурна дали движенията са съзнателни, но зная че имат лечебен ефект. Усещам как Силата минава през главата ми, но не вярвам, че извира от мен. Аз по-скоро я улавям и я трансформирам. Това е някаква космическа енергия”, мисли Мария.

„Имам случаи на излекуване на тумори, кисти в главата и други тежки болести, но това не означава, че мога да излекувам всички раково болни и да премахна всички кисти. Като че ли самата енергия, която тече през мен, е избирателна. Не знам защо е така и по какви закони свише един човек оздравява след лечението, а за друг ми се казва – не, не можеш да помогнеш. Сигурно е карма или нещастие, през което върнатият трябва да мине. Всеки плаща в живота за определени неща”, кахъри се Мария за тези, на които не е могла да помогне.

Кое е сбъркано в днешната цивилизация, та има толкова болести и нещастия, задавам на лечителката един безнадежден въпрос. Според нея основната причина е злината, която носим и й даваме приоритет в отношенията с другите. Също и вината, с която се товарим. „Бихме могли да се държим един към друг по-етично, по-толерантно, по-търпеливо. Но вярвам, че човечеството ще излезе на светла пътека. Питах за това Учителите си от другото измерение и дали ще има трета световна война, а те ми казаха – от вас си зависи.”

Сега вярвам в Бога, споделя Мария след поредния ми въпрос и продължава: „За мен Той е Сила свише, която в критични моменти от живота на човек се намесва и му сочи пътя, по който трябва да мине, за да избегне катастрофата. Бог е Първотворецът на нашия живот, Пратворецът, който носи съзнанието, ума, осезанието…” Мария смята, че както Природата е една за всички, така и Бог е един за всички. Различните религии и обичаи са въпрос на традиция, идеология, интереси, а за съжаление нещата често опират до материалното. Казва, че понякога Енергията, след като разлюлее хората, после заръчва да идат в християнска черква, в джамия, в будистки храм, според вярата им. Излиза, мисли лечителката, че има Универсална енергия, някаква Сила, която е една за всички и тази сила е Бог. Оттам нататък човекът преразпределя териториите си и налага определени идеологии. А за бъдещето казва: „Това, което ни се случва утре, е резултат от действията и делата ни днес. Утре всъщност е огледалото, поставено във времето пред нас…”

В своите видения и пътешествия насън Мария вижда някои от своите предишни съществувания на земята. Затова е уверена, че има прераждане. Дори по време на сеансите й някои хора изпадат в особено състояние, връщат се към предишни животи и говорят за неща и събития, които няма откъде да знаят.

Творческият процес у Мария Стоянова започва заедно с лечителската й дарба. За него казва: „Не мога да седна да пиша, да речем стихотворение и да го мисля. Това никога не се случва. Копая си в градината и изведнъж чувам стиховете в главата си и ги записвам. Понякога с тях звучи мелодия. Изпявам я после на някой музикант и той я нотира. Така се появяват моите песни. За мен творчеството, както и ясновидството са онова пространство, в което сън и реалност са в едно измерение – сън наяве.

Мария Стоянова е автор на седем стихосбирки и една автобиографична книга – „Между тебе и мен горчи пространството”. Четири от стихосбирките отпечатва издателство „Захарий Стоянов”. При представяне неотдавна на последната – „Късмет на бъдника”, директорът на издателството Иван Гранитски определи Мария като човек на духа, удивителен във всяко отношение лечител, душевед, ясновидец, поет, анализатор, психолог. За него тя е светъл лъч в днешното болно общество, съсипано от напрежение и простащина. А големият ни поет Любомир Левчев употреби за нея евангелските думи – светлината свети в мрака и мракът не я обзе.