Говори Атанас Камбитов! Благоевградчани, не забравяйте: „Благоевград – това си ти!“

Най-важният показател за един успешен мандат са числата. Реализирахме европейски проекти за десетки милиони левове, подобрихме жизнената среда, градът ни вече е с нова визия. Само за 4 години бюджетът от 38 милиона лева скочи на 59 милиона лева. Благодарение на тези европейски средства успяхме да направим Благоевград по-красив, по-зелен и по-благоустроен.  Всичко това ми дава мотивация да се боря за втори кметски мандат

Силвия СТОЯНОВА

Атанас Камбитов е роден на 30 април 1967 година в Благоевград. Завършва медицина, има диплома и за магистър по „Стопанско управление“. През 90-те започва да развива собствен бизнес и се занимава с това в продължение на 12 години. Бил е управител на „Камбитов и син“ ЕООД и „Лес инвест“ ООД. През 2007 година става общински съветник от ГЕРБ в Благоевград. На парламентарния вот през 2009 година е избран за депутат от ГЕРБ. Член е на комисията по земеделие и гори. Сред внесените от него законопроекти, за законопроектите за изменение и допълнение на закона за лова и опазване на дивеча, за изменение и допълнение на закона за общинските бюджети, за изменение и допълнение на Конституцията, проект на Изборния кодекс. През 2011 година е кандидат-кмет в Благоевград, издигнат е от ГЕРБ. След първи тур на местните избори на 23 октомври 2011 година отива на балотаж с кандидата на БСП Емил Костадинов. Камбитов печели балотажа с 60.18% (18 709 гласа) срещу Емил Костадинов от левицата – с 39.82% (12 377 гласа) и става кмет на Благоевград. Порталът на българските общини многократно награждава градоначалника за успешната му управленска политика. Тази година той спечели в категорията „Ефективно управление на европроекти“.

– Г-н Камбитов, малко повече от месец има до местните избори. Удовлетворен ли сте от постигнатото по време на първия ви кметски мандат?

– Най-важният показател за един успешен мандат са числата. Реализирахме европейски проекти за десетки милиони левове, подобрихме жизнената среда, градът ни вече е с нова визия. Всички проекти са завършени, нямаме санкция дори от 1 лев по тяхното изпълнение от страна на финансиращите органи. Само за 4 години бюджетът от 38 милиона лева скочи на 59 милиона лева. Благодарение на тези европейски средства успяхме да направим Благоевград по-красив, по-зелен и по-благоустроен.

– Всичко това дава ли ви увереност в победата на вота на 25 октомври?

– По-скоро ми дава мотивация да се боря за втори кметски мандат. Що се отнася до увереността, то тя идва най-вече от факта, че бях единственият номиниран и издигнат с пълно мнозинство за кандидат за кмет на община Благоевград от ПП ГЕРБ. Това означава само едно – работил съм в правилната посока. Благодарен съм на всички в партията за абсолютната подкрепа, както и на премиера Бойко Борисов. Сегашното правителство разбира проблемите ни и ни оказва пълно съдействие за тяхното решаване. Но последната дума ще е на благоевградчани, на избирателите. На всеки от тях искам да им кажа само едно, което да не забравят – „Благоевград – това си ти”.  

– Защо общината заделя сериозен финансов ресурс за социални дейности, култура и спорт?

– От първостепенно значение е друго. Тази година всички финансови параметри – за социални дейности, за образование, за инфраструктура, за спорт, за култура, се запазват. А доста от тях се увеличават. Даваме повече пари за тези, които работят повече и имат по-добри резултати. Защото не бива да се наливат пари там, където нищо не се развива и не се генерират никакви приходи. Културата храни духа, спортът – тялото. Закъде сме без култура и история и без спорт и здраве? По над 10% от бюджета се разпределят за тези две пера. Предоставили сме на всички спортни клубове зали и терени безвъзмездно.

Футболният отбор на „Пирин” е общински, влязохме в „А”- група. Никъде не работим на парче. Имаме мащабен проект „Спортен Благоевград”, който включва рехабилитация на съществуваща и изграждане на нова спортна инфраструктура. Ще развиваме и ски зона „Картала” над града, там сме съсобственици. Целта ни е да се впишем в природата по примера на Австрия, а не да нарушаваме екологичното равновесие. Наблягаме и на по-доброто бъдеще на културно-историческия туризъм. Ще създадем нова туристическа дестинация. Тя ще обхваща каменна крепост, стражева кула и късноантична сграда в село Зелен дол и късноантична сграда в с. Дренково. По този начин вървим към превръщането на Благоевград в притегателен център за спорт, отдих и развлечения.

– Само след 2 дни Благоевград е домакин на уникално музикално събитие. То ли ще е културната емблема на града?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 – Струва ни много усилия, за да възстановим след 20 години фестивала „Francofolies”. Вече има заявен голям интерес от страна на международна публика, институции и медии към тази проява. Минахме през много перипетии, но благодарение и на френските ни партньори от Ла Рошел ще бъдем център на френската музика между 24 и 26 септември. Входът за всички зрители е безплатен. Те ще могат да видят на живо звезди като световно известните Патрисиа Каас и Патрик Брюел, електро сунг групата Караван палас, любимият на дискотеките в Европа DJ Боб Синклер, култовата френска рок група „КИО” и любимите на младите Кристоф Уилем и рапарът Сопрано.

От различни градове в България, Сърбия, Гърция и Македония са постъпили многобройни запитвания за подробности и програмата на събитието. Особено активни са и френските фенове на фестивала, които традиционно следват неговите издания по света.  Специални автобуси ще извозват почитателите на френската музика от Летище София до центъра на Благоевград.  Много малка част от средствата за фестивала са осигурени от общинския бюджет, те са заложени в културната ни програма. Благодарим на многобройните спонсори, които ни оказаха съдействие. Вярвам, че ще дарим един вълнуващ и незабравим празник на благоевградчани и на гостите на нашия млад и проспериращ град. Това ще е кулминацията, културната емблема на областния център.

– Община Благоевград най-сетне се разбра с Министерството на отбраната за част от бившата казарма. Какво ви струваше тази 4-годишна битка?

– Много усилия и време, да не кажа и нерви. Военният министър има волята да реши казуса. Затова съм твърдо убеден, че тази процедура ще я доведем докрай съвсем скоро. Имаме желание да направим нещо добро не само за благоевградчани, но и за целия регион. В района на поделението, върху земите, които искаме, ще направим модерен Експо център, Музей на Македоно–одринското опълчение, голям парк с кътове за отдих и релакс за деца и възрастни, както и православен храм. За строежа на църквата имаме съгласието на Неврокопския митрополит Серафим. Вярвам, че ще ни подкрепи и Светият синод. Храмът ще се върже в общ комплекс с Мемориала „Памет и вяра” с 33-метровия кръст над Благоевград, а за неговото изграждане е подсигурено финансиране от спонсор.

– Доволен ли сте от работата на общинска администрация?

– Не правя компромиси, ако някой не си върши работата и не е в услуга на гражданите. Това го знаят всички в общината. Изградихме една работеща администрация, с качествено обслужване на хората. Решаваме проблеми не само на града, но и на селата. Затова целта ми е с опита, който натрупах, да помогна и през следващите 4 години. Смятам, че местната власт е тази, която държи здраво нашата страна на краката. И занапред ще работя за силно местно самоуправление, с много отговорности, но и с много правомощия, които да са финансово обезпечени.

– Благоевград е първенец в Националната програма за саниране. Как го постигнахте?

– С много работа и разяснение сред гражданите, които ни се довериха. Към момента сме сключили 151 договора за над 7500 домакинства с над 20 хиляди жители. тази програма е директно насочена към  хората. Градът се променя. Не става въпрос само за енергийната ефективност, за по-ниските сметки, за по-високата цена на жилищата. Това е стимул за дребния и среден бизнес. подобна консолидация между гражданите не е имало. Съседи, които не са си говорили, вече общуват помежду си и са заедно, а това е и социален ефект. Казах на министър Лиляна Павлова, че слоганът на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради спокойно може да звучи така: Санирането не само спестява, но и сближава.

– Наскоро получихте награда от Портала на българските общини Kmeta.bg в категория „Ефективно управление на европроекти“. Как приемате това признание?

– Нормално, не съм изненадан. Тя е резултат на всичко казано дотук. Предстои ни още много работа и сме готови да я свършим.

– Приключи и сагата с депото за отпадъци. Докъде стигна процедурата?

– Регионалната система за управление на отпадъци ще  обслужва общините Благоевград, Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево. Депото ще се строи на площадката на сега съществуващото сметище в с. Бучино и с. Българчево на площ от 106 дка. До седмица трябва да имаме строително разрешение, после ще съгласуваме проекта с ПУДООС, в края на октомври ще стартира процедура за избор на изпълнител. До юни догодина е необходимо да сме приключили, за да започне програмата за компостиране. Решихме огромен проблем на цели 5 общини. На 5 октомври, за празника на града, се надявам да открием и закрития плувен басейн. Ще поканя премиера Борисов да го открие, защото без централното финансиране от 2,6 млн. лв. нямаше да успеем да го направим. До 31 декември ще подадем инвестиционната програма, проектите ни са за над 360 млн. лв. С реализирането им градът ще има съвсем нова и модерна визия.

– Кои са дългосрочните ви цели?

– Три са мащабните проекти, които ще дадат посока на развитие на града ни за 20 години напред. Споменах вече за изграждането на Експо център в бившата казарма, който ще е нещо като фабрика без комини – истински бизнес инкубатор. Втората задача е превръщането на Благоевград в Университетски център на Балканите. Третата е изграждането на Транспортен терминал, тук е единствената митница между Солун и София, ние сме външна граница на ЕС.

Тези неща обаче няма да се случат за мандат или два. Необходими са усилията и трудът на много хора за тяхното осъществяване, но направеното ще остане за поколенията. Нека е ясно, че тези проекти са важни за благоевградчани, а не за кмета, който и да е той. Имаме два университета – Югозападен и Американски, в които учат 18 000 младежи. Това гарантира висококвалифицирана работна ръка за пазара на труда. Една от трите ни дългосрочни идеи е градът ни да стане Балкански университетски център. Да се развият високите технологии. Втората ни дългосрочна цел и мащабен проект е изграждането на Транспортен терминал, ние сме външна граница на ЕС. С изграждането на АМ „Струма” целият регион ще дръпне напред. Такова високотехнологично пътно съоръжение води до ръст на икономиката между 20 и 40%. Преборихме се да има вход и изход към магистралата в района на бъдещия терминал.

– Как искате да изглежда Благоевград?

– Тук вече е направено много. Но ми се ще областният център да е с още по-добра визия и с още по-големи възможности за развитие на бизнеса, на социалните услуги, на образованието. Да бъдем алтернатива на София. Да създадем и тук условия за работа и заетост. В близко бъдеще Европа ще е Европа на регионите. Амбицията ми е да превърнем Благоевград в такъв регионален лидер. И вярвам, че ще се случи.