35-г. компютърен спец Ст. Стойнев от благоевград, баща на две деца: Строителният предприемач П. Байрактарски вместо апартамент ни продаде за живеене склад срещу 59 868 лв., превърна живота на семейството ми в кошмар…

Петър Байрактарски

Семейството ми е жертва на измама, строителният предприемач Петър Байрактарски се изгаври с нас, вместо да получа от майка си апартамент в кв. „Струмско“, той ни даде склад за живеене срещу изплатени 58 868 лв. съгласно сключен договор за продажба, това заяви 35-годишният компютъ­рен специалист Стойне Стой­нев от Благоевград, баща на две момиченца на 4 и 6 годинки. Той поиска думата в „Стру­ма“ и разказа:

Животът на цялата ни фами­лия, на съпругата ми и майка ми вече 5-та година е кошмар. Със съпругата ми имахме нуж­да от жилище, майка ми Цве­танка реши да ни помогне, ка­то изтегли заем от 30 000 лв. и още през 2008 г. внесе су­мата за апартамента. По пред­варителния договор за покупко-продажба, който тя сключи с фирмата на Петър Байрактар­ски, имотът се намира на чет­въртия етаж в новострояща се жилищна кооперация. В този документ ясно е упоменато, че апартаментът е с площ 59,82 кв.м, състои се от дневна, спалня, антре, баня и санита­рен възел, склад ведно с мазе. Разбрахме, че сме измамени през април 2012 г., тогава се обърнахме към нотариус с цел да приготви нотариален акт, искахме майка ми да прехвър­ли апартамента на мен и започ­на кошмарът. Установихме, че от регистъра на КК /Картогра­фия и кадастър/ – Благоевград предназначението на имота, предмет на договора, е „за склад“. Извърших справка и в отдел ТСУ в община Благоев­град и също бе потвърдено, че в одобрените инвестиционни проекти обектът е отразен ка­то „склад“. Оказа се, че сме собственици на склад, а не на апартамент. Етажът дори не се води по документи за жилищ­ни нужди, а като таван.

Първоначално решихме, че е станала грешка, никъде в предварителния договор с П. Байрактарски не е споменава­но, че искаме да закупим та­ванска стая или склад. Прове­дохме няколко разговора с П. Байрактарски. Той ни увери, че ще направи всичко въз­можно и ще се извърши поп­равка в регистъра на СГКК – Благоевград, така че имотът да бъде отразен като жилище, а не като склад. Но после раз­брахме, че сме станали жер­тва на измама, той още в на­чалото, при започване на строежа, е знаел, че там е та­ванско помещение, това е видно от издадения нотариа­лен акт за учредяване на пра­во на строеж от 2008 година. Това е явна измама от негова страна, освен това има и драс­тична разлика в площта на имота по предварителния до­говор, както и във вида на сградата, която все още не е довършена, няма един рабо­тещ звънец, няма и асансьор…

През май 2012 година уве­домихме П. Байрактарски, че едностранно прекратяваме предварителния договор по негова вина, нотариалната по­кана е връчена лично на него. И след направено мое лично проучване установих, че има над 15 потърпевши от него ли­ца, които извиках като свиде­тели в заведеното дело.

Окръжен съд – Благоевград през ноември 2013 година се произнесе в наша полза, но Байрактарски в момента об­жалва в София. Оказа се, че той официално уж бил уведо­мен на 6 януари тази година и чак онзи ден получавам съоб­щение, че той обжалва в Апе­лативен съд.

Семейството имаме подаде­на жалба и в прокуратурата. Петър Байрактарски поддържа­ше у семейството ни заблуж­дение и ни причини не само имуществени вреди в размер на 60 000 лв., но и морални. Майка ми изтегли заем, аз съ­що изтеглих 13 000 евро, сега връщаме тези пари, без да имаме жилище. При направе­на справка установих още, че данъкът, който ще трябва да плащам за помещение, което се води склад, е по-висок.

Депозирахме жалба и в по­лицията и тогава започнаха да се случват разни неща. Пър­во, личният ми автомобил бе надраскан, след което една и съща кола известно време стоеше с часове пред дома на майка ми, където живеем всички. При третия сигнал в полицията служители пристиг­наха на място и най-странно­то е, че след това колата спря да идва. Разбира се, въртим се в един „омагьосан“ кръг.

Поисках думата в „Струма“, защото искам да се сложи край на тази порочна практи­ка, има още много потърпев­ши, но те мълчат, защото се страхуват да излязат открито и да заяват за нередностите, по които компетентните ин­ституции да се произнесат. Вярвам, че съдебната система работи и че ще има развитие по случая.

Вестник „Струма“