130 години от рождението на ГЕОРГИ ПАПАЛЕЗОВ

papalezov

ИМА И СЪД НА ИСТОРИЯТА!

Лальо ЛАЛЕВ

Георги Папалезов се свести от остра болка. С мъка обърна гла­ва и се огледа. Видя до себе си Андон Донков и Георги Чонев. Беше тихо, миришеше на тре­ва, а отгоре се стелеше тъмно­синьо небе, наръсено с едри звезди.

Значи това е краят. Много дни смъртта идваше и си отиваше, но сега ще проблесне острието на нож, може изстрел да проехти или студено въже да се впие в шията. Такава е присъдата на врага, в борбата с когото той отда­де всичките си сили, целия си живот.

Но има и друг съд – съдът на историята!

На 21 юли 1883 година в с. Белотинци се ражда Георги Иванов Папалезов. Баща му разбира, че на народа са нужни образовани хора, и за това изпраща сина си да учи в Неврокоп, а след това и в Серското българско педаго­гическо училище. Тук Георги за първи път слуша за социалистическите идеи, които по-късно ще станат плът от неговата плът.

Завършил гимназията, Георги тръгва да учителствува. Стига до Гърмен, където се среща с пламенния пропагандатор на со­циалистическите идеи в Неврокопско Стойко Пашкулев. Двамата заедно четат трудовете на Маркс и Енгелс, мечтаят за соци­ална революция.

Папалезов скоро разбира, че за да има успех борбата, нужна е организация. И на 12 юли 1919 година в Шахиновото кафене се събират Георги Папалезов, Филип Поптодоров, Никола Самсаров, Димитър Башов, Димитър Стои­лов, Димитър Минчев, Петър Балтов и Георги Япов и съставят учредителния протокол на първата партийна организация в Неврокоп. Слагат началото на нова­та летопис на града. А само след една година е избран за първия комунистически съветник в градската община. И тук още на първото заседание заявява на все­ослушание:

– Общинският съвет е длъжен да види, че по-голяма част от гражданите живеят в страшна беднотия. Нямат хляб, нямат дом, нямат земя. За това трябва да им се намалят данъците, да им се даде безвъзмездно имот.

Речите на Папалезов се предават от уста на уста и сочат пътя, по който трябва да върви от­руденият народ. Малката книжарничка, която е отворил от­скоро, се превръща в оживен клуб, където се събират най-събудените люде от околията.

През 1923 година в Неврокоп също започва подготовка на въ­стание. Избира се военен комитет в състав: Георги Папалезов, Ни­кола Самсаров, Иван Хаджикостов, Димитър Поптодоров и Кръ­стьо Андонов. Установяват се връзки с военните поделения, събира се оръжие, уточняват се пароли и явки. В процеса на подготовката обаче цялото партийно ръководство е задържано в полицейския участък. След няколко дни ги освобождават, но през нощта на 22 срещу 23 сеп­тември отново ги задържат. Отрядът не може да се вдигне, а след няколко дни идва вестта, че въстанието в Разложко е потушено. Минава бурята, отгърмяват септемврийските събития. Папалезов излиза на свобода, но това не го радва. Паднаха много другари, трябва да се търсят оцелелите, да се подготвят за нова борба. Преследват го на всяка крачка и когато другарите го предупреждават „Георги, не оставай в града, тебе всички те знаят, че си секретар, няма да ти простят”, той отговаря:

– Не няма да бягам! Има не­що по-скъпо от моя живот – това е делото на партията. Където и да се намира комунистът, трябва да мисли и да работи за партията. А аз най-много мога да направя за нея тук и тук ще остана.

И наистина той прави много. Като изкусен майстор събира разпръснатите народни сили, споява ги и тази сила застрашително нараства. Единният фронт бавно, но сигурно се изгражда.

Реакцията бие тревога, защото чувствува помитащата сила на масите. И решава с кървав погром да изскубе из корен омразните комунистически идеи. През първите дни на юни 1925 в Неврокоп са арестувани над 100 души. На 13-тия ден ги навържат за ръце по двама и ги повеждат към кладите на Дъбница. Сред тях е и той – секретарят на ОК на партията, обичаният от всички Г. Па­палезов.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене