Топ Преса представя Вангел Терзийски

Пътят на едно момче от Малешевска планина

Вангел Терзийски е роден на 12 юли 1933 г. В с. Горна Рибница, Благоевградска област, в бедно селско семейство. Началното си
Образование завършва в родното си село, основн о­вс. Цапарево, средно ­ в гр.Сандански, и висше агрономическо образование в
Селскостопанската академия “Г. Димитров” ­ София. Всички степени на образование завършва с отличен успех. От 1957 до 1967 г. Работи като агроном, главен агроном и председател на ТКЗС ­ Гара Огражден. От септември 1967 до юни1970 г. Е заместник – председател на Окръжния кооперативен съюз (ОКС) ­ Благоевград; от 19 ноември 1970 до 31 март 1978 г. Епредседателна Аграрно-промишления комплекс (АПК) ­ Сандански. Отмарт 1978 до март 1987 г. Е последователно председател на Контролния съвет и заместник – председател на Окръжния аграрно-
Промишлен комплекс (ОАПС) ­ Благоевград, и от 1987 до пенсионирането си през 1993 г. Е директор на Окръжното предприятие “Сортови семена” ­ Благоевград.

Г-н Терзийски, разкажете ни за вашия интересен живот…

Роден съм в Горна Рибница на 12 юли 1933 г. Опитвах се многократно да получа отговор къде и как е протекло раждането ми, но майка ми поради неудобство винаги отклоняваше този въпрос. Фактът, че съм роден по време на най-високото трудово напрежение – жътвата и коситбата, че най-голямата ми сестра е била само на 5 години, а родителите на майка ми са били много възрастни, говори, че това е станало извън селото, при много тежки условия. По-късно узнах, че съм роден в една бразда в м. „Дебелия рид“. Майка ми е жънела. Пъпната ми връв е прерязала със сърпа. Повила ме е в парче от собствената кошуля и престилка. Кумовете на рода ни бяха от с. Игралище, което отстои на около два-три часа пеша от нашето село. Кумовете пазели имената в тайна и ги съобщавали при кръщенката, когато попът ги попита за името. Като чули името Вангел, родителите ми се обидили и се прибрали вкъщи, без да поканят кума в дома ни. По-късно разбрахме, че името ми е сложено на един учител от Игралище, с когото се запознах като председател на ТКЗС – Гара Огражден през 1961 година. Аз бях трето, но първо мъжко дете в семейството. Затова се ползвах с голямо внимание и любов от родителите и двете ми сестри. След смъртта на по-малката ми сестра, с която бяхме неразделни и която се грижеше за мен, вниманието и грижите за мен се засилиха още повече. Като малко дете бях дребен, слаб, но много жилав и подвижен. Обичах да се перча, хваля и катеря по диворастящите череши, без да съзнавам опасността, на която се подлагам. Много смътно си спомням случая, когато родителите ми събираха сено, а аз без да им се обадя, се качих на една висока, но с тънко стъбло череша в дерето между Липово и Рамни рид, седнах на разклонения й връх спокойно, започнах да ям череши, да кърша и хвърлям клони на ливадата. Внезапно се появи вихрушка, която наклони черешата силно и при спирането й, в резултат на безвъздушното пространство, ме изстреля няколко метра над върха, след което започнах да падам надолу от клон на клон, без да мога да се задържа. Паднах върху една скала. При падането съм деформирал дясната половина на гърдите. След този случай и досега изпитвам страх от височините. За разлика от големите родителски грижи и внимание, по обективни причини не помня да съм почувствал внимание и любов от страна на баба и дядо.

Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса