Иван Сухаров: Въпреки възрастта си искам да продължавам да работя, да продължавам да правя зъбки!
-
- август 31, 2015
Топ Преса ще ви представи известния благоевградски зъботехник и карикатурист Иван Сухаров. Той е доста интересна личност, мой добър приятел с който се познаваме повече от 17 години. Тогава той доведе дъщеря си Ани в моята школа по танци в Младежки дом Благоевград. Тази година Сухаров отпразнува своя 70-годишен юбилеи и направи поредната си изложба във фоайето на Радио-телевизионен център в Благоевград. Срещаме се в неговата къща в Рилци. Страхотна къща, чиито вътрешен дизайн е дело на съпругата му Елена. Веднага прави впечатление, че няма стена без картина. Става дума за картини рисувани от художници, а не такива дето са отпечатани с някакво евтино мастило. Иван ми сподели, че редовно чете Топ Преса и е голям фен на рубриките, които правим… Е, да дадем думата на твореца Иван Сухаров и да го представим в рубриката “Зодия Професионалист”
Представи се на нашите многобройни читатели?
– Роден съм в град Петрич в семейството на възрастни земеделци, хора сиромаси. Хора, които… както се казва са създали рожбата си на възраст. Това беше и причината да клекнат, както се казва и аз бях принуден да поема кормилото на семейството. Повода, за да го поема беше и факта, че по-големият ми брат бе затворен в Живковите зандани, заради политическите си убеждения. Това ме принуди да напусна редовното училище, до седми клас съм бил редовен ученик. Започнах работа, а училище посещавах по- тъмно вечер. Завършвайки гимназия се насочих към така наречения по онова време гигант на родната металургия – Металургичен комбинат Кремиковци. Поработих там, от там ме призова и войнския дълг. Естествено, като трудовак, трудова повинност, тъй като бях брат на враг на народа. Последва посока София, специалност зъботехника към медицинския институт. От 1969 година съм на работа тук в Благоевград, като зъботехник.
Какво ще ни разкажеш за зъботехниката?
– Зъботехниката за мене е… бих казал, че любовта ми към нея е като любовта ми към семейството. Това са цели 46 години, ден след ден, тотално горене в работата. Наградата, през годините е била на лице от стоящите пред мен много възрастни баби и дядовци по старчески мълвейки: “Господ здраве да ти дава чедо… ние са па си апнумваме добре, па макар и с чене”. Това ме е галило, давало ми е импулс, сили за да продължавам неуморно напред. И така години наред, обаче минавайки напред, ето че биологичните закони и при мене си казаха своето. Но въпреки всичко не се предавам. Бялото знаме не се вижда и мисля да продължавам и занапред.
Ти си и доста известен карикатурист, как започна да рисуваш?
– С карикатурата стартирах, през далечната 1973 год.
Помниш ли къде е била първата ти публикация?
– Първата беше на страниците на тогавашния ежедневник вестник “Пиринско дело”. Дори и датата помня 18 октомври 1973 год. С папка в ръка и няколко карикатури се отбих в редакцията. Там ме посрещна отговорния секретар Стефан Гавриленков, разгледа карикатурите, които носех… Усмихна се, потупа ме по рамото и каза: Една от тях ще бъде публикувана в един от следващите броеве. На изпроводяк изрази желание да продължа да сътруднича. Това за мен бе голямо вълнение. От тогава до последния брой на “Пиринско дело” сътрудничех. В същото това време надникнах и в съседните нам окръзи, кюстендилския вестник “Звезда” и смолянския вестник “Родопски устрем”. Там също бях добре приет. Така наречените по онова време обмен на опит и с трудовите колективи ми даваше възможността да посещавам редица окръжни центрове. Посещавайки ги във връзка с професията – зъботехниката, аз се отбивах и до тамошните редакции. Така се появиха и публикации в “Отечествен Зов” – Враца, “Борба” – Велико Търново, “Черноморски фронт” – Бургас, “Сливенско Дело” и много други… Дойде време да надникна и в централния печат, доста обичах карикатурите на спортна тематика и не след дълго те заваляха на страници на вестник “Народен спорт”. Той беше седмичник, от там започнаха да ме търсят и от списанията и както се казва апетита идва с яденето. Един ден, ето ме и мен, пред вратата на Националния седмичник за хумор и сатира, вестник “Стършел”. Звънкам на вратата и ме посреща Георги Анастасов, също отговорния секретар на “Стършел”. Разгледа папката, която бях взел със себе си и рече: “Като идеи ми харесват, харесва ми това, че се ровиш в не дотам обработени полета… Но рисунка, момче рисунката… ” и добави: “Я ми кажи как да отпечатам твоите карикатури до тези на професионалистите”. А те тогава бяха Борис Димовски, Слави Митев, Доньо Донев, Георги Чавдаров, Георги Чаушев, Велин Андреев, Карандаш и други. Е, какво ми оставаше друго, поех обратно към изхода и си рекох: “Иване, я си плацикай в гьолчето плитко и не поглеждай към дълбокото езеро”. Защото в крайна сметка човек или може да плува или не може.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса /от 28 Август до 03 Септември 2015 г./
Be the first to leave a review.
