Ванга за отец Васил Панов, от Петрич, неин роднина и изповедник: Той е роден да лекува!
-
- август 12, 2015
Отец ВАСИЛ ПАНОВ е роден на 10 януари 1944 година в Петрич. Свещеник от 1970 година. Занимава се и с билколечение
11 август 2015 – 19 години от кончината на Ванга
Вангелия Гущерова – Ванга, е една от бележитите българки на ХХ век. Наричана гледачка, гадателка, пророчица, мъченица, светица, тя добива международна известност благодарение на своята способност да “вижда” в миналото и в бъдещето и да контактува с Отвъдното. Деветнайсет години след смъртта й славата й расте. Спомените за нея са живи и доказват, че процесът на устно народно творчество не секва и в ерата на електронните медии и интернет. Хората с охота споделят за своите срещи с нея, за получените съвети и препоръки, а Лалка Бенгюзова продължава да записва спомените им. Четвъртата част от нейната поредица “ВАНГА В НАРОДНАТА ПАМЕТ” с подзаглавие „Спомени на петричани” излиза от печат тeзи дни. Предлаганият откъс от книгата е интервю с отец Васил Панов от Петрич – роднина и изповедник на Ванга.
- Отче Васил, откога е интересът ви към билките и кой е първият ви учител?
- Аз се занимавам още от дете. Моята прабаба Евгения беше народен лечител в Петрич. Тя почина на 106 години. От малък бях около нея и ме учеше на много неща. Събираше част от билките, които й трябваха за лечение, правеше мехлеми и много работи, просто лекуваше. Тя беше народен акушер. И така започнах още от дете. Като станах свещеник, вече започнах почти официално. Тогава не ни разрешаваха. Леля Ванга ми каза: “Един ден ти ке отвориш твоя лична аптека, билкова.” Аз не є повярвах. Казах: “Аз не съм нито лекар, нито фармацевт.” “Не, не, не, аз те виждам, един ден ти ке лекуваш с ръката си.” Тя много пъти казваше на хората, като ги изпращаше за билки: “Аз съм пила тия билки, дето ми е казал отец Васил. Вземи ги от неговата ръка. Той да ти ги даде. Той е благословен да лекува!” Така започнах и през 1991 година открих билковия магазин “Здравец.” Дъщеря ми Мария завърши за помощник-фармацевт в София, после завърши икономика. Така работим: тя повече се занимава с икономиката, аз въртя тука.
- Какво е родството Ви с Ванга?
Мойта баба – на баща ми майка – и Ванга са братовчедки от Струмица. Прабабата, билкарката, е нейната свекърва. Когато 1942 година Ванга идва в Петрич с мъжа си, нямало къде да отидат и първо са живели при нас, докато си вземат парцелче и си направят една малка къщичка… Чичо Митко беше майстор шивач и майстор зидар. Той е от Крънджилица. Градът е малък, близко е и често ходех при нея, просто ми беше драго да отивам.
- Разкажете как Ванга ви е дала името…
– Моите кумове ми слагат името Йосиф. Баба ми не го е искала това име. “Не, не, Йосиф – не!” Имала е нещо предвид може би. Отива при леля Ванга и казва: “Ванге, така и така, кумовете слагат Йосиф.” А тя й казва: “Доде Комения (баба се казва Комения), името идва от небето Васил!” Нашите са били заможни хора и са ме кръстили вкъщи. Ванга е присъствала на кръщението и тогава чак разбират кумовете името. Казва на свещеника: “Името му е Васил! Не Йосиф!”
- Кога решихте да станете свещеник?
- Още на кръщенката Ванга казала на свещеника: “Това дете ще стане един ден свещеник”… Аз исках да ходя в семинарията, но често боледувах от гърло и майка ми не ме пусна. Казва: “Там кой ще те гледа?!” Завърших гимназията в Петрич, ожених се и след това записах Академията. На втората година преди Великден Ванга и сестра й Люба беха на манастира “Света Петка”. На три километра е оттука. Седят на пейката и Люба й казва: “Доде, Васко е тука!” Извикаха ме при тях и седнах на пейката. Тя се обърна тогава: “Дек си бе, куче?” Така се майтапи. Казвам: “В София съм, лельо Ванге.” “Аз чух, ама що не си ми казал?” Викам: “Не ми е дошло време да дойда.” Тя погледа, погледа по камбанарията на манастирчето “Света Петка” и рече: “Любе, тоя есента ке стане свещеник. Виждам черното на главата. На голем ден ке бъде ръкоположен.” Аз й възразявам: “Аа, невъзможно е, лельо Ванге, аз съм още в началото, втора година, требе четири години. После – гимназист, ще ми е трудно.” “Не! До есента ти ке станеш свещеник!”
На Светли Петък след Великден ме извика владиката дедо Пимен да служа в манастира. После ми каза: “Искам след ваканцията, след Великден, като се прибереш в София в Академията, да ми се обадиш в Синода.” Отидох след ваканцията, обадих му се в Синода. Той ми се усмихна леко и казва: “Аз те харесвам много, искам да подготвиш документите за ръкоположение.” Викам: “Дядо владико, не съм подготвен изцяло!” “Не, аз разбрах, че ти си подготвен много по-добре от другите, дето са завършили семинария и академия.” И така стана, на Илинден 1969 година бях ръкоположен за дякон в село Беласица. Една година бях дякон, после архидякон на дядо владика и на Велики Четвъртък бях ръкоположен за свещеник. Така започнах служението в града, вече 44 години в храма “Света Богородица”, а съм председател на манастира “Света Петка”. Като пострадах с гърлото, три операции правих на гласните струни, служа по-малко, трудно ми е.
- Ванга идваше ли на черква?
- Идваше. Но повече на манастира ходеше, там е по-спокойно. Още като бях дякон, тя ме повика при нея и каза: “Искам да бъдеш мой изповедник! Ти ще ме изповядваш, ти ще ми помагаш и в молитви, и във всичко.” Това й беше нужно за много духовни неща, щото това беше борба, духовна борба на силите – и едните, и другите, и беше направо мъченица. Това не беше живот! Но хората не познават нейния живот, познават отвън, а вътрешната борба не я знаеха. Имаше нужда от един близък духовник, пред който да излее мъката на душата. Това е много важно. Така изкарахме доста време заедно. Почти всеки ден. Сутрин минавам през нея в шест-седем часа – да се разговорим за нещо, което й тежи. После вече отивам на служба и тя тръгва да работи. Така минаха годините. Винаги в близост сме били.
Ванга е споделяла с вас. Откри ли ви нещо по-различно за невидимия свят от това, което знаем от библията?
- Това е, това е, същото си е.
- Доброто и злото, дяволът… Борба! Борбата е жестока.
– А някои й завиждат!
- Ооо, къде ще й завидиш! На мъчението? Нейното не беше труд, а мъченичество – това не беше живот!
– Но как издържаше тя на всичко това?
Постоянно се молеше.
- Молитвата е помагала?
Само молитвата, да, само молитвата.
- Тя кога е чувствала тая потребност? Или винаги е била така?
Винаги е била така, от самото начало, като е започнала борбата.
- От ослепяването ли тръгват тeзи неща?
- Да, да.
- Проф. Илия Манолов я е питал: “Откъде знаеш да ме питаш за неща, които нито ги знаеш, нито ги разбираш?” Тя казала, че има един дух на 17 сантиметра над главата…
- Ангелът!
- Ангелът ли й говори?
- Да. За всеки един, който идва, за всеки има Ангел Хранител.
– Всеки човек има ангел пазител?
– Да, да, но за нас е невидим.
- А какво беше здравето на Ванга? Като изключим тоя психически тормоз.
- Тя беше здрава жена. Само жлъчката, оплакваше се от жлъчката. Давах й билки да пие, отвара. Иначе беше здрава, нямаше заболявания. Силна по дух, много силна. Силен, бодър дух.
- Казват, в последните години сте я поддържали с много билки.
Да, с билките, иначе като минават години, организмът отслабва.
- А с какви билки, за какво?
Общоукрепващи.
- Можете ли да кажете названието на някоя билка?
- Аз й правех чай общ, букет с обикновени билки, които да ободряват цялото тяло. Това е много важно. Тя не се хранеше и немаше сили, които да я поддържат. Варях й да пие билки, да подържа силата си, енергията, защото не се хранеше. Не можеше, просто не приемаше.
– Имате предвид последните й години?
– И в началото беше така. Да. С много малко храна се задоволяваше. Просто тялото й нямаше нужда от храна. Съвсем малко, слабо. Тя си беше по начало постница, не се хранеше. Вземе едно ребро и само го ближе. Обичаше да е в компания, но тя не ядеше. Но заради хората, те се радваха.
- Вие водили ли сте й хора за пророчество?
- Не, не, щото не е имало нужда. Отказвах, не исках да я притеснявам. После, самите пазачи не разрешаваха. Отивах само по мои духовни неща, ние се разговаряхме общо, за това, което нас двамата ни интересуваше, но не и други работи.
– Сънували ли сте я, откакто е починала?
- Пет-шест пъти съм я сънувал.
– Дали ви казваше нещо?
– Не, не. Просто видение, разговор обикновен.
– Тя страхуваше ли се от смъртта?
– Не. Тя постоянно казваше: “Господи, много ми даде, не искам, изморих се, немам сили вече. Повикай ме, повикай ме! Не мога вече.” Товар голем беше. Не беше лесна работа.
- Защо толкова много хора са се обръщали към нея да кръщава децата им?
– Тя кръщаваше тия хора, на които жените не могат да забременеят, умираха им децата¦е такива деца. За да се задържат.
- Значи тя е имала тая сила?
- Имала е. Тая сила я черпи от небето. Всичко е от небето. Помагаше, в това отношение помагаше.
- Ванга е казала пред моя приятелка на кръщенката на дъщеря й през 1973 година, че до оня момент е кръстила 1300 деца. А още колко ли е кръстила до 1996-а!
- Аз съм кръстил над хиляда деца, на които тя е кума. От цяла България, от Македония, от Гърция, отвсякъде…
- Какви имена избираше най-често?
- Името, което се казва от небето. Тя не кръщаваше на дядо, на баща. Името, което идва от небето – това е!
- Защо някои говорят, че не бива да се предсказва бъдещето? Та нали самата християнска религия се основава на пророчества!?
- Хорски работи! Така мислят, така приказват. Като не са запознати с много неща.
- А за Бог говорила ли ви е, какво точно тя разбира под Бог?
Тя го е виждала като духовна сила, енергия, която идва от небето. Бог никой никога не е видял. Само Христос го изяви на света: “Който е видял мен, е видял Отца ми.” Друг никой не е достоен да види лицето на Бога. Тая светлина е изгаряща. Чудесата говорят за Бога. Дето се казва в молитвата за кръщението: “Велик си, Господи, и чудни са твоите дела. Нямам думи достатъчни да възпея твоите чудеса.” Кой може да възпее Бога? Никой, никой.
- И все пак се страхуваме от смъртта?
– Защото не познаваме живота след смъртта. Смърт няма. Има преминаване от една форма в друга.
- Да, ама дали сме ние? Тогава губим може би личността си?
- Не, не, не! Духът преминава от една форма в друга форма. Тука е груба материя, която не издържа повече. Евангелието ясно казва: “Дните на човешкия живот са седемдесет години.” Оттам нагоре е дар от Бога, ако поживееш. Толко издържа материята на земята, повече не.
- Всички казват, че Ванга е говорела с мъртвите. Как са й се явявали? Говорили ли сте с нея за това?
- Тя ги е виждала като ефирни, прозрачни, не стъпват на земята. Тя казва: „Те никога не стъпват на земята, като ангели”.
- Мъртвите дали са около нас?
Всякакви сили има около нас. Идват, посещават ни, пак си отиват.
- А дали ни наблюдават нашите близки умрели?
– Наблюдават ни, всичко се знае. Тя викаше: “Ако знаете какво има около вас, живи ке умрете!” Не сме сами. Около нас е пълно със сили: и едни, и други, всекакви.
– Малко страшно ми звучи на мен…
- Но не ни е дадено, ние да го виждаме, защото нема да издържим.
– Ами то значи тогава и смъртта не е избавление?
- Тя е естествена. Не може без нея. Казва: “Съгрешихте… умряхте”, това е. Нали казва Христос: “Не плачете за тези, които си отиват във вечността. Те получават своята награда. А плачете за себе си, които оставате тук на Земята. Вашият изпит продължава.” Тук сме ученици. И всеки ден ни изпитва Бог, всеки ден.
- Какво е вашето обяснение за хора като Ванга? Как се появяват те на земята? Ужким като нас, но и не като нас. Отворени към някакъв друг свят. Тя е между двата свята.
- Това всичко идва от небето. Да, да. Това е дар от небето. Не е човешки дар. Човек нищо не може да направи със себе си, па и със другия. Бог избира души, които ги изпраща на Земята, подходящи. Те се явяват в неговото велико име.
- И трябва да бъдат много силни?
– Разбира се. И той им дава тая енергия. Тя е извънземна енергия, не е човешка енергия.
- Ванга не ви ли се е оплаквала, че все пак е сляпа, че има всички тия видения?
- Не, никога, никога! Тя си имаше видения и беше свикнала с всичко това. Тя си виждаше по друг път, по духовен път.
- Подарявали са й нещо и тя казвала: “Яя, какви хубави цветове!”
- Ами да, дава й се. Всичко. Тя си разговаряше с цветята. Казваше: “Всеко цвете си има език!” Тя много мразеше да се късат цветята: “Оставете ги да живеят!” И взимаше за подарък не цвете откъснато, а саксия.
– Добре, но тя към животните няма такова отношение, както към растенията.
- Да, тя много обичаше цветята, крайно много. Защото казваше: “Цветята са дадени от Бога да лекуват материята на човека.” Всичко, което е дадено, е лекарство. Всичко е лекарство. Всяко цвете е лекарство, всяка тревичка. И не бива да се къса така и да се хвърля. Трябва да се ползва. Те са живи същества, които страдат.
- Вие ходите ли да берете билки?
- Не ходя вече, болят ме краката. Навремето ходех, много ходех. А сега вече не мога. Има си хора, които ги събират под мое ръководство.
- Имате ли си любима билка?
- Всички билки са любими. Всички са хубави. Никой не бива да казва, че не е хубаво това, което Бог е дал. Много пъти казват: “О, това цвете хич не е красиво!” Което е дадено от Бога на Земята, всичко е красиво. То може да е грозно за твоето око, ама то те лекува. То е дадено за тебе. Всеко цвете лекува по своему. Жълтият цвят лекува едно, синият – друго, червеният – друго. За всеко заболяване има. Формата на плода, формата на цветята, всичко е строго определено. Аз познавам по формата на самото растение кой орган може да лекува.
- И Петър Димков ли ги е разбирал така нещата?
Да, да. Ето самите животни как откриват. Някое боледува и знае коя тревичка. Надушва, отива пасе от тревичката и се лекува. Аз съм ги наблюдавал кози, овци, като съм ходил едно време по балкана. Която овца, коза страда от хемороиди (майсил), отива и пасе тая тревичка, която е за майсил. Пасе, пасе, че е горчиво все пак, блага трева иде хапне и пак отива там. Кой я учи? Небето. Всичко е от небето. Но човек трябва просто духовно да се взира в тия неща. Във всяко нещо трябва да видиш божеството.
– Какъв е смисълът от човешкия живот? От живота въобще?
- Бог е създал човека на земята по образ и подобие негово и да унаследява земята, да бъде красива земята. Защото човекът е образ на Бога. Не е случайно дадено. Но ние изкривихме нещата и ще се самоубием.
-25 март 2014 г.
Петрич
Be the first to leave a review.
