Селото на Преподобна Стойна се моли за… кофи за смет
-
- август 4, 2015
Прочутото у нас и в чужбина село Златолист заради живялата там пророчица Преподобна Стойна не знае що е то контейнер за смет. Невероятно, но факт. Селото съществува от 16-и век, а местните хора още копаят в земята ями и зариват боклука като в Средновековието.
„България е приета в Европейския съюз, ама ние явно не сме. За нас Европата не се отнася. Па се чудим защо, та нали и ние данъци плащаме, по земята ходим, за толкова години живот една кофа за боклук ли не заслужихме. Елате и ни вижте.”
Тази жалба с покана ни доведе в санданското село Златолист. А то да беше гайлето само с боклука. Първо, за да стигне до там човек, трябва да се снабди с някоя по-мощничка и височка кола, защото от Катунци до Златолист пътят си е истински офроуд.
Осем километровата отсечка е огромно изпитание, но желанието на туристите и миряните да посетят святото място, където е живяла Преподобна Стойна е по-голямо от неудобствата. Тук последно някой е полагал грижи за хората през тоталитарно време, сетне държавата ги е забравила.
Като хлопнало кепенци училището, и младите си тръгнали. Затворил и хоремагът, спрял и общинският автобус. Но 13 жители останали и като истински хъшове си бранят родното място.
На входа на селото първото, което виждаш, е кръчмето на бай Пешо Гущеров. Минаването оттам е като през КПП, прави ти се пълен фейс контрол и няма как да не те видят, разпитат и огледат.
„Аз бях кметски наместник, но доброволно сдадох властта. Борих се, опитвах се да направя нещо за селото, ама нищо не стана. Бюрократите у големата община лъгаха мен, ама аз не мога да лъжа хората. Затова се отказах, та съвестта да ми е чиста. Искахме контейнери за болука, викам на големците в общината – три контейнера на селото стигат. А те – брей, па много бе, знаеш ли колко струва един бобър, хилядарка. И за какво ви са, 13 души живеете. Ей, така ни отвръщат, нарежда бай Пешо. И явно за хора ни нямат, знаете ли защо е така, защото сме малко, ако бяхме повече, ставаме за избиратели, щеха да ни ухажват и да търчат пред избори нещо да направят и за нас. А не мислят, че през селото стотици туристи се извървяват само събота и неделя, за да дойдат на храма. И къде тия хора хвърлят боклука и какво виждат”, казва бай Пешо, а местните го подкрепят.
И вика, ела да видиш срам, къде ни е боклука, насила ни карат да правим сметища, а нали е незаконно и глоби по закон трябва да има, казва бившият наместник и показва купчината боклук зад кръчмето. Край храма пък е изкопана яма и там пълнят, после палят боклука. А туристите намерили едно скътано място зад дуварите на манастира и мятат там човешката мърсотия, но като няма къде…
Докато обикаляме селото, спира кола с бургаска регистрация. Вътре младо семейство. От медиите ли сте, пишете как е у нас – всички пътища, които водят до публичните домове и казината, са издокарани, а тези, които водят до светите места – изтърбушени. И потеглят ядни по прашния път на селото, който повече прилича на пресъхнало корито на река.
За час преминават три автобуса с туристи.
“ Е, какъв туризъм ще правим тука – без път, с боклук, чат-пат без вода, с безконтролното преминаване на крави и кучета по главната улица, тръшкат се малцината жители. Разказват как редовно шофьорите на автобуси пукат гуми и се нервят, защото една струвала 600 лева. Хората си съсипаха колите, ами как да дойдат, като търпят такива загуби, то и децата ни затова разреждат пътуванията до нас, тръшкат се местните.
Ядосват се и на хотелиерите от Мелнишко, защото всички са вписали в рекламните си брошури село Златолист като дестинация, но грам загриженост не проявяват към инфраструктурата.
Селяните благославят само Нешка Робева. Тя единствено им помогнала. Като видяла пътя, платила поне големите дупки и ями да се запълнят. По Татово време била асфалтирана 4 км. отсечка, останали още 3 км. Но и до днес – нищо.
Община Сандански има проект и за пътя, и за боклука, но всичко си е останало на хартия. А интерес към селото не липсва. Почнали са и младите да се завръщат. Някои наследници са спретнали грохналите къщи на дедите си , които иначе са истинско бижу с големите чардаци. Те казват, че си товарят боклука в колите и си го носят до големите градове, защото ги е грях да притурят още смет върху бунищата из иначе приказното село, прегърнато от магични мелнишки скали.
А в Златолист има над 40 къщи, които са на над 120 години. Наследниците обаче не могат да ги продадат, защото селото е без кадастър, хората нямат документи. Така попаднали в омагьосан кръг, вековните къщи се рушат. Сърцето на човек му спира, като гледа как времето е огънало дуварите и покривите, а бурените са превзели дворовете. Иначе купувачи не липсвали, идвали, обикаляли, питали, даже чужденци искали да си купят къщи, но като научели какви бюрократични мъки ги чакали за бъдещите домове, бягали далеч.
„Безброй автори са писали статии за чудесата на Преподобна Стойна, за храма, за хилядолетния чинар, за лековитата вода, за магичната природа на село Златолист. Дойдат големци с лимузини, снимат се и айде пак обратно в лукса си, казват с тъга местните. И остават с надеждата и вярата, че държавата все някой ден ще се сети и за тях, а селото ще се възроди и ще стане европейско.
На изпроводяк зърваме побита стара жигулка с надпис на нея – Автобусът Златолист – Благоевград – София тръгва утре в 10 часа, а отдолу има надпис и на кирилица – томороу. Оказва се, че колата е станала символ на мястото на закритата автобусна спирка.
„Тя, колата, е като обещанията на политиците, всеки ден да идваш на спирката и като прочетеш табелата с разписанието пише – утре. И на нас така ни викат – ще почакате до „утре“, ама дано сме живи да дочакамеказват златолистци.
А миряните не спират своя поход към вярата. В килията на Преподобна Стойна плачат, кръстят се, пишат съкровени желания на листчета и ги закачат на тавана на храма или ги пъхат в хилядолетния чинар с надеждата, че небето ще ги чуе.
Be the first to leave a review.
