Миньорите умират сами…

 Кал, толкова гъста, че като я напълниш в кофа и я обърнеш, не изтича. Под тонове точно такава кал и скали през юли 2013 г. загинаха четирима миньори в мина „Ораново“ до Симитли. Трагедията накара благоевградската прокуратура да сформира специален екип заедно с разследващи полицаи, министерството на икономиката уволни няколко души от отдел „Концесии“, а министър Драгомир Стойнев обеща да скъса „симбиозата между нечестен бизнес и администрация“. Върховната касационна прокуратура нареди да се направи инстанционен контрол дали наистина е нямало виновни за предишните два инцидента в рудника – на газова експлозия и свличане през 2007 г.

Две години по-късно тихо и кротко проверката по случая бе приключена с прокурорско решение за липса на основание за повдигане на обвинения, което бе потвърдено от Окръжен съд – Благоевград. В изключително подробните обяснения на решението се казва, че случилото се не е резултат на човешка грешка, а на фатално стечение на обстоятелствата, които са довели до този трагичен изход. С две думи, под земята стават трагедии, това е.

Невидимата кал

Както и преди две години обаче, прекалено много неща покрай този случай не изглеждат наред, за да се подмине той с лека ръка.

Да започнем от уточненията в самото съобщение на прокуратурата. Установено е, че ръкавът, от който е дошло свличането – галерия Б, е почнал да тече още докато е бил обработван. Работата там е спряна за малко, после е продължила, после отново е спряна. Въпреки че говорим за галерия на половин километър под земята, над която има още 63 подобни галерии, не е направено много, за да се подсигури, че изтичането на вода няма да застраши работещите в съседните галерии. „При това натичане вертикално над подетажа се формира пластичен комин от силно овлажнени, обрушени скали“, казва следствието. Преведено, това значи, че нагоре се отваря място, през което да полетят тоновете кал и скали. „Във времето без видими и звукови признаци пластичната маса в комина загубва своята устойчивост и отваря път за натичане на водно-кална маса от по-горните подетажи. При натичането на калната маса с голяма скорост са увлечени скални късове и въглища, които се придвижват на разстояние от около 65 м.“ Според изчисленията височината на пролома трябва да е била поне 20 метра нагоре.

Никой, разбира се, не е можел да види този комин, но е можело поне да бъде предвидено подобно развитие и да се вземат мерки да се затвори и подсигури галерия Б, докато в А и В работят хора. Най-малкото работещите са знаели, че става дума за песъчлива глина, която се намира в почти течно състояние и, смесена с вода, представлява опасност.

Инвестиции, платени с кръв

Прокуратурата установява и очевидното – не се махат крепежите на горните нива и не се прилага принудително обрушване, което оставя празни кухини нагоре. Те „сами по себе си създават опасност от внезапно неконтролирано самообрушване и предизвикване на въздушен удар с изтласкване на газ метан и възникване на опасност на прахо-газова експлозия“. В галерия 64 (част от която са ръкавите А, Б и В) не са предвидени два независими вход-изхода. Не са предприемани и никакви мерки за управление на свлачищните процеси на повърхността и ограничаване на тяхното образуване. С други думи – ситуацията в мината непрекъснато е била на ръба на позволеното. А причината това да е позволено е в правилниците.

В основния нормативен документ – „Правилник по безопасност на труда в подземните въглищни рудници  В – 01-01-01“, както и в другите нормативни документи, свързани с безопасността на труда, не съществува понятието „кален пробив“, поради което не са предписани и мерки за безопасна работа при  опасност от нахлуване на кални потоци в изработките. За пробиви на вода и пулпове се споменава единствено в Правилника по безопасността на труда при взривните работи и в Правилника за минно- и газоспасителна дейност. Там обаче се третират действията за спасяване на хора при вече възникнал пробив.

Още преди две години, когато „Капитал“ попита инспекцията по труда за направените проверки в „Ораново“, оттам отговориха, че според тях избраният през 1972 г. метод на добив е отживяла технология – дълбаене на дълги галерии през въглищния пласт, изземване на пластовете отгоре, а после затваряне на галерията и оставяне да се „обруши“, т.е. горните пластове я засипят по естествен път. Този метод става все по-рисков с увеличаването на дълбочината. „Мнението на специалисти от „Минпроект“ и МГУ, участвали в разработването на проекта за експлоатацията на находището, е, че е предвидено добив по тази технология да се извършва до кота 0 (в момента добив се извършва на кота -18). По геоложки проучвания въглищни запаси има на 600 м под кота 0, което налага да се прокарат нови минни галерии и вертикална шахта и да се внедри нова безопасна технология, при която иззетите пространства се запълват“, се казва в мнението на инспекторите. По правило ГИТ не може да влияе на работодателя по отношение на инвестициите в развитието на мината, а никой друг също не е искал да влияе. Според тогавашното писмо от 25 години в мината не са правени никакви инвестиции освен за текущата работа.

На въпрос от „Капитал“ ГИТ потвърди, че е продължила да прави проверки и след инцидента – 13 на брой. Установени са 102 нарушения, по-голямата част от които са били отстранени, но има и такива, за които е потърсена административнонаказателна отговорност. Сред тях са неосигурени предпазни средства от работодателя, както и за нарушаване правилата на безопасна работа. Инспекторите се задоволяват да кажат в отговорите си, че „оборудването в „Ораново“ е по-старо от използваното в други предприятия за подземен добив“.

След трагедията собственикът на мината (небезизвестният местен бизнесмен Красимир Михайлов) е изготвил „план за бъдещото развитие на рудника“. Предвиждали се мерки за по-добра вентилация, по-добър транспорт и повече изходи. Оказва се, че нещо, което инспекцията по труда не може да наложи на собственика, трябва да бъде наложено от смъртта на хора.

Страна на неведомите сили

Всичко това се отнася само до засегнатите в обясненията от прокуратурата факти. А те дори не включват по-големите въпроси. Например как така една мина може да работи без годишен план, след като той е задължителен, и не трябва ли някой в министерството да понесе отговорност за това. Както стана ясно тогава, планът не е бил одобрен от министерството, а последната фатална галерия е била нарисувана с молив. Драгомир Стойнев обеща това да не се случва повече. Потърсен от „Капитал“, той каза, че не може да коментира заключенията на прокуратурата и съда, но припомня, че е заварил тотална липса на координация между министерството и другите институции, остарели наредби, неплащане на концесионни такси. „Започнахме промени на подзаконови актове, синхронизация на институциите“, казва Стойнев. Той посочва също, че няколко души от отдел „Концесии“ са напуснали тогава. По въпроса защо не е бил отнет рудникът на собственика му бившият министър казва, че е нямал право да направи това, след като Михайлов е платил неплатеното дотогава концесионни такси.

Част от причината може да е във факта, че управлението на рудника съвсем доскоро беше формално свързано с партия ЛИДЕР на Христо Ковачки – тя понастоящем се намира в парламента, където се отцепи от партията на Николай Бареков и удобно подкрепя някои начинания на правителството и ГЕРБ, а преди на БСП. Друга част може да е свързана с факта, че за хората, които искат да се пенсионират в рудника, не е намерена никаква друга заетост. Стойнев казва, че е започнал инициатива за създаване на такава заетост с кмета на община Симитли, но е очевидно, че няма особен напредък.

Така или иначе, четирима души загинаха под земята, а виновна за това явно е само природата. Случаят с „Ораново“ всъщност е поредният, в който разследващите не са в състояние да повдигнат обвинение за престъпление по непредпазливост, при което загиват хора. Това се отнася и за паднали сгради („Алабин“), и за наводнения (Бисер, Аспарухово, Цар Калоян) и за взривове на боеприпаси (Петолъчката, Горни Лом). Както и при рудника и там смъртта на хора е дело на неведоми сили, които никой не е можел да предвиди или предотврати. Твърде удобно обяснение, което помага на всички. С изключение на жертвите.