Топ ПРЕСА представя: Историята на д-р Йордан Манасиев: Не култивирам в душата си омраза, а само силна любов към България

Това, което се стремят на направят и комунистите, и съвременните глобалисти, е всички вие ще живеете като бройлери, всички вие имате нужда от ядене, всички вие имате нужда от мобилен телефон с чувствителен на допир дисплей, всички вие имате нужда от компютри… Третират ни като някакви говеда, които трябва да бъдат хранени, доени, стригани…

Роден съм на 15 октомври 1974 г. в град Благоевград. Семеен, баща на две момчета.

Непушач. Владея говоримо и писмено английски и руски.

Средното си образование завърших през 1992 г. в Техникум по електротехника -Благоевград, специалност – „Автоматизация на производството“.

През 2000 г. завърших следването си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – София, специалност „Молекулярна биология“, магистратура – „Генетика“.

Военната си служба отбих в Школата за запасни офицери, гр. Плевен. След едногодишен курс на обучение бях разпределен в танковата бригада в Горна Баня. Там изпълнявах длъжността командир на взвод. Уволнен съм с чин младши лейтенант.

През 2008 година успешно защитих докторат в Институт по микробиология, БАН, София.

Това, което искаме да изследваме е как работят целите геноми. Тази наука се нарича системна биология. Гледа се на клетката като цяла система и се изследват молекулите, които я изграждат – това са нуклеинови киселини, белтъци, липиди, захари, като цялата тази машинария се управлява от програмата, която е в гено-ма. По принцип клетката е една система. Обществото също е система. Целта на всяка една система е да има структура, за да постига определени цели. Целта на клетката е: „Умножи ме!“ Човешкото общество е също една система и тя има за цел да осигури оцеляването на индивидите в обществото. Многоклетъчните организми, каквито са да речем и хората, имат специална система, която се грижи за премахването на чужди тела.
Тялото практикува три неща: „Не го пускай!“ – имаме кожа, лигавици, които имат защитна бариера още на входа, т.е. държавата трябва да има силни граници.

„Ако влезе, го убий, ако е живо!“, клетката това „казва“. Тя няма хуманност. Влезе ли вирус или чужда бактерия, или го убиваш и оцеляваш, или не го убиваш, той се размножава, убива гостоприемника и умираш ти. Понякога се случва тялото да не може да се справи с по-голяма група от клетки, затова ги „затваря“, калцифицира ги, изолира ги от храна и всички вещества за живот и те си умират вътре в „затвора“.

Ако трябва да прехвърлим аналогията в обществото, как би трябвало да изглеждат нещата?

Първо, в България трябва да има непристъпни граници, през които да не минават никакви чуждици. Второ, всеки, който все пак влезе в България, трябва да бъде застрелян и унищожен на място и трето – ако са твърде много и не може да ги избием на място, трябва да ги затворим в концлагер и там да ги уморим от глад. Така звучи природният закон, така постъпва тялото.

Нека да кажем и човешките закони какво гласят – ние трябва да сме добри. Като християни не трябва да желаем смъртта на никой чужд човек и в такъв случай, това, което природните закони налагат – да ги избием, няма как да бъдат приложени. От друга страна, нашата добрина не трябва да доведе до ликвидиране на собственото ни общество. Получава се един такъв конфликт. Ние искаме да сме добри, обаче, в края на краищата добрите ще пострадат. За да не се получава подобно нещо, държавата трябва да направи така, че тези хора или да
почнат да се интегрират в нашия социум като започнат да учат нашия език, като се държат според нашите нрави и въобще да заприличват,
колкото се може, повече на нас. Ако откажат, моментално трябва да бъдат екстрадирани.

Какво става в един идеален националистически свят?

Всяка нация си е отделна, силна, войнствена, желаеща да заграби нещо от чуждите. Ние стигаме до един свят, в който военните конфликти са ежедневни и нормални, но като сложим и атомните бомби, приказката става съвсем невъзможна.

Според мен, национализмът, който аз изповядвам е по-умерен. Той гласи следното: Аз искам да съм си аз – специфичен, различен, със собствена култура, със собствени обичаи, със собствен светоглед и не искам да го налагам на никой друг! Както не искам и никой друг да налага на мен!

Това, което се стремят на направят и комунистите, и съвременните глобалисти, е: всички вие ще живеете като бройлери, всички вие имате нужда от ядене, всички вие имате нужда от мобилен телефон с чувствителен на
допир дисплей, всички вие имате нужда от компютри… Третират ни като някакви говеда, които трябва да бъдат хранени, доени, стригани. Няма да има конфликти между хората, защото няма да има различия. Като няма различия, всички се борят за едно и също нещо – да живее социализмът или космополитизмът!

Различните нации са си плащали цената, за да ги има тук днес. Става дума за патриотичният дълг. Към момента хората са попаднали под действието на мултимедиите, че парите са всичко, че парите ти осигуряват щастието.

Един философски проблем е това – какво е щастието? Кога един човек е щастлив и кога не е? Парите и материалните неща може да са щастие за едни хора, които са ограничени откъм материални неща. Но за един богат и удовлетворен човек, при когото това нещо е даденост, това не причина той да е щастлив, той започва да се бори за друго нещо. Хората, прехласвайки се по материалното, забравят за духовното, забравят за душата си, забравят за ония неща, които са безценни.

Колко струва майка ми да се порадва на внучето си?! Безценно е, ако аз съм в Америка или в Германия!

Хората се отчуждиха и озлобиха и си мислят, че по този начин ще постигнат само своето лично, егоистично щастие! Всъщност егоизмът и материализмът са това, което разграждат човешките контакти и човешките отношения.

Аз не култивирам в себе си, в душата си, в разума си омраза. Омразата директно е свързана с желание за смърт. Знам, че омразата е отрова за мозъка и душата и не култивирам подобни чувства. Това, което култивирам обаче, е силна любов към България. Това, което искам да направя, за да защитя България и българските
граждани, е, като използвам своите граждански права за свободно предвижване, свободно обличане, създавайки тези граждански отряди, разхождайки се по улицата, ние демонстрираме следното пред въпросните чужди елементи: „Ние сме тук! Знаем, че и вие сте тук и ви наблюдаваме как се държите. Ако започнете да вършите престъпления, ние ще сигнализираме.

Един от нашите противници излезе и каза: „Вие упражнявате психологически натиск!“ Да, да. Ние упражняваме психологически натиск, който има за цел едно – недей да си мислиш, че можеш да правиш престъпления в България. Това се налага, защото упълномощените органи, полицията, заради политическата обстановка в България, е твърде много ангажирана да пази депутати, протестиращи и разни други политически субекти. Всъщност полицията, която трябва да пази народа, пази управляващите от народа.

Всяка идеология има и своите така „детски болести“, да ги наречем. Национализмът също има нещо такова, което е по-известно като „културата на скин-хедс“ и на хитлеропокло-ници и поддръжници. Национализмът на скинхедс е първосигнален. Той е на ниво инстинкти, а на ниво инстинкти природните закони са ясни – чуждият трябва да бъде убит. Без коментар. И ако ти се позовеш на това, което ти говори природата и изключиш мозъка като възпитание – скинхедс може да бъде човек с недобро семейно възпитание или човек, който не е запознат с християнските ценности, въобще с манталитета и духа на старите българи – те са живели с чужди хора – в България има бежанци от Армения, Русия и те са се интегрирали в нашето общество и не са имали никакъв проблем, както сега със сирийци и афганистанци.