На Летен св. Атанас започва жътвата

Християнската църква почита на 5 юли св. Атанасий Атонски, живял през Х век. Ревностен християнин, Атанасий се оттеглил в Света гора и там в молитви прекарал остатъка от живота си. И днес един от светогорските манастири в Атон се нарича Велика лавра на св. Атанасий Атонски.
Българите наричат този ден Летен св. Атанас и казват, че светецът „облича кожуха си и отива при Бога да го моли за зима”, тъй като лятото вече се е преполовило. Св. Атанас Летни носи чертите на древните соларни божества – повелители на небесния огън, на летните небесни стихии, на слънцето, от което зависи плодородието. Затова и обредните практики в чест на светеца са в основата си езически – забрана за работа на полето, умилостивяване на стихиите с жертвоприношение, гадния за плодородие. Устройват се общоселски сборове, нареждат се празнични трапези. Стопанките омесват обредна прясна пита, която разчупват и раздават „за берекет и дъжд”. Дават се курбани за светеца, като се коли коч или вол. В Асеновградско мъжете обикалят ритуално селското землище с кожата от жертвеното животно, окачена на пръчка, за да предпазят посевите и градините от градушки и природни стихии.

Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл. В планинските райони, където житата узряват по-късно, празника наричат „Жетвар”, защото започва жътвата. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!” Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари – дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.

Двойните житни класове наричат „цар” или „майка” на нивата. След края на жътвата момите ритуално сплитат на плитка с червени конци тези класове, украсяват ги със скилидки чесън и сребърни парички. Тази плитка, наричани ”Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса”, запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат от зърната на „брадата на нивата” и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата. „Брадата” поставят и в средата на нивата, че „да остане там берекетът”.

В Тракия Летния Атанасовден и деня след него наричат „Света Черна”, „Баба Черна”, „Черен ден”. Според народните представи Баба Черна се криела подобно на чумата във вълната. Ако жените работят на нейния празник, децата им ще се разболеят от „черната болест”, „Света Черна ще почерни къщата им”. Затова на този ден стопанката коли на къщния праг черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”. Готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите, а с перата й бабите кадят урочасани деца.

На 7 юли почитаме св. Кириакия (в превод от гръцки Неделя), родена в Мала Азия през ІІІ в. Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за „небесния жених” – Христос. Заради непоколебимата си вяра девойката била хвърлена в тъмница и измъчвана, но винаги ставало чудо и раните й зараствали. Накрая, на 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на Светата великомъченица Неделя“.

В българските икони светицата е изобразена като красива девойка, облечена в народна носия. Почита се предимно в Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат „Голяма Неделя”, „Пресвета Неделя”, „Къса Неделя”, „Опална Неделя”, „Стара Неделя”, „Прясната Неделя”. На празника жените не трябва да похващат никаква работа, защото светицата ще се разсърди и ще ги накаже с болести и дори със смърт.

Стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. Болните се къпят в лековити извори, посветени на св. Неделя, или преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.

Християнската църква почита на 8 юли св. великомъченик Прокопий, роден в Йерусалим през ІІІ в. Император Диоклетиян го изпратил да преследва християните в Александрия. Там той се отказал от езичеството и приел Христовата вяра, заради което бил подложен на жестоки мъчения и посечен с меч през 303 г.

Българите приемат светеца за покровител на пчеларите и го наричат Прокопи пчелар. За празника жените на пчеларите приготвят два обредни хляба. Единия наричат „Боговица” или „Св. Петка”, а другия „Прокопий” или „светец”. Преди изгрев слънце ги отнасят при кошерите, намазват ги с мед и ги прекадяват с тамян. Пчеларите прекадяват кошерите и изваждат малко мед, който занасят в черквата да го освети свещеник, и използват този мед за цяр. В Източните Родопи и в Странджа планина наричат този празник „Прукоп”. В резултат на народната етимология от името на светеца възниква вярването, че който работи на този ден, „няма да прокопса”.