Чудо в храма на Долен! Саката жена проходи, след като преспа в църквата на родопското село!

Чудесата в църквата „Свети Никола“ в с. Долен край гр. Гоце Делчев нямат край.

Това разказва Емилия Юрукова. 55-годишната жена живее до входа на църковния двор и държи ключа от храма.

Останала сираче на 9 години, когато родителите й починали при катастрофа. Настанили я в социален дом в Пазарджик, a от там я извел дядо Благой Манолев, който стопанисвал църквата в с. Долен.

ЕМИЛИЯ ЮРУКОВА ПРЕД ТОП ПРЕСА: ДЕТЕТО МИ ПРОГОВОРИ СЛЕД ЧУДО ПРЕЗ НОЩТА ПРЕД ОЛТАРА

Намерил я в дома, след като една нощ му се присънило, че трябва да повери грижите за храма на малко момиченце с името Емилия. Откакто се грижи за това място, тя е видяла различни човешки съдби и чудеса, които са се случили там. Емилия Юрукова: – Една вечер, в 12 часа, пристигна джип с няколко века. Похлопаха на моята врата и попитаха кой държи ключовете за Божия храм. Отворихме им, влязоха. Но как влязоха?! Двама млади мъже отвориха джипа и помогнаха на около 30-годиш-на жена със свити крачета да слезе от него. Поведоха я към храма. Дадох им завивки, за да легнат, защото видях, че не си бяха взели.

На сутринта, около 5 часа, се тропа на вратата ми, жената ми поиска метла. Понечих да й кажа, че в църквата има, но мъжът ми ме спря: „Не, не, дай й метла!“, каза той. Докато се върна да се наметна с нещо, тя ме изпревари. Когато вече дойдох в храма, видях жената, която беше със свити крачета, да върви и мете! Попитах я: „Какво се случи?“, а тя само каза: „О, мило чедо! Ходихме по лекари, ходихме по манастири…, но ето какво се случи!“

След тази случка Емилия се надява чудо да се случи и с нейния 7-годишен син, който до тогава не проронвал и дума. Решава да пренощува в църквата на Разпети петък

– Аз не легнах на земята, аз легнах все едно в един пух от памук! По едно време почувствах как нещо леко ходи. Една жена от Плетена повдигна глава с пръст на устата ни даде знак да мълчим. През тялото ми сякаш мина нещо. Моментално съм заспала.

На следващата сутрин жената подозира, че чудото вече се е случило.

– Сутринта ставам да пържа на печката. Детето се събужда и ми казва: „Мамо, де е тати?“

Детето, което не говори! Както държах тигана, започнах хем да плача, хем да се смея!

Мъжът й също не можел да повярва, че детето им най-накрая проговорило.

– Той влезе в салона, отвори вратата и с отварянето детето се изправя на леглото и друсайки се казва: „Та-ти-и-и-и!“ Моят мъж така си остана, не можа да повярва. „Какво става, Еми?“, попита ме. „Ето виж“, казах аз.

От този ден нататък детето ни започна да говори.

Другият син на Емилия се удавил, когато бил на 18 години, а третият се ражда с детска церебрална парализа. Правят му няколко операции, за да го вдигнат на крака, но според маи-ката, силата на Свети Никола му е помогнала да оздравее.

– Всички лекари в ортопедия и травматология Горна Баня се видях в чудо с моето дете! Ако го види някой, няма да разбере, че е с церебрална парализа в инвалидна количка. На се случи чудо! Цяло село знае за моето дете!

И християните, и мюсюлманите в селото вярват в силата на чудотворния храм.

Адушка, жител на с. Долен: – Черквата е много стара и се носят легенди, че лекува хората. За да ти се случи нещо добро, трябва да вярваш. Ако не вярваш, няма да сполучиш.

– Господ е един! За вас е Господ, за нас е Аллах!