Градът: Рамуш Чауш от село Дъбница сее биоягоди по холандски чалъм

Преди десетина години холандци дошли в Гоцеделчевския край, изследвали почвата, водите, въздуха и решили, че тук може да развиват органично производство на ягоди и други плодни насаждения, да отглеждат вкусни плодове, без да използват химия. Те обаче искали да имат на разположение 7000 декара земя, за да има рентабилност, за да затворят цикъла на производство от разсада до преработката на продукцията, като построят и фабрика. Започнали да учат местните как се отглеждат биоягоди.
Рамуш Чауш от село Дъбница е един от малцината, които холандците научили на това. Той разказа как произвежда и предлага вкусни, ароматни, 100 процента екоплодове в семейното си стопанство с близо 30 декара ягодови насаждения. “Чужденците три години изследваха Неврокопското поле и се установи, че районът е най-чист, така казваха в докладите си, по отношение на тежки метали, на замърсители”, спомня си Рамуш. „И направиха от нашата дива, горска ягода хибрид с тяхната зенга гигана, по-сладки от тези ягоди няма, нямат конкуренция. Като аромат и сладост се получи като нашата дива ягода, а като едрина – тяхната“, разказва производителят. За около четири години холандците направили този хибрид. С това се занимавал Питър Колад – професор, доктор на науките. Целият му живот е минал в проучването и научни разработки, свързани с ягодите.
Рамуш Чауш е завършил най-напред Машинно-електротехнически институт, а след това – икономика и Лесотехнически университет. Бил е директор на предприятие с 1700 работници за производство на радиостанции и директор на горското стопанство в Гърмен. Вече като земеделец е всеки ден на полето. Споделя, че сега е по-различно. „Просто виждаш, че трудът ти има стойност“, обяснява той. “Не успяхме на холандците да им осигурим 7000 декара земя. Започна строителството на фабрика тук, до “Топлиците”. Първият етап се изгради. Оказа се обаче, че законът позволява да получат земята на концесия само за четири години. От 2003 г. до 2005 г. започна ходенето по мъките, а през 2006 г. чужденците се отдръпнаха, за да чакат по-добри времена, както се изразиха. Не бих казал, че се отказаха”, допълва Рамуш.
Според него необходими са уедряване, комасация на раздробената земя у нас, а също и промени, които да гарантират и привличат чуждестранните инвестиции. А чужденците искали да има затворено производство – от засаждането до преработката и готовия продукт, имали куп планове, продължава разказа си Рамуш. “Искаха да развиват и други производства, с малини да се занимават, сливи да отглеждат, да има и малка преработвателна индустрия – допълва Рамуш. – Даже да има и птицеферми, да се използва птичият тор.“

Много важен е начинът на обработване

“Не съм вярвал, че може да се произвежда земеделска продукция и без химия, но благодарение на холандците повярвах. Те ни “отгледаха” за пет години с действащи, пътуващи семинари, с много специализирана литература, обмяна на опит. Идваха тук внезапно, по всяко време”, разказва Рамуш. “Пет години се учихме и занимавахме само с екологичното производство на ягоди. Тук отглеждах разсад, имам специален разсадник – 10 декара, а разсадът е произведен по по-особен и специфичен начин от това, което нашата литература сочи. За пет години ни научиха на цялата технология – от разсада до производството и пазара.” Стопанинът разказва, че е подготвил специален екстракт, с който третира ягодовите насаждения – по рецепта на холандските учители. В него има коприва, чесън и хвощ, а също и босилек. Може ягодите да се третират и само с босилек, както го прави Рамуш. Благодарение на холандците цялата му нива от близо 30 декара е осеяна и с маркучи на инсталацията за капково напояване. Вода от случайни ручейчета и канали не се използва. Тя трябва да бъде изворна, чиста, допълва той. Много важен е начинът на обработване и на отглеждане на продукцията, убеден е Рамуш. Екологичното производство не е като конвенционалното – по-малко се добива, максимум тон и половина продукция. Предлага продукцията си направо на шосето, край нивата. Жената на Рамуш, която е учителка, и тримата им синове – единият специалист по финанси и контрол, другият – по туризъм, а третият – по човешки ресурси, също са ангажирани в семейния бизнес. “Това е истинският капитал, моята крепост, моята гордост – децата”, добавя той.