Бившият полицейски шеф Стойчо Стойчевски: Дупнишка „Лада” е замесена в убийството на Васил Илиев
-
- февруари 12, 2014
О.р. полк. Стойчо Стойчевски е роден през 1952 г. в Казанлък. Завършил е право в СУ, икономика и инженерство, изкарал е специализация в школата на МВР в Симеоново.
Бил е шеф на РДВР – Кюстендил, и РДВР – Благоевград. След това работи в Софийска дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и в Национална дирекция „Полиция“ /НДП/. Участвал е в разследването на знакови убийства от времето на прехода като тези на Андрей Луканов и Илия Павлов.
Сега е пенсионер. Няколко години след напускането на системата е работил като адвокат.
– Г-н Стойчевски, освен че сте работили в отдел „Убийства” на Национална дирекция на полицията, сте били и шеф на областните дирекции на МВР в Кюстендил и Благоевград. По ваши думи сте познавали много от местните /и не само/ ъндърграунд босове, които са се опитвали да контролират тези райони. Разкажете за някои от техните „подвизи”, останали неизвестни за широката публика.
– Преди това обаче искам да изразя с няколко изречения недоволството си от моя колега Ботьо Ботев, когото наскоро гледах във „Всяка неделя”. Съжалявам, добри приятели сме, работили сме много добре заедно, нямам лоши чувства към него, но неговата деликатност, неговото мълчание по някои въпроси ме накараха да го възприемам като човек, който се страхува и не иска да каже нещата такива, каквито са. Което за мен е доста неприятно. Аз бих го поканил да каже това, което знае, за да могат хората да се ориентират и да добият представа какво е ставало. Аз се опитвам да говоря за нещата такива, каквито са, въпреки че никой не е застрахован от неприятности. Но все пак, когато се говори за тези неща, за да ги приемат хората за достоверни, трябва да се казва истината. Ботьо се притеснява, не назовава нещата такива, каквито са, а ги знае много добре.
Действително, аз бях 4-5 години ръководител в Югозападна България на всички структури – БОП, сигурност, полиция, пожарна…, и доста познавам нещата. Искам да ви кажа, че регионът беше цитадела на групировката ВИС. Когато Богомил Бонев ме извика и ми съобщи, че отивам в Кюстендил за директор, ми каза и следното: Като влизаш в Кюстендил, няма град Кюстендил,а има Вис-2.
Искам, вика, държавата да си влезе в ролята в този регион“. И аз отидох и се постарах, доколко съм успял – кюстендилци ще кажат.
В Кюстендил се изявяваха хора от подземния свят, свързани с ВИС. Това е родното място на Васил и Георги Илиеви и е разбираемо да е така. Имал съм и преки, и косвени контакти и впечатления от почти всички представители на ВИС, а и сме работили по тях.
– Имахте ли сблъсъци с братята Илиеви и за какво?
– Братята Илиеви бяха изнесли дейността си вече на национално ниво и в региона се изявяваха техни представители, които също са известни – като Емил Наков, като Валери Ненов – Шам- шала и много други.
По убийството на Васил Илиев се водеше оперативна разработка – дубликат и на територията на Кюстендил. Интересното, което бих си позволил да ви кажа, е, че след като става убийството на Васил Илиев в ресторант „Мираж”, една дупнишка лада се оттегля от местопрестъплението. Това е засечено. Няма да споменавам номера на ладата и чия собственост е била.
– Наблегнахте на прилагателното „дупнишка” й аз схванах намека ви. Направих връзка по посока на вече мъртъв силов бос, за когото смятам, че също има какво да разкажете…
– Да, и в този период знаете, имаше отношения между тях… За онзи момент ВИС беше силната групировка, обхванала цялата страна, впоследствие се разделиха и от нея се появи СИК. Трябва да ви кажа, че, отивайки в Кюстендил като директор, амбициран да изпълня указанията на вътрешния министър, подмених състава, който е ръководил дейността на дирекцията до този момент с нови хора, опитах се да дам кураж на тези, които искаха да работят, и имаше резултати. В ареста се появиха и Емил Наков, и Валери Ненов, и Макенджиев…
– На какво стъпало в йерархията на ВИС е бил този човек?
– По мое време Макенджиев се изявяваше като бизнесмен, който въртеше всеки бизнес, който му попадне, и от който могат да се изкарат дивиденти.
Имам един случай с Макенджиев – дойде информация, че той добива и произвежда в двора на къщата си ракия. Тогава градът за 3-4 дни се умириса на ракия, защото няколко бидона по 20 литра бяха излети в канализацията, за да не бъдат задържани от полицията.
В Кюстендил има една хубава пешеходна зона и аз бях разпоредил в нея да не влизат никакви автомобили. Един път след обяд се разхождам там и гледам един голям мерцедес, паркиран перпендикулярно на зоната, и група полицаи се разправят с някакъв гражданин. Наближавайки, виждам, че това е Валери Ненов – Шамшала, представител на ВИС за региона и ръководител на футболния отбор. Валери Ненов разговаря по телефона, полицайчетата го чакат отстрани и офицерът, ръководителят, като видя, че наближавам, дойде при мен и ми каза: „Г-н директор, уволнява ни, вика журналисти на място, защото изпълняваме заповедта да няма паркирани автомобили…“ – „След като ви обижда и уволнява – в ареста”. Те само това чакаха и Валери Ненов се появи в ареста. В този момент той е председател на групата общински съветници от ВМРО и общинският съвет ще избира заместник-кметове. Обажда ми се Областният управител: „Г-н полковник, не можем да осъществим избора на заместник-кметове. Валери Ненов, председател на групата съветници от ВМРО, е в ареста. Ще го освободите ли?“ – „Не, викам, няма да го освободя. Но ще дойда да кажа пред общинския съвет защо е в ареста”. И отивам в залата, където общинският съвет води заседание. Известният адвокат Анани Константинов, пак от ВМРО, е председател на общинския съвет. Влизам в залата, а Анани Константинов говори с Красимир Каракачанов по телефона, за да го информира, че председателят на групата е задържан. И казва: „А, ето, г-н Стойчевски идва, давам му телефона”. Казвам му: „Аз не съм дошъл да говоря по телефона с когото и да било. Аз съм дошъл да уведомя общинския съвет за какво е задържан председателят на групата”. И той каза на Красимир Каракачанов: „Не желае да говори по телефона”, и затвори.
Като ги погледнах общинските съветници, всички тези, които изброих досега, знакови фигури в Кюстендил, са на първия ред. И пред всички казвам на областния управител и председателя на общинския съвет: „Вижте, аз няма да го освободя Валери Ненов, защото е извършил нарушение и ще си изтърпи ареста. Но като виждам на първия ред тези общински съветници, ей сега да ги прибера – няма да сбъркаме!”
– За съжаление тези хора не се оказаха зад решетките, а продължиха да правят пари и да се издигат в социалната йерархия. Докато някои от тях не бяха елиминирани – като Георги Илиев, за когото вие казахте, че сте го познавали по-добре от брат му.
– Избягвах да правя лични срещи с него, защото снимките от срещите на моите предшественици с Георги Илиев бяха в касата ми.
Затова отказвах такива срещи. Но това, което е обективно и трябва да се знае, е, че по принципа на вълчата порода те в родния си град се опитваха да спазват някакво благоприличие. Когато се случваха престъпления, които не са особено тежки, тези хора ги порицаваха, за да се пази родният им край, да не се шуми толкова много… Знаете, че вълкът там, където пребивава, не напада стадата. Това бяха приели и те като някаква практика и си я спазваха.
Имаха обаче взаимоотношения с кмета Вълов по това време, имаха взаимоотношения със следващия кмет, който дойде на мястото на Вълов, и не се разбраха за някакви спортни съоръжения, които искаха да изграждат. Естествено, общината трябваше да им предостави някакви терени, но тя не ги предостави, и затова бяха изтеглили и участието си във футбола. Отидоха в Пловдив и хванаха „Локомотив“(Пловдив).
За Васил Илиев това, което бих могъл да кажа, е, че в края на жизнения си път, преди да бъде убит, беше започнал да злоупотребява с наркотиците. Идва на територията на Кюстендил, има си няколко любимци, които му действат развлекателно, един от които Валери Ненов – Шамшала, вика ги, събират се, веселят се, два-три дни не излизат от местата…
– Тогава беше силна фигура и Иво Карамански, който е роден в Дупница – град, който също е спадал към вашата дирекция…
– За мен като човек, който познаваше и двамата – и Георги Илиев, и Иво Карамански, разликата между тях като хора, като личности е много голяма. Карамански беше човек без съдържание. Докато Георги Илиев, мога да твърдя, имаше човешки качества и някои неща, които го отличаваха от Карамански. Карамански беше изхабен. Той демонстрираше, парадираше, имаше връзки със структурите на МВР… Заради контакта с него стана случаят „Белите брези“ навремето.
– Вие тогава сте били в НДП – София, и сте имали поглед отвътре към случая. Как се стигна до това фатално объркване, г-н Стойчевски?
– Ще ви кажа едно към едно. По това време Виктор Михайлов беше вътрешен министър, а Коста Богацевски – главен секретар. Тогава беше извършено едно нарушение на закона за МВР.
Коста Богацевски беше подписал нареждането за изкарването на баретите от отряда, за да охраняват срещата на Ботьо Ботев, Григор Вълков и Иван Иванов с Иво Карамански. Иван Иванов организира срещата в дома си в кв. „Белите брези“. Баретите -подп. Чанев, Индианеца и други охраняват срещата. Обаче те са облечени в камуфлажни облекла някаква жена или мъж вижда, че в блока се движат така облечени хора, приели са ги за престъпници, за представители на групировките и сигнализират в Столичната дирекция на МВР. Там тогава длъжността началник е изпълнявал Григоров. Той веднага изпраща групата БМБ – „Борба с масовите безредици“, към Столична дирекция, и отивайки на територията, докато подадат сигнали, докато се легитимират, става едно разминаване и подп. Чанев и Индианеца от баретите са убити от служителите на БМБ-то, защото те са се опитали да се легитимират, но поради липсата на координация се е стигнало до стрелбата.
Като човек отвътре знам, че след това тази заповед трябваше да се анулира, да се вади нова, нещо, което документално не беше изпипано… Имаше пропуски в тази заповед. Тази случка в „Белите брези“ обаче послужи за основа за издаване на редица заповеди, които да подобрят субординацията в МВР.
– Един от вашите любими „герои“ е Васил Горчев – Кьоравия. С какво влезе в полезрението ви като полицейски шеф в Благоевград?
– Ние живеехме в общ хотел. Аз не съм си избирал мястото, където ще живея. Преди да отида за директор в Благоевград, директор там беше Краси Младенов, той живееше в тази стая в хотела. Сменяйки го, аз се настаних в същата стая и се оказа, че Васил Горчев за разлика от мен живее в цял апартамент на горния етаж.
Аз добре го знаех какъв човек е, с какво се занимава, кой стои над него и какви са нещата около него, но ще ви разкажа един много елементарен случай. Връщайки се една събота и неделя в Благоевград от София, защото имаше посещение на някаква делегация, без те да ме очакват, гледам пред хотела една група – Васил Горчев, Джудиста, Балевци…
– … Кайманът на подземния свят в Благоевград…
– … да, и всяка млада жена, която мине край хотела, то не е свиркане, не е задяване… И хората избягват да минават пред този представителен хотел, който е в центъра на града. И това ме подразни много. Тук ще направя едно уточнение. Забелязах, че това го правят тези момчета и ги предупредих: ако още веднъж ги видя там събрани на такава група и да дразнят хората, всички ще се появят в ареста. И те през делничните дни, когато съм в Благоевград, не го правят. Но една неделя се върнах заради делегацията, защото трябваше да се организират допълнителни охранителни мероприятия, и гледам – всички са на площада, същото, което го правеха, пак си го правят. Обадих се в дирекцията, веднага две-три патрулки заградиха площада от всички страни, бяха 12-13 човека, и всички се появиха в ареста. В понеделник, когато им изтече срокът за пребиваване в ареста, срещам Васил Горчев и той ми вика: „Е-е-е, г-н полковник, при Тодор Живков нямаше такива неща! Какво става, какви са тези работи?“ Викам му: „Сега ги има“.
Всичко около Васил беше известно. Но останаха много неясни моменти за тефтерчето му, за съпругата на Мирослав Писов, пак мой кадър, назначен за началник на БОП-а в Благоевград, който впоследствие с една група от 5-6 човека осъществи задържане на Чората, по време на което той умря. За което пак останаха много неясноти.
Горчев е давал пари назаем на много хора.
– И вероятно си е записвал имената и сумите в тефтерчето, подобно на цар Киро – нали неговото тефтерче, нещо като част от „база данни“, изплува наскоро в медиите.
– Може да се направи такъв паралел. Това тефтерче предполагам, че още се намира в архива на делото. Там имало записани доста интересни неща за доста интересни хора, но аз вече не съм бил в Благоевград и установих това от медиите. От това тефтерче могат да излязат много интересни неща, както и въобще от този регион, но няма кой да ги разнищи. Няма куражлии хора, които да предприемат нещо. Всеки, преди да каже или предприеме каквото и да било, мисли за гърба си. Нормално е, хората са загрижени за сигурността си, но по тази логика няма нищо да излезе, ако всеки се пази толкова много.
Бих ви препоръчал сега вие да се разходите и да видите къде отидоха чувалите с намерените официални документи на служба „Пътни такси и разрешителни“ на КПП „Кулата“.
При обиск на братовчед на шефа на тази служба са намерени чували с документи, но къде отидоха те, какво стана с тях и защо, нищо повече не се чу.
Оказа се, че фалшивите документи са се съхранявали в службата, а истинските – в дома на братовчед на шефа на „Пътни такси и разрешителни“. И те случайно се намериха при обиска, вдигна се малко шум и чувалите пак потънаха някъде.
– Явно някаква голяма „черна дупка“ в българския политически живот поглъща тефтерчета и други уличаващи документи…
– Тефтерчето на Кьоравия може да даде отговор на много въпроси. Изводът, който си правя аз, е, че някой на по-ниско ниво дори да иска да свърши нещо, да започне да работи, да стигне до нещо, след това някой от по-високо ниво се разпорежда какво да се случи и нещата се потулват.
– Как ви посрещнаха в Дупница братя Галеви и техните хора?
– Ще ви разкажа един интересен случай от моята практика. Вече съм назначен за директор на полицията в Кюстендил и първо трябваше да се представя на депутатите. Тогава кмет на Дупница беше д-р Панчо Панайотов, който действаше на всички много респектиращо. Влизам в един кабинет, ама много голям, той в дъното на едно бюро, представям му се, започваме разговор и в един момент той ми казва: „И г-н полковник, да го имаш предвид и да знаеш, че аз този град, когато реша, мога да го изкарам на главния път!“ И понеже беше свикнал да му се плашат, да се съобразяват с него, а пък аз не съм от тези хора, му казвам: „Д-р Панайотов, съветвам те да забравиш вече за това. Аз съм тук, за да няма подобни неща и държавата да си влезе в ролята“.
Братя Галеви се бяха установили в Ресилово, техния вилает, както го наричат. Моето отиване в Кюстендилския регион беше предшествано от една проверка, разпоредена от вътрешния министър, която я ръководеше Кирил Георгиев, шефът на БОП – Кюстендил. Галеви са бивши служители на БОП, преди това са били барети, и са събрани доста материали за тяхната дейност, има реакция и от населението на този регион, затова Кирил Георгиев с една комисия отиде и направи проверка – никакъв резултат. Божидар Попов, бившият главен секретар на MBР, Бог да го прости, и той прави една проверка – резултати никакви.
– В какво са били обвинени Галеви?
– За дейността им, която са извършвали на територията – офицерска банда за влияние в региона, рекетиране на бизнес, на общинари и така нататък. Впрочем те са се опитвали да помагат на структурите на MBР, но с каква цел, не е ясно, не са били много чисти взаимоотношенията. Човекът, който е бил във връзка с тях – Ушатов се казваше, подполковник, от местните, беше пенсиониран по указание на министър Бонев, тогава на негово място предложих Кирил Георгиев, който после стана началник и на национална служба БОП в София.
Правеше се проверка след проверка, не се получава никакъв резултат за действията на офицерската банда на територията на Кюстендилски регион и трябваше аз да поема тези неща вече като директор. Братята Галеви си кротуваха, не смееха много да реагират на процесите в обществото, но след време разбрах, че са овладели пак нещата наново. Те са посочвали кой да бъде регионален директор на Кюстендил, кой – на Благоевград, кой да бъде началник на БОП-а в столицата, с една депутатка и един бивш вътрешен министър са подреждали нещата…
– Вие не сте били в техния списък, не са лобирали за вас, нали? Извинявайте, че по такъв начин задавам въпроса.
– Ако съм в някакъв техен списък, той е бил или за ликвидиране, или за дискредитиране.
– А не се ли опитаха да ви дискредитират? Чрез ситуация, чрез компромат?
Да ви кажа честно, не се опитаха, защото и сега можете да отидете в този регион и дори случайни хора да попитате за дейността ми. Имах пълната подкрепа на МВР. Те са установили доколко директорът може да влияе на процесите или не. Затова Галеви са си правили сметките.
– Да. тогава братя Гзлеви наистина бяха по-кротки.
– Хрисими бяха. Бяха се спотаили и кротуваха. Но след това пак станаха кадровици на полицията, на МВР на митници, в София влияеха на процесите…
– По ваше време имало ли е разработка за завода за лекарства в Дупница, където според твърдения на бивши кадри на ДС и разследващи журналисти навремето се е произвеждало наркотичното вещество каптагон?
– Много оперативна работа има по този завод. Много материали са натрупани, много хора са работили по дейностите в тази сфера, изключително много информация има – само да има някой желание да я прочете, да я види…
Източник:”ШОУ”
Be the first to leave a review.
