ГРАДЪТ: Ода за Доспат

Пламен Масарлиев

Доспат, Доспат – райски кът, красива перла край брега на
езеро.
Китно място сгушено под Калаиковското и под Келтепе.
Окрилено от горските върхари,
посредата си на кръстопът.
Ти сякаш търсиш своята
посока
и питаш се отново – как и
накъде?
Бубалета, майчиците оста-
ряха,
а децата готвят се за път.
Що ли става с тебе днеска
милий роден град… и свят.
Духът ти горд ли пак постра-
да
или сбърка своя път.
Но, аз вярвам ,ти ще се
събудиш
от унеса на своя смут.
Чедата си отново ще прегър-
неш,
Завърнати в земите на дес-
пота Слав.
Дори и външните за тебе
хора
те носят като блян, щом
зърнали са и веднъж изумру-
дената хубост на твойте нощ
и ден.
Дерзай, не падай духом,
вярвай в бъдният си ден.
Теб браните Родопа – велика
планина,
с най–шарената черга от
билки, хора и цветя
Изправи главата гордо,
бори се със достойнство за
твоята съдба.
Ще те има вечно и в бъдни
времена…