Вельо като „сатрапа“ Груйо

Кметът на Петрич Вельо Илиев се оказа по едно и също време в положението на македонския премиер Никола Груевски в съседната на Града на милионерите Македония. Там народът скандира: „Груйо, оди си!“, при нас 3 сдружения с хората си скандират: „Вельо, върви си!“. В западната ни съседка народът иска да линчува „сатрапа“, в Петрич издигнаха чучела на Вельо, които изгориха на кладата ритуално.

Има и още една прилика между двете събития и тя е в думата „шуробаджанащина“. При Груевски тя се изразява в това, че е назначил за шеф на тайните служби на Македония своя шурей Сашо Миялковски, а роднинско-приятелският принцип в раздаването на постове и обществени поръчки в Македония е неписано правило. Почти като в Петрич, където самият кмет Вельо Илиев се принуди публично да признае, че има конфликт на интереси и шуробаджанащина заради факта, че шуреят на зам. кмета на Петрич Христо Георгиев – Стоян Липошлиев, получава обществени поръчки в размер на около 12 000 лв. всяка година. Каза го обаче с демонстративна доза пренебрежение, може би заради разбирането, че на фона на милионите от обществени поръчки „някакви си“ 12 000 лв. годишно са си направо капка в морето. Само че за петричани от памтивека е известно, че за каквото и да става дума, става дума за пари и далаверка, и в Петрич хората са чувствителни кой ги взема, защото, ако е шуреят, се сърди баджанакът, а сръдните за пари между роднини почти винаги еволюират в открити войни. В Града на милионерите извън списъка на преките участници в протестите и техните опоненти хората са наясно, че битката не е за справедливо разпределение на обществените поръчки, в това отдавна никой не вярва. Истинската битка е при кого ще отидат парите – при шурея или при баджанака. Защото човекът, който оглави бунта на „онеправданите“, е Заечки, който в Петрич е известен като бизнесмена, реализирал една от най-големите обществени поръчки – за депото за битови отпадъци, чрез фирма „Еврострой“. И това е станало по времето, когато заместник-кмет на Вельо Илиев е Тони Александров, на когото същият този Заечки е баджанак.

И тук има още една аналогия със събитията в Македония – там водачът на протеста е лидерът на социалистите Зоран Заев, в Петрич – Заечки. Просто съвпадения, дори и в това, че Заев също бе атакуван с компромат, че искал огромна комисиона от продажба на държавна земя. Явно по тези географски ширини така си е прието – както в Скопие, така и в Петрич.

И за да приключим с аналогиите – в Македония Груйо уволни шурея Миялковски, като един вид кръвопускане, което да омилостиви тълпата и да му спечели малко време за организиране на защитата. В Петрич е много вероятно да стане същото – Вельо да освободи Христо Георгиев, защото шуробаджанащината се свързва с него.