Топ Преса: Баба Добра и дядо Киро от Илинденци: Да си чист, въпреки пясъка в джоба и ожулените от работа ръце

Мила ПАВЛОВА

През миналото лято, когато усилено течеше ремонтът на къщата ни, нашите съседи баба Добра и дядо Киро взеха да освежават своя двор с подръчни средства. Синът им пребоядиса входните врати. Жените взеха старите ни четки и варосаха. Казваха: „Ще ви дойдат важни гости, да не се излагаме. Трябва и ние да се стараем.”

А гости идваха много често в тяхната селска къща. Ние правехме модерния тип дом, но от забързаното ежедневие се радваме много по-рядко на добри гости.

Те са от хората от старото време – работливи, услужливи, всеотдайни, добри. Имат си кобилка. Казва се Маринка. Всяка година на Маринден баба Добра черпи за нейно здраве с бонбони „Амфора”. Ние пък на свой ред, пожелаваме да ги слуша повече, че тя е малко инатлива и проявява конския си характер понякога.

Само да се отвори сезонът, баба Добра и дядо Киро впрягат Маринка в каручката и от ранни зори тръгват по ниви и лозя. Тяхната каручка е от изчезващия вид „детски кътове”. Малкото деца, които се мяркат по селската ни уличка, играят в нея. Толкова е уютна за къща, със старите черги, които все още намираме от някъде. Баба Добра и дядо Киро си имат прасенце, кокошки, куче, котки. Гледат и козички. Когато напролет се родят яренца, техните внучета бързат да ги видят. Радват им се как скачат по купчината дърва, помагат да нахранят козите и си ги разпределят, те са много и има за всички. Нашият батко, когато е бил по-малък все е казвал „Бабо Добро, ще ми дадеш ли едно яренце за Сандански?”, а тя като го питала къде ще го гледа там в града, той отвръщал: „На терасата!”

Плодовете на техния труд са истински. Както казвасъвременният свят – „Биопродукти”. Аз дълго времезареждах ваучера в телефона на баба Добра. Тя винагиотправяше големите си благодарности, а за мен ценнибяха благите думи, с коитоме изпраща сутрин на работа и био храните, с които черпи детето ми.

Мерне ли ни на улицата ниподава ябълки, круши, грозде, козе мляко. Особено обичам прясното им сирене. Ниепък ги харизваме с по-модерни храни, които те небиха си купили. Закъсам лиза магданоз през студенитемесеци, съседската градинае на разположение.

Когато и да съм надниквала в тяхната къща, съм сиказвала „Колко подредено,нямат нищо излишно.” Не са„обременени” с домакинскиуреди като прахосмукачка,съдомиялня, пералня и пр.Но при тях е чисто и спретнато.

Винаги са до нас. Ако трябва да се приготвят домашни кори, баба Добра идва в лятната горещина и точат с моята свекърва кори.

Ако трябва да се коли агне, дядо Киро става в 5 часа, за да помогне на свекъра и да има време за нивята. Ако трябва да преместваме тежък товар, дядо Киро се притичва на помощ. Той не се срамува да пере, ниже чушки, мете.

Имали са не малка мъка, както се случва в живота на доста семейства. Но успяват да запазят силите си и да продължат битието.

Имам чувството, че са най-обичаните баба и дядо. През цялата година при тях се нижат гости – внуци, близки и далечни роднини, приятели. Баба Добра и дядо Киро ги посрещат с домашна ракийка, домашни мръвки и усмивки. Още помня един летен ден, дядо Киро дундуркаше своето правнуче и го заиграваше с цветята на двора.

Въпреки земеделската работа, бабичката успява да поддържа и хубава цветна градинка. Дали следващите поколения ще имат удоволствието да се радват на такава идилия…

Добрина-а-а, Добрина-а-а-а. Когато дядо Киро вика своята Добринка, личи уважението към своята жена – в гласа, в отношението. Те са един пример за сплотеното семейство на българина от стари времена.

Господ да дава здраве и живот на такива хора, защото чрез тях още живее духът на онези работливи българи, които са се трудили от сутрин до здрач и на тях е чужда съвременната суета, която изяжда хората сега. Те напомнят за родителите на нашите родители и има какво да научим от тях.

Да си чист, въпреки пясъка в джоба и ожулените от работа ръце.