Топ Преса: Българско сираче, осиновено в САЩ, иска да оглави социален дом в родния Благоевград
-
- май 15, 2015
От първите години в живота си Минка помни само лошата храна и лошите възпитатели
Силвия СТОЯНОВА
Сираче, изкарало първите 6 години от живота си в сиропиталищата в Благоевград и с. Петрово, а след това осиновено от американско семейство, от няколко дни отново е в родния Благоевград. Сега като студентка в Американския университет (АУБ). Минка Дорер пристигна в АУБ от Тенеси по програмата за обмен на студенти. 19-годишната българка с американски паспорт ще изкара в АУБ поне един семестър по специалността „Бизнес администрация“. Идеята да се върне в Благоевград и да усети отново атмосферата на града и родината си била на майка й, която преди 13 години я осиновила и отвела със себе си в Щатите.
Спомените на Минка от първите 6 г. са малко, но много ярки. В онзи период от живота й се формира голямата й мечта – да има в изобилие хляб и масло, защото храната в двата дома за сираци била малко и лоша, а възпитателите, както твърди Минка – дори още по-лоши от храната. Момичето днес предполага, че за негативното отношение към него вероятно е допринесъл и фактът, че в дома в Благоевград само тя и едно друго дете били ромчета. Връзката на Минка с бъдещите й осиновители станала по интернет, където била качена нейна снимка с краткото описание, че момиченцето обича много музика. Тази любов всъщност предопределила живота й, защото сем. Дорер също са запалени меломани. Щом видели усмихнатото мургаво личице на Минка и прочели за слабостта й към музиката, двамата американци взели решение да летят до България и да осиновят детето, колкото и време да им струва това.
„Те са моите герои, знам, че ще ме подкрепят във всичко, каквото и да реша“, казва днес младата дама. В момента, освен че учи в АУБ, Минка е и доброволка заедно с още няколко възпитаници на университета, с които заедно ходят в Помощното училище в Благоевград и се опитват да учат ромските деца от началния курс на английски език. Успоредно с това Минка се опитва максимално бързо да възстанови родния си български език, за да ликвидира по-бързо езиковата бариера между себе си и учениците си, а следващата точка в сгъстената й план-програма е да научи и ромския език.
Наскоро Минка посетила Дома за деца, лишени от родителски грижи, в Благоевград и по признанията й после пред нейните състуденти в АУБ там тя отново почувствала цялата безнадеждност на настанените в сиропиталището деца. В дома Минка се запознала с малко момиченце, което през цялото време не й пуснало ръката. Още докато се прибирала към общежитието в Скаптопара, младата американка купила на новата си приятелка гривна, също като нейната, и сега с нетърпение очаква да отиде отново в дома, за да я подари на детето.
Само след няколко дни престой в Благоевград г-ца Дорер вече има начертана пред себе си и генерална идея с какво ще се занимава занапред – веднага щом се дипломира в САЩ, тя ще се върне в България да помага на ромската общност. А най-силно Минка желае да стане директор на дом за сираци в България, където възнамерява да обгради децата с толкова любов, колкото могат да поемат.
Be the first to leave a review.
