Ексклузивно! Николина Чакърдъкова: Здраве, мир, сила и любов – в тези думи се съдържа най-голямото богатство

Хиляди плевенчани повече от два часа и половина пяха и играха хора на 27 март в Градската градина заедно с известната народна певица и нейния Неврокопски ансамбъл. Спектакълът „Най-голямото богатство“ е част от националното турне „Да съхраним българското“, което се провежда с подкрепата на АБВ. На концерта в Плевен присъстваха президентът (2002 – 2012 г.) Георги Първанов, Румен Петков, Емил Кало, Цветан Антов и други представители на АБВ.

Преди спектакъла Николина Чакърдъкова отдели време специално за читателите на „BG Север“.

Николина Чакърдъкова е родена на 4 септември 1969 година в Гоце Делчев. Тя се появява на професионална сцена за пръв път едва на 14-годишна възраст. През 80-те години на миналия век се утвърждава като солистка в Неврокопския ансамбъл, с него пленява публиката в България, Западна Европа и Канада. 1987 г. е преломна в кариерата на народната певица, тя е поканена от проф. Кирил Стефанов да се присъедини към Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“ – Благоевград. В концертните си изяви Николина Чакърдъкова пленява публиката освен с магическия си глас, и с атрактивното съчетание с хореографските постановки на доц. Георги Хинов (сега ръководител на Северняшки ансамбъл „Иван Вълев“), както и с ефектните декори и красиви костюми, изработени от художника Васил Докев.

През 2013 г. новият й спектакъл „Най-голямото богатство“ разпродава зала №1 на НДК за три поредни вечери – 10, 11 и 12 декември. За спектакъла са изработени над 100 нови костюма, в които са вплетени мотиви от Македонския край с ръчно изработена бродерия от сърма. Декорът e копие на фасадата на историческия музей в Гоце Делчев. Картините на сцената се променят всеки път в зависимост от песните, музиката и танците и благодарение на технологията 3D-мапинг. Певицата е собственик на Фолклор ТВ.

Интервю на Поля ТОМОВА

– Г-жо Чакърдъкова, кое е най-голямото богатство?

– Здраве, мир, сила и любов. Това са едни думи, които смятаме, че се полагат на всеки. Когато обаче човек мине през различни етапи от живота си, още повече – през такива, които не е и подозирал, че ще има, осъзнава, че тези неща са истински важните. Разбираш, че с всичките пари на света не можеш да си купиш точно тези неща, затова смятам, че е наистина голямо богатство и щастие да ги притежаваш.

– Вие преминахте през голямо житейско изпитание – тежка болест. Уплашихте ли се и на какво ви научи това?

– Аз не познавам нормален човек, който да не се уплаши от тежка диагноза, от наистина две спешни операции, белодробна ембулия… Няколко пъти усещах как губя почва под краката си, дори си казвах – сигурно това е смъртта. Това променя много. Осъзнаваш важните неща в живота, като че ли минаваш над нещата. Аз се опитвам да се възползвам от живота си и да бъда полезна – не само на себе си и на децата си, а и на по-голяма аудитория от хора с това, което мога да правя.

– Защо предприехте това турне, може ли да се каже, че е предизборно?

– Първо, искам да кажа, че аз винаги съм подкрепяла Георги Първанов. Познавам го от години и това, което ни свързва, е родолюбието, любовта към българското. Турнето ми не е политическо. Повярвайте ми, аз съм имала възможността да правя политическо турне, нямало е избори, в които да не участвам. Аз съм била една от най-търсените изпълнителки, защото събираме много хора, които ни харесват и обичат. Сега обаче решихме да си направим турнето, за да представя най-новия си спектакъл – „Най-голямото богатство“, част от турнето „Да съхраним българското“. Това е замислено още през месец декември, тъй като аз имах един престой от около шест години, в които нищо не можах да направя. „Най-голямото богатство“ имаше голям успех в зала 1 на НДК, над 12 хиляди души гледаха този спектакъл. Направихме най-модерните технологии в областта на концертната дейност. Публиката заяви – такова нещо не сме гледали, благодарим ви! Аз си казах – дали само в София трябва да имат възможността да гледат този спектакъл. В крайна сметка и в другите градове на България има хора, които трябва да видят това, което сътворихме на основата на българския фолклор. Има още една причина да тръгна на това турне. Ние имаме фолклорна телевизия. На много места неразумни кабелни оператори си позволяват да изключват тази телевизия. Причината е мърлявщина или неосъзнаване какво правят. Затова исках това турне да стигне до хората, които нямат възможност да гледат Фолклор ТВ. Тук искам да се обърна към всички, които обичат, а не могат да гледат тази телевизия. Ако не ви я пускат, просто се махнете и отидете при по-достойните кабелни оператори, които излъчват българска музика. Повечето собственици на кабелни телевизии са чужденци и не им пука изобщо.

– Колко време ви отне подготовката на спектакъла?

– Близо шест месеца. Този път на мен ми беше по-лесно, защото имах ясна стратегия, знаех какво точно трябва да направя. Пресъздадох смисъла на живота – оптимизъм, веселие, любов -…в този спектакъл нямам тъжни песни. Имах ясна визия за тази постановка, исках да покажа, че аз съм добре, че съм здрава, че съдбата ми даде шанс. За мен е много скъпа оценката на хората, които казват, че това, което правим, им харесва, че им пълни душата. Нашите концерти не минават просто така, те оставят следа.

– Завършвате спектакъла с изпълнение на българския химн. Защо?

– Химнът не са просто няколко думи, това е цялата красота на страната ни. Не може просто да изпееш химна, трябва да изпиташ потребност от това. Винаги съм казвала, че родолюбието се възпитава. От малки децата трябва да знаят, да познават страната ни, за да я обичат. Аз пътувам доста, но очите и душата ми се затъжват за нашата красота, за зелената ни България. Щастлива съм, че с моята работа имах възможност да обиколя всяко кътче на нашата Родина. Ако преди десет години ми бяха казали, че трябва да пея химна, аз нямаше да мога да го направя. Сега съм готова и го изпълнявам с цялото си сърце. Виждам, че хората пеят с мен и това дълбоко ме трогва.

– Защо подкрепяте Георги Първанов?

– Винаги съм харесвала неговата политика. Аз не съм член на никоя партия, но съм в инициативния съвет за създаване на АБВ. Георги Първанов винаги е готов за диалог. Уморих се да слушам личните паунски надувки на политиците, не съм длъжна и никой от нас не е длъжен да ги слуша. Защо всички останали смятат, че са най-важните? Тези хора принизиха всичко, дори и човешкото мислене. Виждате, че нашият народ от година на година се срива в духовен и в морален план, а вина за това имат и политиците. Алтернатива за българско възраждане – в тези думи е целият смисъл на онова, към което се стремим всички. Георги Първанов говори и работи за съхраняване и възраждане на българското. Никой не може сам да се бори, но заедно сме сила. Когато тръгнах на това турне, аз поканих съмишленици, с които да дадем самочувствие на българите. Казах – на моята сцена аз ще позволя и ще дам пет минути на тези хора, които ще дадат оптимизъм, които ще подкрепят моята кауза – да съхраним българското. Тогава Първанов и Калфин казаха – ние ще дойдем. Попитах – стиска ли ви, защото вие ще се изправите пред моята публика. Да, идват, подкрепят каузата и трябва да ви кажа, че дори един човек не си е позволил да освирква, дори аплодират. Това е голям знак, защото е голямо мерило да се качиш на тази сцена и да видиш как реагират хората.

– С какво политиците могат да помогнат в тази кауза?

– Ролята на политиците е да правят живота на хората по-добър. Най-простото и ясно нещо е да има закон за защита на българското. Не може всеки да ни мачка в собствената ни държава. Всяка уважаваща себе си страна има такъв закон, няма нормална държава, която да не си пази собствените производители. Всеки се чуди какви да са приоритетите. Има един приоритет – българинът и неговото благоденствие, всичко трябва да се завърти около това, в тази посока. Този, който го направи, ще е вечен политик. Сега слушам и Бареков, и Станишев, и останалите – аз ще бъда такъв, ще направя това……Кажи ми какво ще направиш за мен, конкретно, за българското. Така трябва да мислим всички, ако искаме да променим нещо към по-добро. Аз съм част от хората, няма да ставам политик, но искам да бъда посланик на добра воля за опазване на българското. Затова съм до Георги Първанов, до Ивайло Калфин.

– Защо останахте вярна на фолклора и не залитнахте към попфолка?

– Може и клиширано да звучи, но аз съм закърмена с фолклора и никога не съм слушала попфолк. В моята къща винаги се е пеело и слушало фолклор. Дори си спомням, когато излязоха първите попфолк изпълнители, когато гледах по телевизията една певица, която пееше „Аз съм хищна хиена“,…гледах и не можех да проумея, втрещих се… В същото време аз съм участник в български ансамбъл, в който се пее фолклор, в който се носят носиите ни, пътуваме навсякъде по света, получаваме аплодисменти… И изведнъж ушите ми чуват нещо толкова вулгарно – това беше голям шок за мен. За миг дори не съм предполагала докъде ще стигне това чудо – тази вулгарност и всичко останало. След 10 – 15 години виждате, че и в учебниците по пеене се вкарват попфолк изпълнители…. Тези хора, които правят това, за мен са предатели, независимо къде са в йерархията. Много болна тема е за мен това, просто не ми е все едно. Затова и направих това турне, в което търся съмишленици. И още нещо, което според мен е много важно – ако ние сами не се уважаваме, няма как останалите да ни уважават. Когато видиш твой сънародник, който е направил нещо, може би е добре да го подкрепиш, а не да злословиш. Ще ви дам един пример – наскоро бях в Израел и не виждам, че там хората в магазина се насочват натам, където е израелското знаме. Казват – как така ще купуваме друга стока, като ние когато купуваме родната стока подпомагаме себе си, защото парите се връщат към нас.

– Къде е скъсана връзката в нас, българите, според вас?

– Навсякъде е скъсано – и в семейството, и в училището. Родителите не можем да ги упрекваме, защото те водят една истинска борба за оцеляване – работата е несигурна, работят на няколко места, чудят се как да свържат двата края. Да не говорим за безработни родители, които нямат сили и пропускат важни детайли във възпитанието на децата си. Сега наблюдавам младите майки, които отглеждат децата си. Ами тези момичета са точно от това поколение, което в голяма степен е закърмено с чалгата, говоря за начин на мислене. Много от тях са възпитани и израсли с това мислене, те не знаят какво е да работиш, да се умориш от труд и да си кажеш – ей, днес свърших за пет пари работа. Къса се нишката и в училището. Аз съм много против това учениците да имат повече права от учителите. Много грешно разбиране за демокрация е това. Аз съм от другото поколение, живяла съм по съвсем други правила. Сега съм страшно благодарна, че съм живяла и съм възпитана точно по този начин, защото моята ценностна система е много здрава. Аз мога да не мрънкам, мога да оцелявам, мога да се боря. Не се страхувам от живота. За мен е много важно да виждам очите на моята публика. Това са очи, които казват всичко и от които аз черпя сили.

Интервюто е публикувано в „BG Север“