МИЗЕРИЯ И ЗАСТОЙ В РОДОПИТЕ: СМОЛЯН ЗАКОВА 26-О МЯСТО ПО ЗАПЛАТИ В БЪЛГАРИЯ, А ПОД УПРАВЛЕНИЕТО НА МЕЛЕМОВ ИНВЕСТИЦИИТЕ СА МИРАЖ!

1029 евро средна заплата, едва 30 000 наети лица, спрени инвестиционни проекти за милиони, неизпълнени планове за общински приходи, свлачища и скандали около управлението на общинска собственост. Това е равносметката, която поставя неудобни въпроси за бъдещето на Смолян. Докато кметът Николай Мелемов представя управленски отчети и инвестиционни намерения, статистиката показва, че регионът продължава да изостава по доходи, а частният сектор губи работна сила.

Област Смолян продължава да заема едно от последните места в България по размер на работните заплати. Поредното отрезвяващо доказателство за икономическите проблеми в региона идва от официалните данни на Националния статистически институт, представени от Николай Славов от Териториалното статистическо бюро в Смолян.

Цифрите са красноречиви. Но още по-красноречиви са въпросите, които пораждат.

ШОКИРАЩАТА СТАТИСТИКА: 1029 ЕВРО СРЕДНА ЗАПЛАТА И НАМАЛЯВАЩ БРОЙ РАБОТЕЩИ!

През третото тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна работна заплата в област Смолян достига едва 1029 евро. С този резултат планинският регион остава на 26-о място от общо 28 области в България. По-ниски възнаграждения са отчетени единствено в Хасково – 1024 евро, и Благоевград – 1021 евро.

Разликата със средните нива за страната е огромна. Общата средна брутна месечна заплата в България през същия период е 1438 евро. Това означава, че работещите в Смолянско получават средно с 409 евро по-малко месечно.

Или с други думи – почти 5000 евро разлика на година!

Къде се намира Смолян в националната класация?

Област / показателСредна брутна заплата
София (столица)1932 евро
Средно за България1438 евро
Варна1351 евро
София (област)1344 евро
Враца1307 евро
Смолян – 26-о място1029 евро
Хасково – 27-о място1024 евро
Благоевград – 28-о място1021 евро

Източник: Национален статистически институт, предварителни данни за третото тримесечие на 2026 г.

Да, статистиката отчита увеличение от 12,7% на годишна база и 0,8% спрямо второто тримесечие на 2026 г. Само че този ръст не променя позицията на Смолян в националната класация. Особено показателно е разделението между обществения и частния сектор.

В обществения сектор средната заплата е 1194 евро, докато в частния сектор тя е едва 961 евро.

Точно тук се намира един от най-сериозните проблеми на местната икономика. Частният бизнес трябва да създава работни места, да привлича инвестиции, да произвежда и да генерира доходи. Но когато възнагражденията в него остават толкова ниски, възможностите за задържане на квалифицирани кадри стават все по-ограничени.

ОЩЕ ПО-ТРЕВОЖНО: ЧАСТНИЯТ СЕКТОР ГУБИ 5,1% ОТ НЕТНИТЕ СИ РАБОТНИ МЕСТА ЗА ТРИ МЕСЕЦА!

Има една подробност от последните данни на НСИ, която заслужава специално внимание. Към края на септември 2026 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в областта са около 30 000 души.

Спрямо края на юни намалението е 3,9%.

Но когато се разгледат отделните сектори, картината става още по-интересна:

    • В обществения сектор спадът на наетите лица е 0,8%.

    • В частния сектор намалението достига 5,1%.

    • На годишна база общият брой на наетите е намалял с 1,5%.

НСИ отчита и най-голямо намаление на заетостта в дейностите „Административни и спомагателни дейности“, „Други дейности“ и „Строителство“. Това вече е конкретен сигнал за състоянието на частната икономика в региона.

Важно е да се уточни, че намаляването на броя на наетите не доказва само по себе си, че всички тези хора са напуснали Смолян или са емигрирали. Но показва, че броят на официално наетите работници намалява, а това е проблем, който изисква обяснение.

И тук въпросът към местната власт е напълно логичен: каква политика за привличане на работодатели и разширяване на частния бизнес провежда общината?

ТРИ ПРОЕКТА ЗА МИЛИОНИ СЕ СБЛЪСКАХА С ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПРЕЧКИ!

Един от най-показателните случаи за инвестиционната среда в Смолян датира от 14 февруари 2025 г. Тогава местният инвеститор Юлиян Инджов публично заяви, че три ключови инвестиционни проекта за града са спрени заради институционални неуредици.

Става въпрос за три обекта с голямо значение за градската среда и туристическия облик на Смолян:

    • Хотел „Смолян“, който от години не функционира.

    • Недовършеният търговски комплекс „Евридика“ и предвиденият към него петзвезден хотел.

    • Хотел „Орфей“.

Пред БТА Инджов разказва за продължителни проблеми, свързани с имоти, собственост, въвеждане във владение и административни процедури. Това не е дребен спор между инвеститор и администрация. Става въпрос за обекти, които биха могли да променят облика на града, да създадат работа и да привлекат допълнителен туристически поток.

Когато инвеститор с мащабни намерения публично заявява, че среща институционални пречки, местната власт дължи отговор. Какви конкретни действия са предприети от Община Смолян за решаване на проблемите? Какъв е напредъкът по трите проекта? Има ли график за реализацията им?

Защото Смолян няма нужда от още години чакане около емблематични сгради, които стоят като паметници на пропуснати възможности.

САМО 29,9% ОТ ПЛАНИРАНИТЕ ПРИХОДИ ОТ ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ!

Друг неудобен казус за администрацията на Мелемов беше разкрит от местното издание „Отзвук“ през януари 2025 г.

Според докладна записка, внесена за разглеждане в Общинския съвет, приходите от управление и разпореждане с общинска собственост през 2024 г. са изпълнени едва на 29,9%.

При планирани над 3,7 млн. лева реално постъпилите средства са били около 1,125 млн. лева. Това означава неизпълнение на очакваните приходи с над 2,5 млн. лева.

Още по-показателна е разбивката:

    • Наеми на общински помещения и сгради – малко над 209 000 лева.

    • Продажби на жилищни имоти – около 241 000 лева.

    • Продажби на други имоти частна общинска собственост – под 23 000 лева.

    • Приходи от наеми на земеделски земи – малко над 80 000 лева.

    • Приходи от продажба на дървесина от общински гори – близо 135 000 лева.

Тези числа поставят съвсем конкретен въпрос: защо общината не успява да реализира заложените приходи от собственото си имущество? Още по-интересно е, че за 2025 г. отново са заложени очаквани приходи от над 3 млн. лева от управление и разпореждане с общинска собственост. Когато една администрация не успява да реализира дори една трета от планираните постъпления, обществото има право да поиска подробен анализ на причините, отговорните звена и предприетите мерки.

Общинската собственост не е просто счетоводен актив. Тя може да бъде инструмент за развитие, привличане на предприемачи и създаване на икономическа активност.

СВЛАЧИЩЕТО СМОЛЯН – ПАМПОРОВО: ПРОБЛЕМ, ИЗВЕСТЕН ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ!

През май 2026 г. свлачището в района на Райковски ливади прекъсна пътната връзка между Смолян и Пампорово. Последиците засегнаха не само местните жители, но и туристическия бизнес, работещите в курорта и транспортната свързаност на региона. На 5 май 2026 г. кметът Николай Мелемов заяви пред „Труд news“, че за свлачището се знае от около 50 години.

В интервюто той обясни, че отговорността за поддържането на свлачищните райони е на Геозащита, а сериозните проучвания и укрепителните дейности изискват държавно финансиране.

Мелемов посочи и предходен проект с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по който са били отпуснати 100 000 лева за първоначални проучвания и мониторинг. Това е важна подробност, защото проблемът очевидно не е възникнал изведнъж.

През октомври 2026 г. темата отново е актуална. Временният обходен път е отворен, но проблемите не са приключили. Според публикация на „24 часа“ от 21 октомври 2026 г. общината очаква държавата да възстанови 207 000 евро, вложени във временния обход. Трасето е около 1,5 километра и е предназначено за автомобили до 3,5 тона.

Още по-сериозно е положението с трайното решение.

АПИ е обявила обществена поръчка за изграждане на мост над свлачището с прогнозна стойност 9,06 млн. евро без ДДС. Планираното начало на строителството е 21 януари 2027 г., а срокът за изпълнение е 550 дни.

Това означава, че при спазване на графика проблемът няма да бъде окончателно решен преди втората половина на 2028 г.

Междувременно туристическият бизнес вече отчита негативни последици. В публикацията на „24 часа“ е посочен спад на хотелските нощувки, а в Стойките има и проблем с пропаднала подпорна стена по алтернативния маршрут.

Тук не става въпрос само за политическа отговорност на един кмет. Става въпрос за координацията между общината, държавните институции и АПИ. Но за гражданите и бизнеса резултатът е един и същ: затруднено придвижване, загуби и несигурност.

40 ДЕКАРА В УСТОВО ЗА СОЛАРЕН ПАРК – ГРАЖДАНИТЕ ИЗЛЯЗОХА НА ПРОТЕСТ!

През декември 2025 г. Смолян беше разтърсен и от обществено недоволство около намерението за изграждане на фотоволтаична централа в квартал Устово.

Става въпрос за решение на Общинския съвет за предоставяне на 40 декара общински терени за срок от 30 години с цел изграждане на соларен парк.

На 13 декември 2025 г. жители на Смолян излязоха на протест срещу проекта. За недоволството съобщи и Българската телеграфна агенция.

В протеста се включиха граждани, народни представители, общински съветници от различни политически формации, юристи и еколози.

Основният спор беше свързан с дърветата, общинската територия и начина, по който се вземат решения за използването на подобни терени.

Този казус повдига един фундаментален въпрос: как общината съчетава инвестиционните намерения с опазването на природната среда и обществения интерес?

Възобновяемата енергия е важна, но начинът, по който се реализират подобни проекти, също е от значение.

Гражданите имат право да знаят какви условия са договорени, каква е икономическата полза за общината, какви екологични оценки са направени и какво точно предвижда проектът.

ОТ БЮДЖЕТИ ЗА МИЛИОНИ ДО РЕЗУЛТАТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ДОКАЗВАТ!

През 2025 г. община Смолян обяви бюджетна рамка от 137,28 млн. лева, в която капиталовите разходи бяха планирани на 55,39 млн. лева. В тази сума бяха включени и 50 млн. лева по Инвестиционната програма за общински проекти. Но заложените средства и реално извършените инвестиции са две различни неща.

Според публикувана информация за изпълнението на бюджета капиталовите разходи са били изпълнени на 34,58% към ноември 2025 г. и на 54,92% към края на декември.

Тези проценти не означават автоматично загубени средства, тъй като част от проектите могат да продължат през следващи периоди. Те обаче показват защо е необходимо да се проследява реалното изпълнение на всеки обект.

Допълнителен повод за внимание е квалифицираното мнение на Сметната палата по консолидирания годишен финансов отчет на общината за 2025 г.

Посочени са съществени неправилни отчитания и недостатъци във вътрешния контрол.

Това не е присъда и не доказва злоупотреба. Но е сериозен повод за публичен разговор за финансовата отчетност и управлението на общинските активи.

През 2026 г. проектобюджетът на общината е близо 48 млн. евро, а капиталовата програма е около 3,16 млн. евро.

Какво точно ще получат гражданите срещу тези средства? Кои проекти са приоритетни? Каква част от инвестициите ще подобри условията за работа и бизнес?

Това са въпроси, които не могат да бъдат заменени с общи фрази за развитие.

СМОЛЯН ИМА ПОТЕНЦИАЛ. НО КЪДЕ Е ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБИВ?

Родопите разполагат с природни дадености, туристически ресурси, традиции в производството и предприемчиви хора. Регионът има Пампорово, Смолянските езера, Чепеларе, Широка лъка, исторически и културни забележителности, възможности за планински туризъм и развитие на местния бизнес.

Отварянето на пътя Рудозем–Ксанти също създава перспективи за по-добра транспортна свързаност и трансгранично сътрудничество.

Самият Мелемов е посочвал подобни възможности в публичните си изяви.

Но туристическият потенциал не е равнозначен на инвестиции. Красивата природа не плаща заплатите. А наличието на туристически обекти не гарантира автоматично целогодишна заетост.

Необходими са конкретни икономически проекти, условия за предприемачество, предвидими административни процедури и инфраструктура, която работи.

И тук отново се връщаме към статистиката: 961 евро средна брутна заплата в частния сектор и спад от 5,1% на наетите в него само за три месеца.

Това е проблем, който заслужава повече от поредното обещание за бъдещи инвестиции.

ТОП ПРЕСА ПИТА НИКОЛАЙ МЕЛЕМОВ: КЪДЕ СА ИНВЕСТИЦИИТЕ И КАКЪВ Е РЕЗУЛТАТЪТ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО?

На фона на всички тези данни поставяме въпросите, на които смолянчани имат право да получат конкретни отговори:

Колко нови частни инвестиции на стойност над 1 млн. евро са реализирани в община Смолян през последните три години?

Колко нови работни места са създадени в резултат на привлечени от общината инвестиционни проекти?

Какъв е актуалният статус на проектите за хотел „Смолян“, комплекс „Евридика“ и хотел „Орфей“?

Какви конкретни действия е предприела администрацията за преодоляване на институционалните пречки, посочени от инвеститора Юлиян Инджов?

Защо приходите от управление и разпореждане с общинска собственост през 2024 г. са реализирани едва на 29,9%?

Какво е изпълнението на тези приходи през 2025 и 2026 г.?

Това не са абстрактни политически въпроси. Това са въпроси за работните места, доходите, бизнеса и бъдещето на един цял регион.

РОДОПИТЕ НЕ МОГАТ ДА ЖИВЕЯТ САМО ОТ КРАСИВИ ГЛЕДКИ!

Най-тревожното в цялата картина не е само 26-ото място по заплати. Не е само спадът на наетите лица. Не е и един отделен инвестиционен казус.

Тревожна е комбинацията от тези показатели и продължителността на проблемите.

Три инвестиционни проекта се сблъскват с институционални пречки. Приходите от общинска собственост не достигат планираното. Пътната връзка със стратегически туристически район е прекъсната от свлачище, за което се знае от десетилетия. Граждани протестират срещу решения за използване на общински терени. Публичните декларации на кмета пораждат въпроси, на които обществото очаква ясни отговори.

И всичко това се случва в област, която продължава да бъде сред последните по доходи в страната.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че местната власт не може сама да реши всички проблеми. Държавата носи отговорност за редица инфраструктурни проекти, а икономическата ситуация зависи и от национални фактори.

Но общината има своята ключова роля – да създава условия за инвестиции, да управлява ефективно собствеността си, да улеснява бизнеса и да защитава интересите на жителите.

Смолян не се нуждае от поредния отчет с красиви цифри. Нуждае се от реални инвестиции, работеща инфраструктура, нови предприятия и заплати, с които хората могат да живеят достойно.

Защото 1029 евро средна брутна заплата не е просто статистика. Това е икономически сигнал, който не бива да бъде пренебрегван.

А когато частният сектор губи 5,1% от наетите си лица само за едно тримесечие, въпросът вече не е дали има проблем, а какви конкретни решения се предприемат.

Николай Мелемов дължи отговори на смолянчани. Не общи обещания, не презентации и не поредни оправдания, а конкретни данни за инвестициите, работните места, изпълнените проекти и резултатите от управлението.

Родопите заслужават повече от красивата слава на планински рай. Заслужават икономика, която дава бъдеще на хората.

Топ Преса ще продължи да следи темата. Защото зад всяка статистическа цифра стои човешки живот, а зад всяко неизпълнено обещание – въпрос, който обществото има право да зададе.

Start typing and press Enter to search