Жива памет в хаджидимовското село Теплен: Местен жител до днес поддържа 300-годишни гробища в район с документиран античен некропол
Землището на китното хаджидимовско село Теплен пази удивителни исторически пластове, в които официалната археология, вековните предания и дълбокото човешко уважение към паметта на предците се преплитат по неповторим начин. Докато научните регистри описват древен античен некропол в местността „Нерези“, в селото и до днес е жива паметта за старите мюсюлмански гробища отпреди две-три столетия, за които местни хора продължават да се грижат с тихо достойнство и почит – история, която „Топ Преса“ разказва с респект към традициите, фактите и живите легенди на региона.
Повод за нашето проучване са разказите за старинните гробища край село Теплен, община Хаджидимово, датиращи отпреди двеста или триста години. За разлика от много други места в България, където старите гробищни паркове от XVIII и XIX век са потънали в бурени и забрава, край Теплен паметта за покойниците от миналите векове не е просто страница от прашен архив. Тя се пази жива благодарение на всеотдайността на местен човек, който и до ден днешен поддържа старите гробове и говори за тях с дълбоко уважение и смирение. Този благороден жест на почит към хората, живели и градили общността преди векове, показва онази изконна нравствена връзка между поколенията, която превръща старите каменни паметници в свещено място за памет, а не просто в археологически обект.
Историческите извори категорично потвърждават, че тази жива традиция в Теплен стъпва върху изключително древни корени. Според османските данъчни регистри още в края на XV и началото на XVI век – в периода между 1499 и 1502 година – селището вече е документирано с мюсюлманско население. В тези старинни хроники селото се среща под интригуващото историческо название „Папа Вълкан“, наричано още и „Тепляни“, около което и до днес витаят местни предания за произхода на селището. По-късни демографски сведения от 1873 година отчитат в селото 45 домакинства и 130 жители от мъжки пол, определени като помаци. Тази непрекъсната петвековна история обяснява напълно съществуването на стари мюсюлмански гробища от XVIII и XIX век с характерните за епохата каменни надгробия, подобни на описаните от изследователи като Любомир Цонев старинни паметници в Родопите и Южна България, които носят белезите на вековна духовна култура.
Паралелно със съхранените стари мюсюлмански гробища, землището на Теплен пази и още по-древна тайна, записана в официалните документи на Община Хаджидимово и в Археологическата карта на България. В западния край на селото, в местността „Нерези“, под регистрационен номер 1910179 е вписан отделен античен некропол, който доказва, че мястото е било почитано от хората още преди хилядолетия. През далечната 1972 година археолозите Димка Серафимова и Борис Цветков проучват терена и описват три древни гроба, оформени с масивни плочести камъни, два от които още тогава са били нарушени от времето. Почти половин век по-късно, на 2 и 3 декември 2021 година, екип от Регионалния исторически музей в Благоевград с ръководител Мария Пашова отново обхожда района на „Нерези“ като част от официалните теренни издирвания, публикувани в академичното издание „Археологически открития и разкопки“. Макар на повърхността в „Нерези“ вече да не се забелязват останките от античните плочести съоръжения от 1972 година, земята около Теплен продължава да пази следите на отминалите епохи.
Съчетанието между регистрирания от учените античен некропол и грижовно поддържаните тристагодишни мюсюлмански гробища прави историята на село Теплен изключително богата и достойна за уважение. Докато официалната наука и местната администрация в лицето на кмета на селото Левент Чаушев разполагат с данните за античното наследство в общинските планове, истинската душа на Теплен се крепи върху хората, които не позволяват вековните гробове на предците им да потънат в забрава. Защото отношението към паметта на мъртвите е най-верният показател за духовността на живите, а примерът от хаджидимовското село Теплен доказва, че когато историята и легендите се пазят с чисто сърце и уважение, връзката между вековете остава неразрушима.
СНИМКАТА Е ИЛЮСТРАТИВНА











