Нов документ от архивите на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград (Съобщение №2255/2026 г. с изх. №ПД-3464-2 от 4 ноември 2026 г.) разкрива как в пределите на цели две строго защитени екологични зони от европейската мрежа

Разследване на „Топ Преса“: Енергийно натрупване „на парче“ в сърцето на „Натура 2000“! СЕФТЕ – РИОСВ – Благоевград пусна без ОВОС поредна соларна мощност и 96-киловатово батерийно стопанство върху 48-декаров индустриален мастодонт край Илинденци

Нов документ от архивите на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград (Съобщение №2255/2026 г. с изх. №ПД-3464-2 от 4 ноември 2026 г.) разкрива как в пределите на цели две строго защитени екологични зони от европейската мрежа „Натура 2000“ край струмянското село Илинденци методично се окрупнява сериозен промишлен и енергиен комплекс без провеждане на задължителна Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Разследване на „Топ Преса“ по официалната преписка за инвестиционното предложение на дружеството „МУРА 2012“ ЕООД в местността „Злина“ показва класически пример за административно промъкване по бързата писта на екологичното законодателство – в имот от близо 48 декара за производство на строителни материали, където вече съществуват две отделни сгради за енергопроизводство, екоинспекцията дава зелена светлина за нова фотоволтаична централа и индустриални съоръжения за съхранение на енергия с мотив, че липсва каквото и да било кумулативно въздействие върху дивата природа.

На пръв поглед сухото чиновническо съобщение, публикувано от РИОСВ – Благоевград на 6 ноември 2026 г., изглежда като рутинна административна процедура за малък покривен солар. Когато обаче експертите и разследващите журналисти на „Топ Преса“ разчетоха внимателно кадастралните данни, техническите параметри и правните формулировки в писмото до възложителя „МУРА 2012“ ЕООД, зад фасадата на „екологичното“ намерение изплува картина, която повдига тежки въпроси към начина, по който държавният екологичен орган контролира индустриалните процеси в Югозападна България. Защото тук изобщо не става дума за обикновена къща за гости или малък селскостопански навес, а за огромен урбанизиран терен с идентификатор 32665.30.97 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Илинденци, който се простира върху внушителните 47 748 квадратни метра – почти 48 декара индустриална земя в местността „Злина“.

Според официалните данни, цитирани в самото произнасяне на екоинспекцията, този мащабен поземлен имот е с начин на трайно ползване „За производство на строителни материали, конструкции и изделия“. Всяка дейност с подобен профил по дефиниция е свързана с тежки производствени процеси, движение на едрогабаритна техника, прахови емисии, шумово натоварване и сериозен индустриален отпечатък. Още по-фрапиращ е фактът, че целият този 48-декаров промишлен анклав попада директно в границите на две от най-чувствителните защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Първата е защитена зона BG0002003 „Кресна“ за опазване на дивите птици, обявена със заповед на министъра на околната среда и водите още през 2008 г. и актуализирана през октомври 2022 г., а втората е защитена зона BG0000366 „Кресна – Илинденци“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обявена през 2021 г. и допълнена също през есента на 2022 г.

Как в сърцето на две защитени зони по „Натура 2000“ функционира база за строителни материали, конструкции и изделия върху близо 50 декара и какво точно се случва зад оградите на имот 32665.30.97? Отговорът се крие в описанието на застрояването, което РИОСВ – Благоевград мимоходом споменава в документа си. В обхвата на имота вече са изградени седем масивни сгради. Три от тях са с функционално предназначение „Промишлена сграда“, една е „Складова база“, една се води селскостопанска сграда, а останалите две сгради официално носят функционалното предназначение „Сграда за енергопроизводство“. Именно тук лъсва първият голям парадокс в решението на екологичната инспекция в Благоевград. След като на територията на този индустриален терен вече официално съществуват два отделни обекта за производство на енергия, дружеството „МУРА 2012“ ЕООД внася на 19 октомври 2026 г. уведомление (вх. №ПД-3464) за изграждане на поредна енергийна инсталация, този път върху покрива на едноетажната промишлена сграда с идентификатор 32665.30.97.2, чиято застроена площ е цели 1029 квадратни метра – над един декар покривно пространство.

Тук е важно да се направи обективно разграничение относно ролята на местната администрация в лицето на Община Струмяни. Видно от преписката, инвестиционното предложение е инициирано въз основа на виза за проектиране с изх. №138 от 25 юни 2026 г., издадена от главния архитект на Община Струмяни. От гледна точка на Закона за устройство на територията общинската администрация в Струмяни е действала изцяло в рамките на своите законови правомощия и чисто документални задължения – при наличие на урбанизиран имот със законно изградена промишлена сграда и искане за покривен монтаж за собствени нужди, главният архитект няма правно основание да откаже издаването на скица-виза за проучване и проектиране, тъй като именно тази виза е първичният документ, с който инвеститорът е длъжен да отиде пред държавните контролни органи по екология. Община Струмяни не е институцията, която извършва оценка за съвместимост с „Натура 2000“, нито разполага с правомощията да преценява кумулативния екологичен риск – тази отговорност тежи изцяло и единствено върху плещите на РИОСВ – Благоевград.

А хронологията в самата екоинспекция е повече от показателна. Въпреки че визата за проектиране е издадена още в края на юни 2026 г., възложителят „МУРА 2012“ ЕООД внася уведомлението си в РИОСВ едва четири месеца по-късно – на 19 октомври 2026 г. Очевидно първоначално подадената документация е била непълна или е съдържала детайли, които са изисквали изясняване, тъй като само единадесет дни по-късно – на 30 октомври 2026 г., фирмата е принудена да входира допълнителна информация и документация под номер ПД-3464-1. И само два работни дни след получаването на тези допълнителни книжа, на 4 ноември 2026 г., РИОСВ – Благоевград светкавично издава своето окончателно писмо (изх. №ПД-3464-2), с което освобождава проекта както от задължителен ОВОС и преценка за необходимостта от ОВОС по Закона за опазване на околната среда, така и от провеждане на процедура по Глава втора от Наредбата за оценка за съвместимостта с „Натура 2000“.

Прегледът на техническите числа в проекта веднага привлича вниманието на всеки специалист по енергетика и екологично право. Заявената обща инсталирана мощност на новата фотоволтаична инсталация е фиксирана на точно 79.95 kW, а към нея в обхвата на имота се предвижда монтаж на локални съоръжения за съхранение на енергията с общ капацитет от 96 kW. В инженерната и административната практика подобно прецизно спиране на 50 вата под кръглата граница от 80 киловата и съответно малко под прага от 100 киловата при батериите съвсем не е случайно. Това е добре познатият в бранша подход за позициониране точно под нормативните прагове, които иначе биха задействали по-тежки режими на съгласуване, по-строги изисквания за присъединяване към електроразпределителната мрежа и по-задълбочен инвестиционен контрол. Формално в документа е записано, че произведената електроенергия ще се ползва за собствени нужди, но в същото време в текста на РИОСВ липсва каквато и да е информация какви са вече съществуващите две „Сгради за енергопроизводство“ в същия имот 32665.30.97, каква е тяхната инсталирана мощност, по какъв ред са били разрешени през годините и каква става сумарната енергийна мощност на цялата 48-декарова площадка в местността „Злина“.

Именно тук се проявява най-уязвимото място в произнасянето на РИОСВ – Благоевград, известно в европейската екологична практика като „ефекта на салама“ или разделянето на инвестиционните намерения „на парче“. Когато в един мащабен индустриален имот за производство на строителни материали в границите на две зони по „Натура 2000“ вече имаш три промишлени сгради и две сгради за енергопроизводство, а след това добавяш нова фотоволтаична централа върху покрив от над един декар плюс батерийно стопанство от 96 киловата, законът изисква компетентният орган да изследва реалното натрупване (кумулиране) на всички тези дейности на терен. Вместо това в писмото си от 4 ноември 2026 г. екоинспекцията е използвала шаблонни, копирани от преписка в преписка абзаци, с които декларира, че „няма вероятност от нарушаване на кохерентността на защитените зони, както и от кумулиране на отрицателно въздействие върху типовете природни местообитания, популациите и местообитанията на видовете, включително и птици, предмет на опазване в засегнатите защитени зони в съвкупност с други процедирани планове, програми, проекти и инвестиционни предложения“.

Как експертите на РИОСВ – Благоевград стигнаха до извода, че липсва кумулативен ефект, без изобщо да споменат в мотивите си какви са параметрите на другите две енергийни сгради и какво точно произвеждат трите промишлени цеха на „МУРА 2012“ ЕООД в същия този имот? В официалния документ няма нито един ред, който да анализира реалното антропогенно натоварване от производствената база за строителни материали, конструкции и изделия върху защитените зони „Кресна“ и „Кресна – Илинденци“. Твърдението на инспекцията, че „не се предполага вероятност за формиране на продължително значително безпокойство следствие шум и усилено антропогенно натоварване“, звучи направо абсурдно на фона на факта, че новото енергийно съоръжение и батериите ще захранват именно промишлена база за строителни материали и изделия, разположена на площ от 47 748 кв. м. С други думи, екоинспекцията разглежда фотоволтаичните панели и батериите в пълна изолация – сякаш те висят във вакуум, а не обслужват и разширяват капацитета на тежко промишлено производство насред защитена природна територия. Още по-сериозни въпроси буди лекотата, с която РИОСВ – Благоевград подминава темата за предвидените „локални съоръжения за съхранение на енергията с общ капацитет 96 kW“. В цялото решение от две страници за тези съоръжения е отделено буквално половин изречение, след което механично е записано заключението, че с инвестиционното предложение „не се създава предпоставка за генериране на емисии и отпадъци, които да доведат до влошаване в състоянието на видовете и техните местообитания“. Всеки енергиен експерт знае, че индустриалните батерийни системи с капацитет от близо 100 киловата представляват сложни химически съоръжения – най-често базирани на литиево-йонни или други акумулаторни модули, които изискват специален температурен режим, активно охлаждане, строги мерки за противопожарна защита и ясен план за управление на опасни отпадъци след изтичане на експлоатационния им живот.

В публичното писмо на РИОСВ – Благоевград обаче липсва каквато и да е конкретика по тези критични въпроси. Къде точно в обхвата на 48-декаровия имот ще бъдат монтирани тези локални съоръжения за съхранение на енергия – на открита площадка в границите на защитена зона „Кресна – Илинденци“ или вътре в някоя от съществуващите сгради? Каква е химическата технология на батериите и какви са предвидените защитни механизми срещу термичен пробив, самозапалване и отделяне на силно токсични газове в случай на авария или пожар в район, който е местообитание на редки птици и животински видове от „Натура 2000“? По какъв начин ще се третират отработените акумулаторни клетки след края на техния жизнен цикъл, след като екоинспекцията предварително и безусловно е подписала индулгенция, че проектът не създава предпоставка за генериране на отпадъци? Всички тези бели петна в преписка №ПД-3464 от есента на 2026 г. показват порочен модел на формално администриране от страна на РИОСВ – Благоевград. Когато един инвеститор подаде уведомление за монтаж на панели върху вече съществуващ покрив, чиновниците в екоинспекцията автоматично прилагат най-леката възможна хипотеза на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, затваряйки си очите за цялостната картина на терен. А цялостната картина край село Илинденци е, че в местността „Злина“, в сърцето на две защитени зони по „Натура 2000“, стъпка по стъпка се оформя мощна индустриално-енергийна зона от близо 50 декара със седем сгради, три от които са промишлени, две са за енергопроизводство, а сега към тях без никаква екологична оценка се добавят още близо 80 киловата соларни панели и 96 киловата батерийни мощности.

„Топ Преса“ поставя тези въпроси публично пред ръководството на РИОСВ – Благоевград и Министерството на околната среда и водите, защото общественият интерес изисква пълна прозрачност за това как се опазват защитените зони „Кресна“ и „Кресна – Илинденци“. Настояваме екоинспекцията да оповести какви са другите две сгради за енергопроизводство в поземлен имот 32665.30.97, извършвани ли са през последните години комплексни проверки на производствената база за строителни материали на „МУРА 2012“ ЕООД за шум, запрашаване и промишлени отпадъци и докога мащабни индустриални терени в „Натура 2000“ ще получават нови енергийни и батерийни мощности „на парче“ чрез бланкетни писма, че природата около тях остава непокътната.

 

Start typing and press Enter to search