ТИХИЯТ ПОГРОМ НАД ДЪБРАВА: ДЪРЖАВАТА РАЗПЪВА ЧАДЪР НАД НОВ КВАРТАЛ НА БОГАТИТЕ, ДОКАТО ЧИНОВНИЦИ ЗАМАЗВАТ СЛЕДИТЕ
Когато мъглите от коритото на Струма се вдигнат и открият югозападните хълмове над Благоевград, пред погледа се разкрива една от малкото останали непокътнати зелени яки на областния център – землището на село Дъбрава. На пръв поглед тук цари идилия от пустеещи ниви, застинали пасища и стари овощни градини, където времето сякаш е спряло някъде в средата на миналия век. Под тази пасторална тишина обаче бушува безпощадна и хладнокръвно планирана чиновническа машина, задвижвана от най-високите етажи на държавната администрация. Без публичен шум, далеч от погледа на обикновените граждани и под плътното информационно затъмнение, налагано от държавните ведомства, хълмовете на Дъбрава се превръщат в арена на мащабно прекрояване на градоустройствената карта на Югозапада. Стотици декари земеделска земя с лека ръка се вадят от екологичния баланс на региона, за да бъдат положени основите на нов, изолиран оазис за богоизбрани, а механизмът, по който се случва това, разкрива класическия почерк на държавния чадър, където законите се прилагат селективно, а контролните институции демонстративно гледат в обратната посока.
Разследване на „Топ Преса“ показва, че процесите, които в момента излизат на повърхността, не са плод на хаотични частни хрумвания, а представляват дълбоко ешелониран процес, стартирал преди години в тишината на регионалните екоинспекции и министерските дирекции. Ключовото звено в тази схема се оказва Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград – органът, който по конституция и закон е призван да брани националното природно богатство от хищнически апетити. Вместо да действа като бариера срещу безразборното застрояване, държавният екологичен регулатор систематично и методично издава решения, с които освобождава десетки апетитни парцели от задължителната екологична оценка. Така под благовидния предлог за административно облекчаване на процедурите, държавата сама разчиства пътя на тежката строителна механизация към девствените земи, превръщайки специализираното законодателство в удобен трамплин за скъпо платени инвестиционни намерения.
Анатомията на това институционално съучастие лъсва с пълна сила в официалния държавен летопис. В брой 100 на „Държавен вестник“ от 3 ноември 2026 г. официално е материализирана първата голяма фаза от плана, засягаща местността „Черешата“ в землището на Дъбрава. С едно сухо административно съобщение за промяна на Общия устройствен план три поземлени имота с идентификатори 24367.75.38, 24367.75.39 и 24367.75.40 са изтръгнати от земеделския си характер и са запратени директно в зоната на вилните селища. Параметрите, заложени в държавния акт, говорят сами по себе си – плътност на застрояване до 40 процента, коефициент на интензивност 0,8 и максимална кота корниз от 7 метра, позволяваща издигането на двуетажни масивни постройки сред хълмовете. Внимателният прочит на нормативната история обаче разкрива тревожния факт, че държавната екоинспекция е съгласувала тези намерения още през 2025 година в рамките на обобщена процедура, без нито за миг да анализира кумулативния ефект от бъдещото превръщане на цели хълмове в бетонен комплекс.
Умишленото прикриване на крайните бенефициенти е най-яркият маркер за дълбоко вкоренена институционална зависимост. Нито в държавните регистри, нито в публичните съобщения на компетентните ведомства фигурират имената на лицата, които стоят зад тези златни терени в местността „Черешата“. Държавният апарат съзнателно действа като непробиваем параван, зад който се укриват реалните собственици на парцелите, спестявайки им неудобните въпроси за произхода на средствата и механизмите, по които земеделска земя, купувана някога за стотинки, внезапно се сдобива със строителен статут, струващ стотици хиляди евро на свободния пазар. Държавната машина тук не просто асистира, тя осигурява пълен комфорт и анонимност на инвеститорите, докато обикновените граждани са принудени да чакат с месеци за най-елементарните административни услуги.
Мащабът на офанзивата обаче далеч надхвърля границите на местността „Черешата“. Документалната хронология разкрива паралелен удар в местността „Ръжениците“, където под ударите на строителния лобизъм попадат имоти с номера 91.1764 и 93.1758. Двете тучни ливади, съхранили биоразнообразието на района, се подготвят по абсолютно същия калъп за трансформация във вилна зона със същите завишени градоустройствени параметри. Централните държавни регистри мълчат за това кой генерира този неспирен поток от преписки, преминаващ със смайваща лекота през лабиринтите на кадастъра и специализираните агенции. Докато държавата в лицето на Министерството на земеделието и горите непрестанно декларира грижа за опазването на плодородната земя и устойчивото развитие на селските райони, нейните собствени териториални звена с готовност подпечатват протоколите за унищожаването на стотици хектари естествени зелени площи.
Още по-показателен за безразличието на централната власт е случаят в местността „Единиците“, където имот 24367.33.1 с внушителната площ от 1498 квадратни метра преминава през прецизно смазаната мелница на държавните одобрения. През януари 2025 година РИОСВ – Благоевград подписва специално решение под номер БД-ЕО-01/2025, с което великодушно отсича, че за тази огромна нива не е необходима никаква екологична оценка. Само няколко месеца по-късно теренът вече е с прекроен статут и открит фронт за жилищно строителство. Когато държавен орган с едно движение на химикалката постанови, че урбанизацията на хиляди квадратни метри земеделска земя няма да окаже влияние върху водите, въздуха и почвите, това вече не е просто административен пропуск, а крещящ отказ от правоприлагане в полза на сенчестия капитал.
Кулминацията на тази държавно дирижирана метаморфоза се разиграва в самото сърце на местността „Дъбрава“, където бивше пасище от 500 квадратни метра, носещо номер 100.1103, е на път да се превърне в частна вилна резиденция. Тук държавният абсурд достига своя апогей. В официалната документация на екоинспекцията имената на инициаторите са грижливо сведени до загадъчните инициали Б. Б. и Р. Б., сякаш става въпрос за строго секретен обект с национално значение, а не за строителство на частна сграда сред природата. Държавата отново не намира основания за пълна оценка за съвместимост, игнорирайки факта, че към този уединен имот вече се предвижда изграждането на изцяло нов електропровод, нов трафопост по съгласувателни писма с енергийния монополист „ЕРМ Запад“, водопроводно отклонение от над 130 метра и водоплътна изгребна яма, чието въздействие върху подпочвените води остава напълно неизследвано.
Всичко това се случва на фона на пълно мълчание от страна на държавните контролни органи относно съдбата на шест ключови поземлени имота в землището на селото, представляващи над 5200 квадратни метра земеделски земи в местностите „Тренова чука“, „Корията“, „Решитов чукар“ и „Дълбоко дере“. За парцелите с идентификатори 86.1938, 86.1942, 95.1832, 95.1839, 100.1918 и 100.1922 държавните институции предварително са приковали оценка на безценица – обща начална цена от едва 50 545 евро без ДДС, което прави унизителните десетина евро на квадратен метър за терени с уникална панорама и стратегическа локация. Вместо държавата чрез своите надзорни органи и областни структури да защити публичния интерес и да блокира разпарчетосването на територията, докато не се изгради единна национална концепция за опазване на крайградските зони, тя допуска терените да бъдат разигравани на търгове в условията на пълно информационно затъмнение. Сценарият е ясен за всеки опитен наблюдател: евтино придобиване на земеделска земя на първа фаза, последвано от скоростна смяна на предназначението на втора фаза през услужливите държавни дирекции, завършващо с баснословни печалби за посредниците.
Държавата в лицето на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и органите по опазване на околната среда съзнателно допуска разкъсването на териториалната цялост на село Дъбрава. Начинът, по който се одобряват парцел по парцел подробните устройствени планове, създава опасен прецедент, водещ до тотален колапс на регионалната инфраструктура. Нито едно министерство днес не може да отговори на елементарните въпроси: откъде ще бъде осигурена питейната вода за десетките нови луксозни вили, след като целият регион традиционно страда от сезонен воден дефицит; как остарялата пътна мрежа ще поеме тежкия трафик на строителната техника; и кой ще плати сметката за екологичните щети, когато природните коридори за оттичане на водите бъдат преградени от бетонни основи. Отговорът е болезнено ясен – печалбите ще бъдат прибрани от шепа анонимни играчи, а тежестта от съсипаната природа и разбитата инфраструктура ще остане за сметка на данъкоплатците.
Зад цялата тази законова фасада прозира не просто бюрократична небрежност, а добре смазан механизъм за преливане на публичен природен капитал в частни банкови сметки. Централните органи на изпълнителната власт са абдикирали от прекия контрол в Югозапада, превръщайки Държавен вестник в хроника на предрешени сделки. Процедурите се движат с хирургическа прецизност, документите се подписват в удобни моменти преди празници или в края на бюджетната година, а гражданите са поставени пред свършен факт едва тогава, когато тежките багери вече забият гребла в склоновете. Това не е градоустройство, това е класически модел на завладяна държава, в която законите за устройство на територията и за опазване на околната среда служат единствено като инструмент за легализиране на парцелното застрояване.
Тази дълбоко порочна схема обаче няма да остане погребана под прашните папки на ведомствата. „Топ Преса“ изважда на бял свят тези факти с категоричната цел да пресече задкулисните механизми, преди последните зелени хълмове над Благоевград да бъдат завинаги погълнати от багерите. Държавните институции трябва да разберат ясно, че времето на тихите съгласувания и анонимните преписки е приключило. Ние няма да позволим южните склонове на Дъбрава да бъдат тихомълком превърнати в бетонен резерват за избрани, докато държавата симулира непричастност зад печатите на институционалната безотговорност. Развалянето на този сценарий започва с публичността, а светлината на прожекторите тепърва ще осветява всяко име, всяко решение и всеки подпис, положен под унищожаването на нашата земя.












