Зелена инвазия в Петрич: „Енерджи Икономи“ строи соларен парк край Беласица, но документите се оплетоха в аритметиката

Бумът на възобновяемите енергийни източници в Югозапада не стихва, а стремежът на частния бизнес към енергийна независимост и оптимизация на сметките продължава да чертае нови инвестиционни хоризонти. Поредният мащабен проект на картата на региона се разгръща в подножието на планина Беласица, където добре познато местно търговско дружество с международни корени прави сериозен завой към зелените мощности. Проверка в екологичните регистри разкрива, че петричката компания „ЕНЕРДЖИ ЕКОНОМИ“ ООД е входирала инвестиционно намерение за изграждане на покривна фотоволтаична централа в индустриалната зона на южния град. Докато проектът вече си осигури зелена светлина от регионалната екоинспекция без задължителна процедура по ОВОС, прегледът на официалните институционални книжа извади на бял свят фрапиращо разминаване в техническите параметри.

Инвестиционната площадка е ситуирана в урбанизираната местност „Бухото – Поляните“ в землището на Петрич, върху солиден терен от близо десет декара, отреден по документи за дърводобивна и дървообработваща промишленост. В имота са разположени осем масивни производствени сгради и собствен трафопост, върху чиито покриви се предвижда монтиране на слънчевите модули. Официалното писмо на директорката на РИОСВ – Благоевград Снежина Кръстева-Якимова дава картбланш за реализацията, отчитайки, че най-близката защитена зона от европейската мрежа „Натура 2000“ отстои на близо триста метра от оградата на обекта.

Истинският куриоз в преписката обаче се крие в числата, върху които контролният орган се е произнесъл. В заглавната част на документацията инвестиционното предложение е записано с максимална мощност до един мегават, докато в детайлното описание заявеният капацитет се срива почти десетократно – до скромните сто и един киловата пикова мощност. Още по-заплетена става инженерната аритметика при броя на съоръженията. Инспекцията описва монтаж на общо сто и седемдесет фотоволтаични панела, но при точната разбивка по сгради сборът достига едва сто и четири броя. Къде по покривите ще се озоват липсващите шестдесет и шест модула и дали става въпрос за чиновническо недоглеждане, или за скрит анекс към проекта, остава загадка, по която институциите тепърва ще дължат отговор.

Зад инвеститора стои дружество със солидна търговска биография, учредено преди повече от десетилетие с равни дялове между българските съдружници Митко Маринов и Кристиян Антонов и гръцкия им партньор Атанасиос Захариадис. Фирмата управлява популярната онлайн платформа Balkan Energy и редица специализирани сайтове за отоплителна техника, камини и домашно оборудване, като развива експортно ориентирана мрежа с екипи в Гърция, Румъния и Германия. Стъпката към изграждане на собствена генерация на електричество изглежда напълно логична за модерен търговско-логистичен център, но липсата на яснота дали енергията ще се потребява изцяло на място, или ще се търгува на свободния пазар, подклажда въпросите на местния бизнес.

Журналистическият радар на „Топ Преса“ отново поставя акцент върху прозрачността на процедурите при усвояването на индустриални пространства и ресурси. Медията ни подготвя серия от запитвания относно правния статут на производствената база и точната спецификация на соларната инсталация край местността „Бухото – Поляните“. Дали става дума за рутинна техническа грешка в документа на РИОСВ, или за проект с далеч по-големи скрити апетити от първоначално обявените мощности, предстои да се изясни с първите строителни разрешителни от общинската администрация в Петрич. Дотогава проектът остава поредното доказателство как европейската зелена вълна често се сблъсква с нашенския институционален хаос.