СХЕМА В „КОРНИЦА“?! ЧИНОВНИЧЕСКОТО БЕЗХАБЕРИЕ В БЛАГОЕВГРАД ПОДЛОЖИ ПОД РИСК ДИВИТЕ ПТИЦИ ПО ДОЛИНАТА НА МЕСТА ЗАРАДИ ЗЕЛЕНИ МЕГАВАТИ

В края на декември, когато държавните коридори опустяват от празнична леност, а погледите на обществото са обърнати към коледната трапеза, административната машина в областните центрове обикновено развива странна, почти призрачна скорост. В Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград датата 23 декември 2022 година не е просто последният работен петък преди Рождество. Тя е денят, в който едно наглед рутинно чиновническо решение напуска кабинетите с изходящ номер 5215, за да илюстрира перфектно класическата българска рецепта за заобикаляне на правилата – методично, безшумно и с печат на държавен орган. Документът, попаднал на бюрото на www.toppresa.com, носи невзрачното заглавие на уведомление по член 2, алинея 2 от Наредбата за оценка за съвместимост, но зад сухия чиновнически жаргон се разкрива опасен възел от пренебрегнати процедури, екологични рискове и чисто архитектурен абсурд, концентриран в землището на село Корница.

Когато човек пътува из Неврокопския край, погледът му неизбежно се спира на суровата, величествена хубост на долината на река Места – древен географски разлом, през който от хилядолетия преминава един от главните въздушни пътища на прелетните птици в Европа, известният орнитологичен коридор Виа Аристотелис. Именно тук, в местността Мамал дол, на площ от два декара и половина, се преплитат интересите на една млада енергийна компания и удобната слепота на местната екоинспекция. Фирмата „Секънд Енерджи Груп“ ЕООД внася своето инвестиционно намерение за изграждане на покривна фотоволтаична електроцентрала с мощност тридесет и два киловата. За незапознатия читател цифрата звучи почти безобидно, микроскопично на фона на гигантските паркове, захапали хълмовете на Югозапада. Но дяволът, както винаги в българската действителност, не се крие в киловатите, а в координатите на терена и правните еквилибристики, използвани за неговото прокарване.

На първо място изниква въпросът за самата сграда, върху която трябва да кацнат сто и петдесет квадратни метра слънчеви панели. В официалното писмо на благоевградската екоинспекция черно на бяло е отбелязано, че постройката с идентификатор 38666.57.333.2 представлява офис сграда с авторемонтна работилница и кафетерия, чиято застроена площ е двеста тридесет и четири квадратни метра. Но веднага след това институцията цитира общинско удостоверение от Гоце Делчев, което съобщава нещо изумително: сградата е завършена единствено на етап груб строеж. За всеки юрист и строителен инженер това означава само едно – наличие на Акт образец 14, липса на покривна хидроизолация според окончателните стандарти, отсъствие на завършени фасади, инсталации и най-вече пълна липса на Акт 16 за въвеждане в експлоатация. Законът за устройство на територията категорично забранява ползването на строежи, преди те да получат официално разрешение за ползване. Въпреки това РИОСВ решава, че няма никакъв проблем да даде зелена светлина за монтиране на промишлена енергийна мощност върху недовършен покрив, по който тепърва предстои да се извършват тежки строително-монтажни работи. Никой в инспекцията не си задава елементарния въпрос как се инсталира производствена мощност върху скеле и бетон, чиято конструктивна безопасност и окончателна устойчивост все още не са официално приети от държавната приемателна комисия.

Парадоксът обаче придобива още по-тревожни измерения, щом погледнем отреждането на самия поземлен имот. Според действащата кадастрална карта предназначението на земята не е просто стопанско или производствено – тя е урбанизирана територия, отписана от земеделския фонд специално за изграждане на бензиностанция, газостанция и метанстанция. Дори средношколец по физика е наясно, че комбинирането на силно запалими газове, въглеводородни горива под налягане и високо напрежение от слънчеви панели върху покрива на сервиз изисква най-високата възможна степен на пожарна и взривна безопасност. Покривната инсталация от 32 киловата не е домашен бойлер, а генератор на прав и променлив ток, инвертори и преобразуватели, които при най-малката искра в подобна среда могат да доведат до катастрофален инцидент. В своето тристранично становище чиновниците от РИОСВ преминават покрай този критичен детайл с пълно мълчание, сякаш имотът е изоставена поляна, а не потенциална взривоопасна зона за горива и компресиран метан.

Истинският скандал обаче, който превръща този казус в заплаха за международното природозащитно реноме на България, е географското разстояние до европейската екологична мрежа „Натура 2000“. В собственото си решение инспекцията хладнокръвно констатира, че обектът не попадал в границите на защитена зона, но в следващото изречение признава, че границата на защитена зона BG0002076 „Места“ за опазване на дивите птици отстои на точно десет метра. Десет метра в природата не са разстояние – те са ширината на един селски път или градинска ограда. Те са разстоянието, на което се чува човешкият глас, на което се усеща димът от заваръчен апарат и на което прелитащата сокол-орко или белоока потапница взема решение за посоката на своя полет.

Орнитологичната експертиза, за която чиновниците не са пожелали дори да потърсят становище от Българската академия на науките или водещите неправителствени организации, познава отлично явлението, известно като „ефект на езерото“. За очите на прелитащите над равнината птици сто и петдесет квадратни метра тъмни стъклени плоскости, нагрети от слънцето и отразяващи небето под остър ъгъл, изглеждат досущ като водна повърхност. Всяка година стотици грабливи и водолюбиви птици по долината на Места загиват или биват осакатени при директен сблъсък с подобни инсталации, подведени от огледалния поляризиран блясък на панелите. Когато този оптичен капан е поставен на десет метра от границата на защитена територия, създадена именно с цел да гарантира безпрепятственото гнездене, изхранване и миграция на редките видове, твърдението, че няма вероятност от отрицателно въздействие, граничи с откровена циничност. РИОСВ Благоевград заключва, че няма опасност от безпокойство, няма фрагментация на местообитания и няма заплаха за кохерентността на зоната, без да е извършено нито едно полево замерване, без нито един орнитологичен доклад и без каквато и да е оценка на светлинното замърсяване.

Не по-малко интригуващ е и начинът, по който проектът е представен от гледна точка на електропреносната инфраструктура. В документацията е записано, че токът ще се ползва за собствени нужди, а излишъкът ще се продава на свободния пазар, като за целта ще се положи подземен кабел с трасе изцяло в границите на имота. Това е класическият прийом на административното парцелиране на въздействието, известен в европейското право като „саламизиране“. За да стигне този продаван ток до свободния пазар, той трябва да напусне пределите на имота и да се включи в трафопост или далекопровод на регионалното електроразпределително дружество. Къде минава външното трасе? Ще се копае ли, ще се опъват ли нови въздушни проводници, които да се превърнат в допълнителни смъртоносни жици за птиците именно в онази десетметрова ивица, разделяща имота от „Натура 2000“? Инспекцията умишлено си измива ръцете, разглеждайки инвестицията само до границата на оградата, игнорирайки факта, че продажбата на енергия изисква непрекъсната физическа инфраструктура извън частната собственост.

Вглеждането в административната архитектура на самия документ разкрива още един пукнатина, която може да преобърне цялата правна валидност на решението. Под писмото не стои подписът на титулярния директор на РИОСВ – Благоевград. Подписала се е Емилия Петрова с формулата „За Директор“, позовавайки се на заповед за упълномощаване с номер 391 от края на предходната година. Юридическата практика по Административнопроцесуалния кодекс отдавна е категорична, че преценката за съвместимост по екологичното законодателство е строго персонално материално правомощие на органа по околна среда. Дали тази заповед покрива правото да се освобождават обекти от процедура, дали титулярят е отсъствал законно поради болест или командировка точно на 23 декември, или подписването е направено по вътрешна чиновническа целесъобразност, за да не се поема лична отговорност – това са въпроси, чиито отговори тепърва трябва да дадат компетентните органи и прокуратурата.

И така, пред нас се сглобява цялостната картина на един типичен за съвременна България провинциален сюжет. На хартия всичко изглежда чисто, подредено и уредено с алинеи и параграфи. На практика имаме незавършен строеж в парцел за бензиностанция, планирани слънчеви панели с площта на средно голяма къща, рискове от пожар и заслепяване на прелетни птици, и държавен орган, който на прага на празниците решава да затвори очите си и да махне с ръка. Докато държавата симулира зелен преход и отчита формално изпълнени евродирективи, в долината на Места, на десет метра от защитените зони, се отваря поредната вратичка в закона. Разследването на www.toppresa.com няма да спре дотук – ние ще продължим да следим дали този обект ще получи акт за въвеждане в експлоатация, как точно ще бъде положено трасето към мрежата и кой ще поеме отговорността, ако тишината над Корница бъде нарушена от предвидимите последствия на това предколедно чиновническо благоволение.

Следва продължение….