Потресаващите факти в Топ Преса! За честта на лова! Ловен терор в Пиринско: Съдебни забрани. Има ли скандални връзки адвокат – съдия и тайни схеми, които оставиха гората без стопани заради капризите на шепа отстранени!? Цялата истина на ловната война в Пиринско!

Бунт срещу устава в ЛРС „Сокол“: Как съдебни хватки и паралелни решения на националните босове разрязаха на две ловната общност в Огняново!

Осем ловци срещу 110: съдебните забрани, които разделиха ловната общност в Огняново

Поредица от съдебни обезпечения по искове на изключени членове блокира ловната дейност с отстрел в ЛРС „Сокол“, докато ръководството в Гоце Делчев защитава вътрешния ред и легитимността на своите решения пред институциите.

Според документите и хронологията, с които разполага Ловно-рибарското сдружение „Сокол“ в Гоце Делчев, последната съдебна обезпечителна мярка по искане на група изключени лица спира ловната дейност с отстрел в ловностопанския район на ловна дружина „Огняново“, засягайки пряко или косвено над 110 редовни ловци. Този мащабен управленски и правен казус възниква вследствие на вътрешноорганизационен конфликт между ръководството на сдружението и осем ловци, които след двукратно гласуване за изключване избират пътя на съдебните дела. На фона на блокираните дружинни излети регионалното издание „Топ Преса“ първоначално насочва вниманието към напрежението в района, очертавайки контурите на сблъсък, в който се преплитат уставни норми, обезпечителни производства, професионални биографии на магистрати и адвокати, както и намесата на националното ръководство на Българския ловно-рибарски съюз. Разследването на тези процеси показва как едно дисциплинарно решение на местно ниво може да се превърне в съдебен възел, чиито последици поставят на изпитание както правата на мнозинството редовни членове, така и стабилността на вътрешния ред в сдруженията с нестопанска цел.

Предисторията на съдебните баталии започва на 17 октомври 2025 година, когато в сградата на ЛРС „Сокол“ в Гоце Делчев се провежда Общо събрание на ловна дружина „Огняново“. На заседанието присъстват инженер Борислав Хаджиев, специалист по лова в сдружението, както и заместник-председателите на Управителния съвет Шабан Хаджиоли и Радослав Ушиков. Първата точка от дневния ред поставя на обсъждане предложение за създаване на пета ловна група в рамките на дружината, което е отхвърлено от присъстващите. В рамките на уставната дейност подобни организационни решения засягат териториалното разпределение на членовете и организацията на дружинните излети, като в протокола не са посочени документи, доказващи стопанска необходимост от разкриването на новото звено. По-остър характер придобива втората точка от дневния ред, с която се предлага изключването на Георги Николов Делиев и Иво Асенов Низамов от състава на дружината за срок от две години. Според мотивите, изложени в документите на органите на сдружението, причините за тежката мярка се състоят в отказ за изпълнение на законни разпореждания на ръководството, отправени закани и заплахи към други членове, използване на обиди и псувни, както и системно неспазване на устава. Тези обстоятелства към този етап представляват твърдения и мотиви, изложени от органите на дружината, а не независимо установени или съдебно доказани нарушения.

Процедурата получава развитие на 28 октомври 2025 година на заседание на Управителния съвет на ЛРС „Сокол“. Според данните от протокола на двамата ловци е предоставена възможност да изложат защитата си пред ръководството, при което в документа е отразена тяхната реплика, че „тези циркове са ги гледали!“. Управителният съвет потвърждава предложението за тяхното двегодишно изключване, позовавайки се на чл. 35, ал. 5 и чл. 24, ал. 5 и 6 от устава на сдружението. Законосъобразността на това решение подлежи на проверка на действителното съдържание на уставните норми, компетентността на Управителния съвет, редовността на свикване на заседанието и изрядността на протоколните записи. Напрежението ескалира на 31 октомври 2025 година, когато Иво Асенов Низамов поискал издаването на две разрешителни за групов лов за 1 и 2 ноември 2025 година. Ръководството на ЛРС „Сокол“ му отказва, като в документацията отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 86 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, позовавайки се на твърдението, че искателят не фигурира сред оправомощените лица да получават съответните документи. Този епизод се превръща в пряк повод за същинските правни действия от страна на засегнатите лица, без отказът да бъде приеман предварително за безспорно законосъобразен извън съдебната проверка.

В отговор на отказите и предприетите дисциплинарни мерки, група от осем ловци предприема координирани юридически стъпки. В материалите те са посочени поименно: Иво Асенов Низамов, Георги Николов Делиев, Никола Георгиев Делиев, Георги Иванов Младев, Владимир Альенов Таиров, Емил Венков Хаджиев, Венко Горанов Хаджиев и Венцислав Руменов Соленков. Според хронологията тези лица сезират съда с искове за дискриминация и искания за обезпечение. Успоредно с това ръководството и членовете на ЛРД „Огняново“ предприемат насрещни организационни действия. На 6 декември 2025 година дружината провежда събрание, на което взема решение да предложи изключването на осемте лица от ЛРС „Сокол“. На същата дата се провежда заседание на Управителния съвет на сдружението. Според данните засегнатите лица са били надлежно поканени да участват в заседанието и да представят позицията си, но не са присъствали, след което Управителният съвет потвърждава предложението за изключване. Анализът на това решение налага разграничение между членството в ловна дружина и членството в самото сдружение, както и проверка на спазването на процедурните правила за уведомяване и осигуряване право на защита.

Процесуалната картина претърпява съществен обрат на 5 март 2026 година, когато Окръжен съд – Благоевград се произнася по спора, като според наличните материали предходната обезпечителна мярка на Районен съд – Гоце Делчев е отпаднала, при което точният процесуален резултат подлежи на документално уточняване. На 27 април 2026 г. Общото събрание на ЛРС „Сокол“ потвърждава решението за изключване на осемте ловци. Според предоставените материали то е подкрепено единодушно от приблизително 110 делегати. Този факт има значение за вътрешната легитимност на решението, макар законосъобразността му да подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 25 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел за проверка на кворума, квотите, резултатите от гласуването и писменото уведомяване, доколкото самото мнозинство не изключва необходимостта от пълно процедурно съответствие.

Въпреки решенията на общото събрание, съдебните спорове продължават с нов етап. На 29 октомври 2026 година е допусната нова обезпечителна мярка, посочена в материалите с определение № 2161, обезпечителна заповед № 132 и гражданско дело № 83/2026 година по описа на Районен съд – Разлог, постановена от съдия Велина Полежанова. Централният правен въпрос в тази фаза е свързан с характера на новата обезпечителна мярка – дали страните, исканията и правните основания са идентични с предходното производство, дали са налице нови фактически обстоятелства, оправдаващи повторно спиране на дейността, и по какъв начин съдът е отчел интересите на останалите членове на дружината, които не са страни по спора. Обезпечението забранява провеждането на ловни излети с отстрел в ловностопанския район на дружината, като в тази връзка приложимите разпоредби на чл. 396 от Гражданския процесуален кодекс дават възможност за обжалване на определенията, чл. 397 ГПК определя видовете мерки, а чл. 403 ГПК урежда евентуалната отговорност за вреди при неоснователно спиране. Новото обезпечение не може да бъде квалифицирано като незаконно единствено на основанието, че предишното е отпаднало, тъй като съдът преценява всяка молба спрямо актуалните доказателства към момента на нейното подаване. Съдебната линия обаче поставя на изпитание принципа на пропорционалност, при който временна мярка по индивидуален спор парализира дейността на голям колектив.

В хода на съдебните производства и публичния дебат внимание привличат и процесуалните представители на страните. В официално публикувано съобщение в „Държавен вестник“, брой 16 от 10 февруари 2026 година, относно дисциплинарно дело № 17/2025 година на Висшия дисциплинарен съд е отразено, че на адвокат Надежда Данаилова Самарджиева, член на Софийската адвокатска колегия с личен номер 4000147810, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата – лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца. За да се прецени дали е налице реално правно последиствие върху делата, е необходимо документално да се установи кога решението е влязло в законна сила, от коя дата е започнало фактическото изпълнение на наказанието и кога то е приключило. Без налични данни за точните дати и статута на адвоката в моментите на процесуалното представителство не може да се прави автоматичен извод за незаконно процесуално представителство или невалидност на подписаните книжа.

Това е беграундът на въпросната юристка, половика на водачът на отцепниците Делиев

В същия контекст на професионални пресечни точки регионалното издание „Топ Преса“ отразява информация за евентуални предишни професионални отношения между адвокат Самарджиева и съдия Михаела Клечерова, чиято работа в обща адвокатска кантора преди встъпването на Клечерова в длъжност като съдия към момента не е документално установена и представлява проверявана хипотеза. Официалните данни от решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 10 декември 2024 година показват, че съдия Михаела Георгиева Клечерова е преназначена от Районен съд – Несебър в Районен съд – Гоце Делчев, считано от 1 януари 2025 година. По отношение на приложимостта на процесуалното право, разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс предвижда основания за отвод на съдия, когато същият има особени отношения със страните или техните процесуални представители, които могат да породят съмнение в неговата безпристрастност. Предишната професионална работа обаче не е автоматично доказателство за пристрастност, а изисква проверка дали е било направено искане за отвод, как се е произнесъл съдът и дали съществуват обективни обстоятелства, застрашаващи справедливостта на процеса, като липсата на доказателства за конкретно участие на Самарджиева по дело, разглеждано от Клечерова, изключва изграждането на обвинителна теза за конфликт на интереси.

Развитието на казуса придобива национално измерение с намесата на Българския ловно-рибарски съюз и неговия председател Асен Пиперков. Съгласно публично оповестено становище от 10 ноември 2026 година, БЛРС е взел решение да приеме осемте изключени ловци в свои структури, за да им даде възможност да продължат да ловуват, като същевременно е поставил под съмнение мотивировката и законосъобразността на изключванията, извършени от ЛРС „Сокол“. Това решение поставя въпроси на какви документи се основава позицията на националната организация, разгледани ли са протоколите на местното сдружение, потърсено ли е становището на ръководството в Гоце Делчев, кой орган е взел решението за приемане и какъв е точният правен механизъм. Съгласно изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча, включително чл. 23 и чл. 29, ловът се осъществява въз основа на строго определена организационна и териториална принадлежност към конкретна дружина, което прави разграничението между членство в национална организация, членство в дружина и валидни ловни документи съществено за законността на излетите. В хода на предишни проучвания са възникнали и въпроси, свързани с евентуални документи, издавани или заверявани чрез Държавно горско стопанство – Чирпан, както и относно ловна дейност в местността „Вищерица“ край Гърмен, но тези обстоятелства не са потвърдени като нарушения и се посочват единствено като направления за проверка от страна на компетентните контролни органи без твърдения за престъпления, докато за проверка на фактите са подготвени сигнали до Изпълнителната агенция по горите, Регионалната дирекция по горите – Благоевград и Окръжната прокуратура – Благоевград без данни за официално образувани производства.

Правната рамка на сдруженията с нестопанска цел, уредрена в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, предоставя на ЛРС „Сокол“ автономия при определяне на вътрешната дисциплина и санкциониране на членове, чието поведение нарушава устава. Общото събрание на сдружението притежава правомощия да взима решения за членството, но тези решения подлежат на съдебен контрол за тяхната законосъобразност. От друга страна, позицията на изключените ловци, които твърдят, че са обект на дискриминация, и позицията на БЛРС, която защити тяхното право на лов, поставят на изпитание способността на ловните организации да разрешават вътрешните си спорове без намесата на съдебната власт. Съдебните обезпечителни мерки, макар и процесуален инструмент за защита на права, в случая водят до парализиране на дейността на над 110 ловци, които нямат пряко участие в спора между ръководството и осемте изключени лица, засягайки тяхното право на участие в организираните ловни излети с отстрел в рамките на ловностопанския район на дружината, без мерките да засягат дейности като подхранване на дивеча или охрана на районите, освен ако изрично не е разпоредено друго.

Централният въпрос, който остава след преглед на цялата фактическа основа и съдебна хронология, е дали съразмерността на съдебните обезпечителни ограничения спрямо останалите членове на ЛРС „Сокол“ е била защитена и въз основа на какви проверими факти БЛРС е заел позиция в подкрепа на изключените лица, игнорирайки последиците за мнозинството редовни ловци.